Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), подадена чрез председателя ѝ против решение № 2965/03.05.2019г. постановено по адм. д. № 7730/2018 г. на Административен съд София-град, с което по жалбата на "Топлофикация – ВТ” ЕАД, гр. В. Т е отменено решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка 7, с която, по отношение на дружеството, се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала” за ценови период от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. Със съдебния акт преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите му и КЕВР е осъдена да заплати на жалбоподателя в първоинстанционното производство направените по делото разноски.

К. К за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички приложени и приети по делото писмени доказателства и не е обсъдил доводите на касатора, като е изопачил съдържанието на приетото заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Поддържа се оплакване за неправилност на констатацията на съда, че административният акт нарушава изискването на чл. 31, т. 2 и т. 4 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ), цените да са основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвращаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността. Касаторът счита, че съдът е анализирал неправилно изискванията на Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността. По отношение на разходите за ремонт, касаторът изтъква, че се касае за ремонт с инвестиционен характер, повишаващ стойността на актива, като не е отказано признаване на разхода, а същият следва да бъде отразен именно като разход с инвестиционен характер. Във връзка с корекцията на разходите за заплати и възнаграждения, касаторът сочи, че е одобрено повишаване с 8.81%, като са съобразени аргументите на топлофикационното дружество. Относно корекцията по отношение на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, се поддържа, че съдът не е съобразил формулата за определяне на тази възвръщаемост за процесния период и Указания НВ за пределната пазарна цена на привлечения капитал. По изложените в жалбата подробни съображения, поддържани и в открито съдебно заседание, чрез упълномощения процесуален представител, се прави искане за отмяна на оспореното решение на АССГ, при което да бъде постановен нов акт по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

Ответникът по касационната жалба - "Топлофикация – ВТ” ЕАД, гр. В. Т, чрез процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Прави възражение относно размера на разноските на противната страна.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

С обжалвания съдебен акт е отменено решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка 7, с която по отношение на "Топлофикация – ВТ” ЕАД, гр. В. Т се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала” за ценови период от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. Със съдебния акт преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите му и КЕВР е осъдена да заплати на жалбоподателя в първоинстанционното производство направените по делото разноски.

Съдът е констатирал, че административното производство е започнало със заявление с вх. № Е-14-05-3 от 30.03.2018г. на "Топлофикация – ВТ” ЕАД, гр. В. Т, с което е предложена за утвърждаване преференциална цена на комбинирана електрическа енергия – 230, 112 лв./MWh, в т. ч. и добавка по чл. 33, ал. 3 ЗЕ - 46лв./ MWh и еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода – 99.89 лв./MWh, като предложените цени са изчислени на база цени на горивата – газ 491, 52 лв./knm3 / с включена добавка за пренос - 105.64 лв./knm3 /.

По заявлението е изготвен доклад № Е-Дк-471 от 18.05.2018г., изготвен от назначената работна група, който е приет от КЕВР с решение по Протокол № 87 от 23.05.2018г. Въз основа на приобщените по преписката писмени доказателства е постановено оспореното Решение № Ц-10 / 01.07.2018 г., с което в частта му по т. 7 на „Топлофикация-ВТ“ ЕАД са утвърдени:

7.1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС)– 202, 68 лв./MWh

7.2. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) – 89.32 лв./MWh

7.3. Ценообразуващи елементи на цените по т. 1 и т. 2:

- Необходими годишни приходи – 6216 хил. лв., в т. ч.:

- Разходи – 6155 хил. лв., от които условно-постоянни – 1383 хил. лв. и променливи –4772 хил. лв.; - Регулаторна база на активите – 1563 хил. лв.; - Норма на възвръщаемост – 3, 91 %;

- Прогнозни количества електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство – 21300 MWh;

- Прогнозни количества топлинна енергия с топлоносител гореща вода – 21260 MWh.

