Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано по касационна жалба на Г.М от [населено място], [община], чрез процесуалния си представител С.М против решение № 184/15.04.2019 г., постановено по адм. дело № 622/2018 г. на Административен съд – Монтана. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да се уважат предявените искове във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Редовно призована за съдебно заседание касаторката не се явява, представлява се от пълномощника си С.М, който поддържа касационната жалба по доводите изложени в нея.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИАГИТ) - София, не изразява становище по депозираната жалба и не изпраща представител.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е неоснователна.

С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Монтана е отхвърлил обективно съединените исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от Г.М от [населено място], [област] против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. С., за заплащане на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразните правни и фактически бездействия на този орган, а именно имуществени вреди в размер на 236 053 лева за времето от 28.10.2013 г. до настоящия момент, представляващи пропуснати ползи от невъзможността да престира трудовата си функция и да получава месечни брутни трудови възнаграждения изчислени към момента на издължаване, ведно със законната лихва за просрочие на всяко едно от неполучените месечни брутни трудови възнаграждения, изчислени към момента на издължаване и заплащане на социално осигурителните и здравноосигурителните вноски, ведно със законната лихва до издължаването им на Национален осигурителен институт (НОИ), за времето през което ищцата е останала без работа и неимуществени вреди в размер на 300 000 лева, за причинените й емоционални, психически и психологически вреди от ненамесата в защитената й от закона правна сфера, като неоснователни и е присъдил разноски на ответната страна по делото. За да достигне до този резултат, съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени доказателства е приел за установено следното:

Г.М е заемала по трудово правоотношение длъжността „специалист Логистика в отдел Агфа " в „Б. Б” ЕООД по силата на сключен трудов договор № 087/31.10.2008 г., като с допълнително споразумение № 3 от 01.04.2011 г. между работодателя „Б. Б” ЕООД и ищцата длъжността е променена в "специалист бизнес услуги и контролинг безрецептурни продукти". С предложение от 11.10.2013 г, по чл. 331 от КТ търговското дружество „Б. Б” ЕООД в качеството си на работодател предложил на ищцата да й бъде прекратен трудовия договор, считано от 01.11.2013 г., срещу заплащане на обезщетение. Същото е подписано от нея на 11.10.2013 г. С писмо от 28.10.2013 г. до ищцата, работодателя я уведомил за провеждането на 01.11.2013 г. на общо събрание на служителите на търговското дружество „Б. Б” ЕООД, за избор на представител на служителите за преговори с работодателя – „Б. Б” ЕООД и за Комитета по здравословни и безопасни условия на труд, съгласно вътрешна директива 023 и избор на представител на служителите на Е. Ф на Байер, съгласно вътрешна директива 022. С писмен сигнал ищцата и нейния представител С.М сезирали Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, като същия е заведен с вх.№ 0104-27310/29.10.2013 г., като с него поискали провеждане на адекватна административна процедура по чл. 404, ал. 2 от КТ във вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за закрила и предотвратяване на извършените нарушения на трудовото законодателство и предотвратяване и отстраняване на вредни последици за Г.М, за прекратяване на предприетия неоснователен тормоз, анулиране на незаконосъобразното предложение по чл. 331 от КТ, за незаконосъобразно и тенденциозно предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, за отмяна на незаконно насроченото общо събрание за избор на представител на служителите за преговори с работодателя – „Б. Б” ЕООД и за Комитета по здравословни и безопасни условия на труд, съгласно вътрешна директива 023 и избор на представител на служителите на Европейския форум на Байер, съгласно вътрешна директива 022 и закрила от уволнението по реда на чл. 333, ал. 1, т. 6 от КТ до край на мандата й – 01.07.2015 г. и на базата на заболяването й „захарен диабет“, поставящ я под закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ. Констатирано от съда е, че по този сигнал ищцата депозирала допълнение и искане за уведомяване от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, за предприетите от нея действия заведени с вх. № 0104-28121/06.11.2013 г.; вх. № 0104-28688/13.11.2013 г.; вх.