Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на председателя Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез процесуален представител, против решение № 3896 от 10.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3427/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в частта, с която по жалба на Х. Ходаида, [дата на раждане] в [населено място], [държава], [гражданство], е отменено решение № 1304/26.02.2019 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която на чужденеца е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и преписката е върната на органа за ново произнасяне по молбата на Ходаида, съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в оспорваната част, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че е налице несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти. Моли да се отмени съдебното решение в обжалваната част, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут.

Ответникът – Х. Ходанда, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично с преводач. Представлява се от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С решението в оспорваната част, съдът в производство по чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), е уважил жалбата на Х. Ходаида, [гражданство], срещу решение № 1304/26.02.2019 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и е върнал делото като преписка за ново произнасяне.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е незаконосъобразно в обжалваната част, тъй като предпоставките за статут на бежанец следва да се преценят в контекста на заявената принадлежност към специфична социална група - тази на хомосексуалните лица. Преписката в тази част е върната с мотиви органът да анализира събраните в съдебното производство данни за такава принадлежност на лицето, да прецени бежанската история на Х. Ходаида при това наведено в интервюто от 13.09.2018 г. обстоятелство, както и да оцени информацията за ситуацията в страната на произход. Съдът е счел, че органът следва да разгледа молбата за закрила при вземане предвид на всички елементи, относими към оценката на лично основание, за конкретния молител.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, не споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд.

Неправилен е изводът на съда, че отказът на председателя на ДАБ да предостави статут на бежанец на Х. Ходаида е незаконосъобразен. В хода на административното производство чужденецът е заявил само причини от личен характер за исканата закрила. Председателят на ДАБ е приел, че същите са извън приложното поле на ЗУБ. В административния акт подробно са обсъдени и анализирани предпоставките по чл. 8 и чл. 10 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, във връзка със заявената от чужденеца бежанска история. Х. Ходаида подава молба за закрила на 24.10.2017 г. след като е преминал незаконно през територията на Р. Б и предаден от страна на румънските гранични власти. В проведеното на 27.10.2017 г. интервю, същият е изложил като причини за напускане на страната си по произход, свързани с изповядваната религия - [религия], като на конкретни въпроси, свързани с осъществено спрямо него преследване е отговорил, че спрямо него липсват конкретни актове и заплахи. Причините, които е посочил са общи, без конкретика, като единствено е споделил желанието си да отиде в Германия, където да се установи да пребивава. [гражданство] не е направил никакви оплаквания и твърдения за осъществено преследване или получени заплахи във връзка с неговата [ориентация]. Преди да бъде разгледана молбата му за международна закрила Х. Ходаида е напуснал територията на Р. Б, което е препятствало административното производство, като същото е било спряно и прекратено. На 11.08.2018 г. Х. Ходаида е приет обратно от Ф. Р. Г, където също е подал молба за международна закрила и производството е приключило с отказ. При проведеното второ интервю на 13.09.2018 г. Ходаида представя напълно различна бежанска история, като изцяло променя своята мотивация и твърдения за причините да потърси международна закрила в Р.Б.Н са сериозни несъответствия и разминавания в представената бежанска история. Тези обстоятелства са споменати при проведеното второ интервю, едва след като е получил отказ по молбата си във Ф. Р. Г и последвалото прехвърляне. След като се е запознал с цялата процедура по разглеждането на молбата, както и предвид контактите му с организация „Действие", той добавя напълно нови мотиви за исканата закрила основаващи се на сексуалната му ориентация, заради които изрично заявява, че никога не е получавал заплахи в Ирак, не му е оказвано насилие, не е задържан или арестуван. От наличните данни за реалната ситуация в Ирак, може да се направи извод, че връщането на лицето в Ирак, не би нарушило негови основни човешки права. Задължение на търсещия закрила е да съдейства за изясняване на неговия случай, като съобщи пълна и достоверна информация на съответните длъжностни лица - чл. 30, т. 9 от ЗУБ.Х.Х в рамките на проведеното административно производство представя напълно различна бежанска история. Недопустимо е от една страна злоупотреба с правото на търсене на закрила и процедурата по разглеждането на молба за статут, а от друга, съзнателно даване на неверни данни, целящи доказване на значими за ЗУБ обстоятелства и целящи получаване на международна закрила.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието „преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.

Настоящият касационен състав, базирайки се на информацията в депозираните по делото справки и доклади, както и с оглед противоречивата и недостоверна бежанска история на чужденеца, счита, че не е налице установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ.

Достигайки до различни от направените изводи, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и съдебното решение трябва да бъде отменено в частта, с която е отменено № 1304/26.02.2019 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отхвърлена молбата на Х. Ходаида за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и е изпратена административната преписка на органа за ново произнасяне, като жалбата на Ходаида бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3896 от 10.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3427/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, с която по жалба на Х. Ходаида, [гражданство], е отменено решение № 1304/26.02.2019 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и преписката е върната на органа за ново произнасяне, като В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Ходаида, [гражданство] срещу решение № 1304/26.02.2019 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, е отхвърлена молбата на Ходаида за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. РЕШЕНИЕТО е окончателно.