В хода на съдебното производство е назначена съдебна комплексна технико-икономическа експертиза, заключението по която е прието, като добросъвестно и обосновано.

Първоинстанционният съд е приел, че решението в оспорената част е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ и при спазване на изискването за форма съгласно чл. 59 от АПК и на административно-производствените правила, но при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, в т. ч. с оглед допуснатите при издаването му нарушения на чл. 31, т. 2 и т. 4 ЗЕ.

Съдът е счел, че е налице материална незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, поради допуснати нарушения, относими към установяване стойностите на ценообразуващите елементи. На първо място съдът е приел, че незаконосъобразно КЕВР не признава в заявения размер разходи, присъщи на лицензионната дейност на дружеството и относими към регулаторния период - за закупуване на квоти за въглеродни емисии. Приел е, че при установяването на фактическите технико-икономически обстоятелства по заявлението и възражението на дружеството Комисията не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти, което ще доведе да увеличаване на необходимостта от закупуване на по-големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния. Комисията е изчислила прогнозните разходи за закупуване на емисии въглероден диоксид на база на количества и цени за предходния отчетен период. В тази връзка съдът се е позовал на заключението на назначената експертиза, в която е посочено, че съгласно схемата за безплатно разпределение на квоти на парникови газове по силата на дерогация по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Общността, получаваните от операторите на инсталации безплатни квоти ежегодно намаляват, което води до необходимост за закупуване на емисионни квоти в по-голям размер спрямо отчетените за предходния период. С обжалвания административен акт разходите за квоти са признати въз основа на отчетните количества и среднопретеглени цени за предходния регулаторен период, а не за относимия процесен период. В този смисъл, съдът е счел, че оспореното решение на регулатора противоречи на предвидения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип на регулиране, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите им разходи за дейността им.

На второ място, съдът е приел, че без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, в нарушение на чл. 35 от АПК и при липса на мотиви общите разходи за ремонт на топлофикационното дружество са коригирани от КЕВР от 315 хил. лв. на 160 хил. лв. Съдът е посочил, че разходите за ремонти не се променят при промяна в количествата топлинна и електрическа енергия и следва да се считат за условно-постоянни. От експертното заключение е установено, че ремонтните дейности, заявени от дружеството са технически необходими с цел да гарантират надеждното им техническо състояние и нормалната им експлоатация за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Съдът е счел, че в оспореното решение КЕВР не е посочила кои ремонти са одобрени, кои се приемат за инвестиции и кои са приети за необосновани от дружеството, както и че от решението на КЕВР не може да бъде установено кои разходи по конкретни позиции и пера от ремонтната програма не са признати за ремонти, а за инвестиции, и респективно кои разходи за ремонти са коригирани до нивото на отчетените за предходния ценови период.

На трето място, за основателно е счетено възражението, че с оспореното решение Комисията необосновано е коригирала заявените от жалбоподателя разходи за заплати и възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски и социални разходи от 574 хил. лв на 494хил. лв, На база експертното заключение е прието, че регулаторният орган е коригирал заявените от дружеството разходи за заплати и възнаграждения в рамките на установеното в т. нар. общ подход увеличение от 10 %, като не е съобразил конкретното изоставане на дружеството спрямо средната заплата в сектора, с което е нарушил принципите за съразмерност и равенство, обективирани в чл. 6 и чл. 8 АПК, доразвити в специалната уредба по чл. 23, т. 3 ЗЕ, задължаващ при упражняване на правомощието си за ценово регулиране, Комисията да осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия.

На четвърто място съдът е приел, че регулаторният орган при утвърждаване на норма на възвръщаемост на привлечения капитал е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, но не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива съгл. изискването на т. 40 от Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „норма на възвръщаемост на капитала“, а въз основа на лихвените нива за последната година, с което са допуснати нарушения на с т. 40 и т. 41 от указанията, както и с предвидения в чл. 31, т. 4 ЗЕ принцип на регулиране, според който цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснавана норма на възвръщаемост на капитала.

Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Съдът безкритично е възприел заключението по назначената експертиза, без да съобрази, че изводите на вещите лица са необосновани, а и в голямата си част представляват правни изводи, които не обвързват съда, още повече, че противоречат и на закона.

При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране по чл. 30 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), Комисията се ръководи от принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Друг принцип, от който се ръководи комисията при изпълнение на регулаторните си правомощия, е осигуряването на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видовете клиенти (чл. 23, т. 5 от ЗЕ). Изпълнявайки това свое законово задължение и в съответствие с принципа на чл. 8, ал. 2 от АПК, че в пределите на оперативната самостоятелност при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво, КЕВР следва да прилага към всички дружества, адресати на процесното решение, общ подход при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия и общи принципни положения относно извършените допълнително корекции, но съобразно специфичните особености на дружеството. Ето защо, противно на приетото от първоинстанционния съд, КЕВР не е нарушила закона, като е изложила общи съображения по отношение адресатите на административния акт, но в същото време и отделни съображения, във връзка със специфичните показатели по отделните заявления на дружествата.

В чл. 31 ЗЕ се изисква цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните дружества, включително разходите за: управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти; поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите; доставка и поддържане на резервите от горива; ремонти; амортизации; съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност; балансиране на електроенергийната система.

Цените на топлинната енергия се определят по реда на Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, а в случаите на комбинирано производство се утвърждават еднокомпонентна цена или цени на топлинна енергия по видове топлоносители и се определя преференциална цена на електрическата енергия, на база приети от КЕВР Указания, и в съответствие и с чл. 24 от Наредба № 1 от 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съгласно чл. 3 от Наредба № 5 (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2018 г.), при осъществяване на правомощията си по ценовото регулиране КЕВР може да прилага различни методи за регулиране, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии. Разпоредбата на алинея две предвижда основните методи на ценово регулиране: 1. "норма на възвръщаемост на капитала", при който комисията след проведен регулаторен преглед утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за регулаторен период не по-кратък от една година; следващ регулаторен преглед се извършва по решение на комисията или по заявление на енергийното предприятие при съществени отклонения между одобрените и отчетените елементи на необходимите приходи; 2. "горна граница на цени" и "горна граница на приходи", при които регулаторният период е с продължителност от 2 до 5 години; след проведен регулаторен преглед комисията утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и може да ги изменя в края на всяка ценова година или в края на регулаторния период в съответствие с глава трета от наредбата.Във връзка с приети изменения и допълнения в Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и в Наредба № 1 от 17.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (ДВ. бр. 52 от 22.06.2018 г.), са разработени нови Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „норма на възвръщаемост на капитала, приети с протоколно решение на КЕВР № 116 / 26.06.2018 г.

В съответствие с чл. 8, ал. 1 от НРЦТЕ видовете разходи, пряко свързани със съответната лицензионна дейност, които се включват при образуването на цените, се разделят в две основни групи: условно-постоянни разходи и променливи разходи, според връзката им с количеството топлинна енергия. Във всяка от групите разходите се посочват и по икономически елементи.

Съгласно чл. 8, ал. 4 от НРЦЕЕ регулаторният орган утвърждава не фактически, а прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства като неразделна част от заявлението за цени. Оценката за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност се извършва въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международната практика и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираните енергийни предприятия при отчитане принципите на регулирането по ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА).

Разпоредбата на чл. 31, т. 4 от ЗЕ регламентира, че цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, а в приетите от КЕВР Указания е предвидено, че определянето на норма на възвращаемост на капитала е равна на средно претеглената цена на капитала (СПЦК), като СПЦК е определената от Комисията норма на възвръщаемост на собствения капитал и норма на възвръщаемост на привлечения капитал на дружеството, претеглена според дела на всеки от източниците на финансиране - съгласно т. 33 от "Указания - НВ". Съгласно т. 40 и т. 41 от "Указания - НВ", нормата на възвращаемост на привлечения капитал се изчислява като средно претеглена величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал, като Комисията определя пределна пазарна цена на привлечения капитал, на основата на статистически данни за пазарните й величини и/или официално публикувана прогнозна информация.

