Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител срещу решение № 115 от 20.02.2020г. по адм. дело № 1109/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което по жалба на Регионална инспекция по околна среда и водите е отменено решение 467/02.09.2019 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 398/2018 г., с което е установено, че РИОСВ - Пазарджик е поддържало и продължава да поддържа към момента на постановяване на акта архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата, в която се помещава, с което е осъществила дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 5 вр. с чл. 37 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Регионална инспекция по околна среда и водите - Пазарджик, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва жалбата като излага доводи за нейната неоснователност и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение като взе предвид изложените доводи и оплаквания в жалбата и данните по делото намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение Административен съд - Пазарджик отменя по жалба на РИОСВ - Пазарджик решение №467/02.09.2019г. на КЗД, с който е установено, че същото е поддържало и продължава...