Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 1144 от 02.10.2019 г. по административно дело № 971/2019 г. Административен съд - София-област (АССО) е: 1) отменил по жалба на П.П от [населено място], [област], решение № 1012-22-88#1/07.06.2019 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София-област, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН] за отпускане/изменяне на пенсия/и/ № 2/ прот. № Y02074 от 25.03.2019 г. на ръководител „ПО“ (пенсионно осигуряване), в частта, с която е определен размерът на добавка от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на починалата му съпруга С.П, в размер на 93, 95 лв.; 2) изпратил преписката на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София-област за ново произнасяне в едномесечен срок съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – София-област. По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК) се иска отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на отмененото от първоинстанционния съд решение на касатора като законосъобразно. Възведена е и претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация П.П оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното с нея съдебно решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - София-област, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, което изключва наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК.

С оспореното пред Софийския областен административен съд решение на директора на ТП на НОИ – София-област е отхвърлена жалбата на П.П срещу разпореждане № 2 от 25.03.2019 г. С разпореждането длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отпуснало на Петров добавка по чл. 84, ал. 1, т. 2 от КСО в размер на 26, 5% от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО на починалата му съпруга С.П, вместо както е претендирал заявителя, добавката по чл. 84 от КСО да се отпусне на базата на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на покойната по чл. 69в, ал. 1 от КСО, на която тя е имала право.

За да не уважи обжалването на П.П срещу това разпореждане, директорът на ТП на НОИ – София-област е приел, че законосъобразно добавката по чл. 84 от КСО е изчислена на базата на размера на получаваната приживе лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починалата съпруга на жалбоподателя, а не на базата на пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквато тя не е получавала.

В хода на първоинстанционното съдебно производство по казуса съдът е надлежно е събрал и обсъдил необходимите доказателства за изясняване на правнозначимите факти по спора, а от правна страна в мотивите на проверявания съдебен акт е аргументирал теза за незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ – София-област и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване в обжалваната част – досежно основата, върху която следва да се изчисли добавката към пенсията на П.П.

Административният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която не е спорна и между страните, а спорът е бил правен относно законосъобразността на отказа да бъде отпусната на П.П добавка към пенсията му от полагащата се на починалата му съпруга С.П пенсия за осигурителен стаж и възраст, вместо от отпуснатата й и получавана от нея приживе пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

От съществено значение за решаването му е безспорно установеното, че С.П е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69в, ал. 1, изреч. 1 от КСО на 15.11.2016 г., но това право не е било упражнено и същата е продължила да работи до датата на смъртта си – 24.02.2019 г. Същевременно й е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 20.02.2008 г., получавана от нея до кончината й, от която пенсия е отпусната и полагащата се добавка на преживелия съпруг.

Настоящият съдебен състав споделя решаващият извод на първоинстанционния съд, формулиран в мотивите на проверяваното решение. Както правилно е отразено в тях, съгласно чл. 84, ал. 2 от КСО, когато починалият съпруг не е получавал пенсия, добавката се определя от пенсията и сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83 от КСО. В чл. 83, ал. 2 от същия кодекс е уредено, че когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато това е по-благоприятно за тях. Тълкуването, дадено от административните органи, противоречи на целта на закона преживелите съпрузи да получават по-благоприятния за тях размер на пенсия, респ. добавка към пенсия, от тези пенсии, на които е имал право покойният съпруг.

В случая следва да се направи разумно тълкуване на приложимата нормативна уредба през призмата на целта и разума на закона и предвид оправданите правни очаквания на правоимащите, съобразявайки и изричното правило на чл. 49, ал. 5, изр. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), според която разпоредба, когато починалият съпруг е имал право и на пенсия, която може да преминава в наследствена, добавката се изплаща от по-благоприятната по размер пенсия. Ирелевантно в случая е това дали приживе правоимащият е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от значение е факта на придобиването му. Касае за законосъобразно изчисляване на дължима добавка към пенсията на преживелия съпруг върху правилна основа и в по-благоприятен за него размер.

Административният орган е следвало според това, право на какви пенсии е придобила към момента на смъртта си С.П, да установи от размера на коя от тях е по-благоприятно да бъде изчислена добавката към пенсията на П.П, като допуснатото от органа нарушение е при прилагането на правилата за определяне на добавката към пенсията.

Горното обуславя извод, че пенсионният орган неправилно е тълкувал и приложил относимите към казуса норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - София-област също е издал незаконосъобразен акт.

Като е стигнал до същия извод, Административен съд – София-област е постановил обосновано и в съответствие с приложимия за казуса материален закон съдебно решение (противно на твърдяното от касатора), което поради това следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора по главните искания в касационната жалба неоснователна се явява и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на разноски, а ответникът по касация не е претендирал разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1144 от 02.10.2019 г., постановено по административно дело № 971/2019 г. по описа на Административен съд - София-област.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.