При тази нормативна уредба, и конкретно по спорните въпроси в обжалваното решение, на първо място, неправилни са изводите на съда относно разходите за емисии въглероден диоксид, които топлофикационното дружество следва да закупи. Както и АССГ посочва, съгласно чл. 8, ал. 4 от НРЦТЕ регулаторният орган утвърждава не фактически, а прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност. Това налага извод, че е икономически обосновано разходите за емисии да се включват в цените на периода, за който са относими, на база прогноза. В оспореното решение на КЕВР, в рамките на общ подход, комисията е изложила съображения по т. 13 относно количествата емисии въглероден диоксид за производство на електрическа енергия. Съгласно т. 20 от Указанията, разходите за закупуване на емисии представляват променливи разходи. 2 В т. 20.11 е посочено, че за енергийните предприятия с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, количествата емисии въглероден диоксид за производство на електрическа енергия, се определят като верифицираните емисии се умножат с коефициента за разделяне на горивото в енергийната част. За дружества, за които са предвидени безплатни квоти, във връзка с модернизацията на подходите за производство на електрическа енергия по чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО (изменена с Директива 2009/29/ЕО), същите се приспадат от количества емисии въглероден диоксид за производството на електрическа енергия. Разходите за закупуване на емисии въглероден диоксид, се определят въз основа на верифицираните количества емисии въглероден диоксид за производството на електрическа енергия и икономически обоснована цена на емисиите. За целите на ценообразуването е приета цена на квотите в размер на 8, 91 евро/t, като в решението на КЕВР е изложена подробна обосновка как е определена цената. Разходите за закупуване на емисии въглероден диоксид са определени, като реално закупените количества за 2017г. – 9331 тона са умножени по определената цена.

Експертното заключение приема, че квотите, които топлофикационното дружество следва да закупи през регулаторния период е равно на 9379 тона, като отчитат намалението на безплатните квоти за всяка следваща година. Освен това, експертите са посочили, че цените на емисиите са по-високи и от началото на 2019г. надхвърлят 22 евро на тон и определената от КЕВР цена е занижена. Настоящата инстанция обаче счита, че заключението в разглежданата част е необосновано и не съответства на материалния закон, съответно не е следвало да бъде кредитирано.

Съдът неправилно е приел, че Комисията не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти, което ще доведе да увеличаване на необходимостта от закупуване на по-големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния, като при този извод не са съобразени целите на Директива 2003/87/ЕО. В тази връзка, КЕВР е изложила подробни възражения по експертното заключение, които съдът не е обсъдил.

Предмет на Директива 2003/87 е въвеждането на схемата за търговия с квоти за емисии, за да се намалят емисиите на парникови газове в атмосферата до равнище, което да предотврати всяка опасна антропогенна намеса в климатичната система и чиято крайна цел е опазването на околната среда. По силата на член 2, параграф 1 от Директива 2003/87, тя се прилага спрямо „емисиите“ парникови газове, изброени в приложение II към тази директива, сред които е CO2, получен от дейностите, посочени в приложение I“ към същата директива. Според член 3, буква б) от Директивата, „емисиите“ за целите на тази директива означава отделянето на парникови газове в атмосферата от източници в инсталация.

Целта на Директива 2003/87, според член 1, е да се стимулира намаляването на емисии на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин / в този смисъл и решения на Съда на Европейския съюз от 12 април 2018 г., PPC Power, C‑302/17,, т. 18 и от 17 май 2018 г., Evonik Degussa, C‑229/17, т. 41/.

