Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Н.К, чрез адв. М.Тал, срещу решение №7197/22.11.2019 г. по адм. д.№5049/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено оспорването й против решение №1040-21-94/21.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е потвърдено разпореждане №22796/18.12.2018 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – София град. Оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се признае декларираното увреждане на здравето за трудова злополука. Претендира присъждане на разноски за държавна такса в размер на 30 лв.

Ответникът - директор на ТП на НОИ – София град, чрез процесуален представител, в писмена защита излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът - Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище, че в оспореното решение първоинстанционният съд не е изложил мотиви досежно релевантни признаци на трудовата злополука, относно механизма на увреждането. Не е установил защо в първите дни след него касаторката е била на работа, налице ли е причинната връзка на изпълняваната работа и злополуката, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО .

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,...