№ 0104-28907/15.11.2013 г. По тези сигнали от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, е изготвен писмен отговор до ищцата с изх. № 0104-29036/18.11.2013 г., в които по оплакванията в сигналите е посочено, че по отношение на упражнения психически тормоз от страна на работодателя, следва да сигнализира Комисията за защита от дискриминация, а по отношение на исканията за отмяна на предложение по чл. 331 от КТ и решение на общото събрание на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, същото не е от компетентността на ИАГИТ, поради което следва да сезира съответния съд. Междувременно ищцата подала отново до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, сигнали с вх. № 0104-30485/03.12.2013 г.; вх. № 0104-30618/04.12.2013 г. и вх. № 0104-30954/06.12.2013 г. с искане да изпълнят задълженията си по чл. 404 от КТ, като предотвратят и преустановят нарушението на трудовото законодателство и предотвратят и отстранят вредните последици, както и да защитят правата и на представител на работниците и служителите. По тези сигнали от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, е изготвен писмен отговор до ищцата с изх. № 0104-31701/14.12.2013 г., в които по оплакванията в сигналите е посочено, че при извършената проверка от ИАГИТ е установено, че през 2011 г. в „Б. Б” ЕООД няма данни да е било свиквано общо събрание на работниците и служителите за избиране на представител, както повеляват разпоредбите на чл. 6а, ал. 1 от КТ и чл. 5, ал. 1 от ЗИКРСМПГПЕД, както и по чл. 27, ал. 2 във вр. § 1, т. 2б от ДР на ЗЗБУТ, като в действащото трудово законодателство няма предвидена правна възможност работодателят еднолично да избира представители на работниците и служителите в предприятието, предвид това, че те защитават интересите на работниците и служителите в отношенията им с работодателя. Посочено е, че в „Б. Б” ЕООД съществуват две вътрешни процедури, които са основа за номиниране на представители на работниците и служителите, и които общото събрание на същите е свободно да избере дали да спазва, поради което и на проведеното на 01.11.2013 г. общо събрание на работниците и служителите на търговското дружество за единствен представител на Европейския работнически съвет е избрана Б.П за срок от една година. Посочено е, че общото събрание е свикано от работодателя по реда на чл. 6а, ал. 2 от КТ със заповед № 17 от 28.10.2013 г. на управителя, а организационното изпълнение е предоставено на ръководителя на отдел „Човешки ресурси” в „Б. Б” ЕООД – г-жа Драганова, притежаваща нотариално заверено пълномощно. В последния абзац на писмото е отразено, че от работодателя й „Б. Б” ЕООД не е изискано предварително разрешение за уволнение по реда на чл. 333, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение. По делото са приложени изготвени от ответника Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” протоколи от извършени проверки от 15.11.2013 г., 18.11.2013 г. и 17.12.2013 г. по подадените сигнали от ищцата при работодателя и тогава „Б. Б” ЕООД, по които са дадени конкретни предписания за изпълнение от страна на търговското дружество по констатирани нарушения. Видно от приложеното извлечение от искова молба на л. 34 от делото ищцата е сезирала Районен съд – София с вх. № 21302/06.12.2013 г., с искане за отмяна решението на общото събрание на работниците и служителите в „Б. Б” ЕООД, проведено на 01.11.2013 г., за избор на представител на служителите за преговори с работодателя - „Б. Б” ЕООД и за Комитета по здравословни и безопасни условия на труд, съгласно вътрешна директива 023 и избор на представител на служителите на Е. Ф на Байер, съгласно вътрешна директива 022, както и за отмяна на действащите вътрешни процедури в търговското дружество № 22/2008 и 23/2008 г.