Предвидената с директивата схема за търговия с квоти за емисии се основава на икономическа логика, която мотивира всеки участник в тази схема да изпуска количество парникови газове, по-малко от квотите, които първоначално са му били отпуснати, за да прехвърли остатъка от тях на друг участник, изпуснал количество емисии, по-голямо от отпуснатите му квоти (в този смисъл решения на СЕС от 8 март 2017 г., ArcelorMittal Rodange et Schifflange, C‑321/15, т. 22, от 22 февруари 2018 г., INEOS Kцln, C‑572/16, т. 27 и от 28 февруари 2018 г., Trinseo Deutschland, C‑577/16, т. 40).

За постигане на предвидената с Директивата цел, а именно опазване на околната среда, с член 10а от Директива 2003/87 е въведена преходна мярка, която, за да се предотврати загубата на конкурентоспособност на предприятията поради факта на установяване на схема за търговия с квоти за емисии, предвижда за инсталациите от определени сектори на дейност постепенно намаляване на безплатното разпределяне на квоти за емисии съгласно параграф 11 от тази разпоредба в периода между 2013 г. и 2020 г., с цел до 2027 г. да се постигне пълното премахване на тези безплатни квоти.

Както следва по-конкретно от член 10, параграф 1 от Директива 2003/87 и от съображение 15 от Директива 2009/29, за да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове, при разпределянето на квоти за емисии постепенно трябва да се прилага единствено принципът на провеждането на търг, който според законодателя на Съюза обикновено се смята за най-ефикасната от икономическа гледна точка система.

Следователно, предвиденото в член 10а от Директива 2003/87 разпределяне на безплатни квоти за емисии е част от специален преходен режим, който се отклонява от принципа квотите за емисии да се отпускат, като се използва механизмът на търга, установен в член 10 от тази директива (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2018 г., INEOS, C‑58/17, т. 36).

Имайки предвид целите на директивата и принципното положение, че разпределянето на безплатни квоти за емисии има характер на временна мярка, правилни са доводите на КЕВР, че топлофикационните дружества следва да се стремят към по-нататъшно намаляване на емисиите на парникови газове, така че да се достигне до нивата на намаление, които се считат за необходими от от научна гледна точка за предотвратяване на опасно изменение на климата. Предприятията следва да се стремят към намаляване на емисиите и съответно към снижаване на разходите за закупуване на квоти, чрез предприемане на дейност за ограничаване на вредните емисии на парникови газове.

Предвид целите на сочената директива, не може да се приеме, че разходите на операторите за закупуване на парникови емисии, в размера и за количеството, за което са заявени, са оправдани. Ако се приеме тезата, че всички разходи за закупуване на емисии на топлофикационните дружества следва да бъдат признавани за целите на ценовото регулиране в заявения им размер, целта на Директивата никога няма да бъде постигната, напротив, по този начин дружествата няма да имат никакъв стимул да инвестират в технологии, водещи до намаляване на парниковите емисии. Правилни са доводите на касатора, че правният характер на плащанията по Директивата дава израз на принципа „замърсителят плаща“. При това положение, възниква резонният въпрос защо клиентите трябва да покриват посочените разходи, и то в техния пълен заявен размер.

В този смисъл, изводите в експертното заключение относно размера на квотите, които „Топлофикация –ВТ“ ЕАД следвало да закупи за ценовия период, са в противоречие с цитираните норми и цели на Директивата и не е следвало да бъдат кредитирани. Отделен въпрос е, че разминаването в броя на квотите, определено от Комисията и от вещите лица е минимално.

