Образувано е по молба на ЕТ „А.Я“ за отмяна, на основание чл. 239, т. 3 АПК, на влязлото в сила Решение № 774/09.07.2018 г. по адм. дело № 810/2017 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Заповед № РД-04-422/31.07.2017 г. на кмета на община К. за премахване на незаконен строеж „Временна тоалетна“ в УПИ V-680, кв. 71 по плана на гр. К., и потвърждаващото го Решение № 10419/04.07.2019 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 10294/2018 г.
Ответникът – кметът на община К., е на становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата.
Искането е допустимо – подадено е от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК, а разгледано по същество е неоснователно.
1. Отмяната е заявена по повод на постановяването на решение от 20.09.2019 г. по гр. дело № 266/2019 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 11.02.2019 г. по гр. дело № 702/2018 г. на Ихтиманския районен съд по предявен от ЕТ иск по чл. 108 ЗС за реална част от имот – УПИ V-680. С двете съдебни решения била прогласена нищожността на Решение № 6 по Протокол № 3/26.02.1997 г. на Съвета за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура – община К. за одобряване на ЧИЗРП и застроително решение. Според молителят основанието на заповедта за премахване на строежа е, че той е изграден в нарушение на ПУП, приет именно с решението от 1997 г. и ако планът бъде отменен, то следва отмяна и на заповедта. Твърди се, че с постановяването на съдебните решения по гр. дела оставали неизяснени пространствените граници на закупените обособени части, респ. местоположението на т. нар. „временна тоалетна“, спрямо действащия регулационен план и кой всъщност е той.
2. Не е осъществен фактическият състав по чл. 239, т. 3, предл. 2 АПК за отмяна на съдебните решения на АССО и ВАС – те да са основани на акт на държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен.
а. Обсъждането в мотивите на решенията на гражданския съд съответно на нищожността и на правното значение на Решение № 6 по Протокол № 3/26.02.1997 г. като елемент от фактическия състав на изменението на застроителен и регулационен план не разрешава по окончателен начин въпроса за действителността на акта на СТСУСА. Диспозитивите на съдебните решения не съдържат произнасяне по предявен инцидентен установителен иск за преюдициално спрямо вещния спор правоотношение, а мотивите им не се ползват със сила на пресъдено нещо. Т.е. в случая не е налице влязъл в сила съдебен акт за отмяната или установяването на нищожността на акта на СТСУСА – община К. като основание за възникване на релевираното право на отмяна в извънинстанционното производство по реда на Глава четиринадесета от АПК.
б. От друга страна, съдебните решения, предмет на молбата за отмяна, не са и основани, противно на твърдението на молителя, на въпросното решение на СТСУСА, дори и то да беше отменено или обявено за нищожно.
Решаващите изводи на АССО за законосъобразността на заповедта за премахване на строежа и на ВАС относно правилността на потвърждаващото я решение не са мотивирани с действието на акта на СТСУСА. Строежът е приет за подлежащ на премахване като незаконен едновременно в хипотезите по чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ и е отречена търпимостта му по различни съображения. Освен това, преценката на външната регулационна линия на имота, в който е изграден обекта, е извършена по одобрена регулация от 1977 г., а засягането й с последващо изменение от 1997 г. е въобще изключено. Следователно, евентуалната отмяна на протоколното решение от 1997 г. не би повлияла на съответствието на съдебните актове с действителното правно положение.
3. а. При неоснователността на искането то следва да бъде отхвърлено.
б. Изходът на делото е основание за присъждане в полза на администрацията на своевременно заявеното юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.
Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „А.Я“ за отмяна, на основание чл. 239, т. 3 АПК, на Решение № 774/09.07.2018 г. по адм. дело № 810/2017 г. по описа на Административен съд – София-област и на оставящото го в сила Решение № 10419/04.07.2019 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 10294/2018 г.
ОСЪЖДА ЕТ „А.Я“ да заплати на община К. сумата от 100 (сто) лева разноски по делото. Решението е окончателно.