Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници“, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 846 от 30.04.2019г., постановено по адм. дело № 409/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което Агенцията е осъдена да заплати на „ММ 9101“ ООД обезщетение в размер на 1049, 20 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар в съдебните производства по отмяна на Наказателно постановление №36/2018 г., издадено на 14.06.2020 г. от началника на М. Б.
Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – „ММ 9101“ ООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима.
По отношение на основателността на касационната жалба, съдът приема следното:
Административният съд е сезиран с иск от „ММ 9101“ ООД да бъде осъдена Агенция „Митници“ да му заплати сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД №1621/2018 г. по описа на РС – Несебър и за касационното производство по КНАХД №89/2019 г. по описа на АС-Бургас.
Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, е уважил частично предявения иск, осъждайки Агенция „Митници“ да заплати исканото обезщетение, в размер на 1049, 20 лева, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е отхвърлил иска до пълно предявения размер от 1200 лева.
За да стигне до този резултат, съдът е приел за установено, че с Решение № 346/21.11.2018г. по НАХД №1621/2018 г. по описа на РС – Несебър, оставено в сила с Решение №205/07.02.2018г. по КНАХД №89/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, е отменено Наказателно постановление № 36/2018 г., издадено от началника на Митница - Бургас, с което на „ММ 9101“ ООД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4560, 00 лв. за нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове и лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки в описания търговски обект за срок от един месец на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС във вр. чл. 123, ал. 2 от ЗАДС и е било постановено отнемане в полза на държавата стоки, предмет на нарушението.
Ответникът в касационното производство е обжалвал НП, като е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Районен съд Несебър съдебно производство.
От Договора за правна защита и съдействие, приложен към делото, е установено, че е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 500 лв. пред РС Несебър и 700лв. пред АС - Бургас по ДПЗС от 28.01.2018 г. от адв.. Н, общо 1200.00 лв., същите суми са платена в брой. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото, включително се е явил в съдебни заседания и пред двете инстанции.
При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът за обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред наказателно постановление, настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат пред две съдебни инстанции, за което е заплатило съответното възнаграждение; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. Съдът обаче е намалил адвокатското възнаграждение, като по подробно изложение съображения е приел, че същото е прекомерно, предвид липсата на съществена фактическа и правна сложност на административно-наказателното дело. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: „За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.“. При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство във връзка със съдебното оспорване и отмяната на НП.
Неоснователно е възражението, че съдът необосновано е приел, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на процесното наказателно постановление и направените разходи на ищеца във връзка с неговото оспорване. За да бъде отхвърлено възражението е достатъчно да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, въпросът за наличието на пряка и непосредствена последица между отменяната на наказателните постановления и съдебните разноски по неговото оспорване бе разрешен като се прие, че: „При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“. Съдът е съобразил и фактическата и правна сложност на административно-наказателното дело, като, вземайки предвид тежестта на наложеното административно наказание и извършените процесуални действия по защитата, правилно е намалил размера на присъденото обезщетение, равняващо се на част от заплатения адвокатски хонорар.
По изложените съображения решението на АС Бургас следва да бъде оставено в сила.
Определение № 1350 от 01.07.2019г. на Административен съд Бургас, постановено на основание чл. 248 ГПК е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. Поради това въпросът за размера на разноските, дължими за първоинстанционното производството, не подлежи на пререшаване.
При този изход от спора, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв, съгласно представения списък на разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, и при липса на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено пред настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 846 от 30.04.2019г., постановено по адм. дело № 409/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „ММ 9101“ ООД съдебни разноски за касационното производство в размер на 500 лв. Решението е окончателно.