Що се отнася до цената на квотите, определена в заключението, правилни са доводите на комисията, че тя не отразява прогнозни, а текущи показатели. В тази връзка, необсъдени от съда са останали двете представени в хода на първоинстанционното производство заповеди на Министъра на енергетиката №№ Е-РД-16-586/03.07.2017г. и Е - РД-16-436, издадени на основание чл. 4, ал. 2 т. 18г. ЗЕ за определяне корекционна референтна цена на емисиите за парникови газове, съответно в размер на 5, 095 евро на тон за 2018г. и от 8, 93 евро на тон за 2019г. Установено е, че в началото на 2018г. цените на емисиите са били между 8 и 9 евро на тон, а за 2017г. са били 5, 70 евро на тон. Нито вещите лица, нито съдът са обсъдили съображенията на Комисията, изразени в обжалваното решение, че дружествата следва активно да управляват процеса по закупуване на емисии, като минимизират разходите си и купуват през месеците с най-ниски цени. Одобрените от регулатора цени не следва да отчитат последиците от недалновидни и несъобразени с пазарната ситуация мениджърски решения. Цените естествено не следва да покриват максималната възможна цена, на която емисиите могат да бъдат закупени в рамките на ценовия период, още повече, че винаги трябва да се държи сметка, че одобрената цена се отразява на икономическата тежест, която клиентите понасят.

По изложените съображения, изводите на съда, че всички заявени разходи за закупуване на необходимите квоти за емисии парникови газове следва да бъдат включвани в цените на услугите за периода, за който се отнасят, противоречат на закона. Оспореното решение на регулатора в разглежданата част не противоречи на предвидения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип на регулиране, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите им разходи за дейността им.

Неправилни са и изводите на съда за нарушение на материалния закон при определяне на разходите за ремонт на „Топлофикация-ВТ“ АД. Противно на възприетото от съда, фактите и обстоятелствата от значение за случая са изяснени от административния орган и той е изложил конкретни мотиви защо общите разходи са коригирани от 315 хил. лв. на 160 хил. лв. Съдът е изложил общи мотиви, че в решението КЕВР не е посочила кои ремонти са одобрени, кои се приемат за инвестиции и кои са приети за необосновани от дружеството, както и че от решението на КЕВР не може да бъде установено кои разходи по конкретни позиции и пера от ремонтната програма не са признати за ремонти, а за инвестиции, и респективно кои разходи за ремонти са коригирани до нивото на отчетените за предходния ценови период. От заявлението и от оспореното решение обаче е видно, че заявеният разход от 315 хил. лв е изцяло за ремонт на газов двигател на 84000 работни часа, по спецификацията на производителя, която включва пълна подмяна на всички посочени в спецификацията части. Дружеството е заявило тези разходи като неотложни и крайно необходими. Комисията е изложила конкретни мотиви в тази връзка, като е посочила, че се одобрява стойност от 160 хил. лв за ремонта, не защото разходът не се признава, а защото същият не следва да се отчита текущо, а като разход с инвестиционен характер – т. е. под формата на амортизации на актива. КЕВР не отрича установеното и от вещите лица, че ремонтните дейности, заявени от дружеството са технически необходими с цел да гарантират надеждното техническо състояние на съоръженията и нормалната им експлоатация за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Тази констатация с основание е кредитирана, но въпросът за необходимостта на ремонта не е бил спорен в процеса. Спорният въпрос не е и дали разходът е икономически обоснован по смисъла на чл. 31 ЗЕ, а затова как следва да бъде отчетен счетоводно и съответно в кой ценови период трябва да бъде отразен. Изводите на съда, че разходите за ремонтни дейности не следва да съставляват инвестиция, тъй като инвестициите на основание чл. 9, ал. 1 от НРЦТЕ се включват в регулаторна база на активите, чрез които се осъществява лицензионната дейност, и се възстановяват чрез разходите за амортизации също е принципно правилен. Това, което съдът не е съобразил е, че в случая става въпрос именно за разходи за амортизации.

Преди всичко, в тежест на ответника е да докаже, че се касае за текущ ремонт, който цели само поддържане на машината, като в тази връзка не са ангажирани доказателства. От заявлението и спецификацията към него обаче е видно, че се касае за основен ремонт, подмяна на износени части, смяна на всички уплътнения и уплътняващи пръстени, на торсионните виброгасители, на основните лагери, на лагерните щифтове на коляновата глава – дейности, които увеличават работния живот на актива. Само сервизните дейности на всеки 24-1250 часа работа се считат за рутинна поддръжка, а останалите ремонти се стичат за основни. Съгласно т. 18. от Указания НВ, разходите за ремонт включват сумата на текущите разходи, без разходи, които увеличават стойността на активите за различните дейности и съответно продукти и разходи. Разходите за ремонт не са елемент от останалите видове разходи.

По въпроса за характера на разхода в експертното заключение изводите са вътрешно противоречиви. Вещите лица сочат, че извършването на основен ремонт от счетоводна гледна точка не се отразява в увеличение на стойността на активите, а се отчита като текущ разход, но когато се възстановяват или поддържат технически характеристики на актива. Посочено е също, че изводът на Комисията, че ще се повиши стойността на активите би бил коректен, само ако разходите бъдат капитализирани, т. е. отчитат се като амортизации. Именно това сочи и касаторът – че разходът ще бъде признат за бъдещ период, като такъв за разходи по ДМА. Вещите лица цитират буквално точки 6.1 и 6.2 от Счетоводен стандарт № 16 – Дълготрайни материални активи, в който е посочено, че с последващи разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприетието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Сред тези разходи са такива, които удължават полезния срок на годност на актива /както е в случая/ или увеличаване на производителността му и осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите. Но вещите лица не са извършили оглед на конкретния газов двигател и не са формирали извод по основния въпрос – дали разходите във връзка с този двигател са само за неговата текуща поддръжка. При липса на изводи в тази насока, не може да се приеме за доказана поддържаната от заявителя – ответник в настоящото производство теза, че разходът следва да бъде отнесен като текущ.

Неправилни са и изводите на съда относно корекцията в разходите за заплати и възнаграждения. В оспореното решение Комисията е коригирала заявените разходи за заплати и възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски и социални разходи от 574 хил. лв на 494 хил. лв, като е заложила увеличение на заплатите конкретно за това дружество с 8, 81 %, вместо с поисканите 11 %. Вещите лица са посочили, че с увеличение на възнагражденията от 10% средната месечна работна заплата в дружеството ще нарасне на 986 лв при средна за отрасъла за 2017г. по данни на НСИ е била 1769 лв. В тази връзка, Съдът е изложил мотиви, че въпреки признаване на заявените разходи в значителен размер, възнагражденията в дружеството, независимо от увеличението, ще останат под средните за сектора. Макар съображенията на съда и на вещите лица да изтъкват, че мотивите на Комисията са общи и не отчитат конкретни специфики, такива не се отчитат и от АССГ, нито са посочени в заявлението на дружеството. Конкретно за област В. Т средната работна заплата по статистически данни на НСИ за процесния период е, както следва: за трето тримесечие на 2018г – 885лв, за четвърто тримесечие на 2018г. – 909 лв, за първото шестмесечие на 2019г. – от 912 лв пред януари до 996 лв през юни. Предвиденото от КЕВР увеличение на заплатите в дружеството би довело до средна заплата от около 900 лв, която, макар да е по-ниска от тази за сектора, е сходна на средната работна заплата за областта. Освен това не отговаря на действителността изводът, че прилага един и същ процент увеличение за размера на работните възнаграждения за всички дружества, тъй като за конкретното дружество е определен конкретен процент на увеличение на работните заплати. В този смисъл настоящата инстанция намира за неправилни изводите на съда, че не са отчетени спецификите на конкретното дружество. Отделен въпрос е, че КЕВР не е задължена да одобрява в пълен размер исканията на енергийните дружества за увеличаване на заплатите, а обстоятелството, че средната заплата в сектора е значително по-висока, не може да бъде единствен показател за уважаване на заявлението на дружеството до пълното поискано увеличение. В тази връзка КЕВР изрично е посочила, че увеличението на заплатите в дружеството зависи и от други икономически фактори. Както се посочи по-горе, в чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. В настоящия случай обосновката в заявлението за исканото увеличение на възнагражденията от 11 % е обвързано само със средната работна заплата в сектора, но не и със средната заплата в региона, нито с други икономически показатели на дружеството, поради което и като необоснована, естествено не обвързва комисията.

Решението е незаконосъобразно и относно корекцията по нормата на възвращаемост на привлечения капитал. Съгласно приетите от Комисията и представени по делото Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода „норма на възвръщаемост на капитала” в частта им по т. 40 от Г. В, Р. Т нормата на възвръщаемост на привлечения капитал се изчислява като средно претеглена величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал. Съгласно т. 41 от Указанията, с обжалваното решение е определена пределна пазарна цена на привлечения капитал за всички дружества в сектор Топлоенергетика на база на статистически данни на БНБ за сектор „нефинансови предприятия“ в размер на 3.91 %. Съображенията на експертите, че регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива, а въз основа на лихвените нива за последната година, не водят до извод за незаконосъобразност на решението на КЕВР. Комисията не само не е длъжна, но и не следва да се съобразява с прекомерно високи лихвени проценти по сключени преди съответния ценови период договори. Изводът на вещите лица, че енергийните предприятия нямат задължение да предоговарят или рефинансират сключените от тях договори за кредити или заеми с банкови или финансови институции всяка година, е правен, не обвързва съда, а освен това е и несъстоятелен в условията на регулиран, а не на свободен пазар на топлоенергията и на електроенергията. Правомощието на КЕВР да регулира цените в сектора имплицитно включва в себе си и проверка за икономическа обоснованост на разходите на дружеството, включително по повод съществуващите към момента на утвърждаване на цените договорни отношения на това дружество. В противен случай правомощията на комисията биха били съществено ограничени и тя не би могла да изпълнява регулаторните си функции в изпълнение целта на закона. Затова неотносимо в случая е дали гражданските закони задължават енергийните предприятия да предоговарят и рефинансират сключените от тях договори за заеми. Същественият за спора въпрос е дали разходите по съответните заеми могат да бъдат намалени, в съответствие със средните лихвени нива, които са определени на база статистически данни на БНБ. След като средните лихвени нива са над два пъти по-ниски от тези по вече договорените заеми, естествено е ценовият регулатор в изпълнение на задачата си да гарантира икономически обоснована цена на съответната енергия, да изисква дружеството да приведе лихвите по привлечения капитал в съответствие със средните пазарните нива, като рефинансина сключените вече договори за заем – възможност, която съществува за всички правни субекти в настоящата правна и икономическа действителност и която в случая не се отрича. Както вече многократно се посочи, в условията на регулиран пазар, разпоредбата на чл. 31, т. 4 ЗЕ, изискваща цените на енергийните предприятия да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, не означава, че всички разходи на тези предприятия следва да бъдат одобрени и включени при определяне цената на топлинната и електрическата енергия. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите (чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗЕ), т. е. комисията утвърждава ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. Поради това са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 3 и т. 4 от ЗЕ.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че утвърдените от КЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по снабдяване с топлинна и електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Като е формирал изводите си в обратен смисъл, АССГ е допуснал нарушение на материалния закон.

По изложените съображения, решението на Административен съд София-град следва да бъде отменено и вместо това оспорването на „Топлофикация-ВТ“ АД да бъде отхвърлено.

При този изход на спора, ответникът следва да заплати на касатора съдебни разноски в размер на 300 лв юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2965/03.05.2019г. постановено по адм. д. № 7730/2018 г. на Административен съд София-град и вмество това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Топлофикация – ВТ” ЕАД, гр. В. Т срещу решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка 7.

ОСЪЖДА "Топлофикация – ВТ” ЕАД, гр. В. Т да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране разноски в размер на 300 /триста/ лв.

Решението е окончателно.