Установено от административния съд е още, че с писмено уведомление от 20.12.2013 г. на л. 93 от делото работодателят тогава „Б. Б” ЕООД чрез пълномощника на управителя, уведомил ищцата, че длъжността, която заема в търговското дружество "специалист бизнес услуги и контролинг безрецептурни продукти", няма да съществува в търговското дружество от 01.01.2014 г., поради съкращаване на щата, извършено със Заповед на управителя № 20 от 25.11.2013 г., поради което няма да има достъп до базата данни на дружеството, имейли и т. н., както и че следва да върне служебния си телефон и лаптоп. С писмо от 21.12.2013 г. С.М, в качеството си на управител на Гражданско сдружение „Регионално бъдеще” на л. 89-92 от делото и след като изрично в писмото е посочил, че е упълномощен представител на ищцата с пълномощно № 29460/27.11.2013 г. сезирал Изпълнителния директор на ИАГИТ с искане за закрила на ищцата от незаконното й уволнение, да не се дава разрешение за нейното уволнение, тъй като се ползва от закрила по чл. 333 от КТ, както и че същата е представител на служителите на „Б. Б” ЕООД по чл. 7, ал. 2 от КТ и чл. 7а от КТ, като е поискал да се издадат принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 4 от КТ, като се спре действието на заповед за уволнение преди нейното връчване. Със заповед № 3/15.1.2014 г. „Б. Б” ЕООД в качеството си на работодател е прекратил трудовия договор и допълнителните споразумения с ищцата за заеманата в търговското дружество длъжност "специалист бизнес услуги и контролинг безрецептурни продукти", на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ, поради съкращаване на щата, считано от 16.01.2014 г. Тази заповед е обжалвана и с влязло в законна сила Решение по гр. дело № 12374/2014 г. по описа на Районен съд – София, потвърдено по въззивно гр. дело №13684/2016 г. по описа на Софийски градски съд и по гр. дело №253/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, с което заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е приета за правилна и законосъобразна, като в мотивите на решенията е обсъден и въпроса за липса на предпоставките за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 6 от КТ, а именно ищцата да страда от заболяване включено в Наредба № 5/1987 г., да е избрана за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а от КТ или да е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет. Въз основа на тези констатации, административният съд, след излагане на подробни мотиви, приел, че не са налице материално-правните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата в лицето Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. С. по реда на ЗОДОВ, а именно – наличието на незаконосъобразно бездействие, а също и наличие на вреда и причинно-следствена връзка между тях. По тези съображения, първостепенния съд е счел, че не се установяват настъпили вреди и исковете са приети за неоснователни и недоказани.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, касационната жалбоподателка не се е справила с възложената й от закона доказателствена тежест.

Съгласно разпоредбата на чл. 399, ал. 1 от КТ, Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда“ осъществява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение. От фактическа страна, обективно и пълно, първоинстанционният съд е установил, че по всички сигнали на касационната жалбоподателка за нарушения на трудовото законодателство, ответникът по касационната жалба е извършил проверки, за резултата, от които е уведомен подателят на сигнала, като са посочени доводите за липса на основания за издаване на санкционен акт. По отношение на твърдяното бездействие на ИАГИТ да защити правата на касаторката в качеството й на представител на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, безспорно по делото е установен фактът, че Маринова няма такова качество, предвид липсата на решение по чл. 5, ал. 5 от Закон за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества което е установено и със сила на присъдено нещо в постановените съдебни решения по воденото гр. дело № 12374/2014 г. на Районен съд – София, потвърдено по въззивно гр. дело № 13684/2016 г. по описа на Софийски градски съд и по гр. дело № 253/2018 г. на Върховния касационен съд. Въз основа на тази установеност, обосновано административният съд е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган. Признаването на качеството на представител на работниците е свързано с изпълнение на процедура, разписана в закон, в каквато няма данни ищцата да е участвала. Направените от съда изводи по отношение на твърдяното бездействие за предприемане на законови мерки за предотвратяване на дискриминационните действия са правилни и се споделят от настоящия касационен състав на ВАС.Дационно поведение се санкционира по реда на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), като компетентният орган не е ИАГИТ. Съдът е изложил и подробни мотиви по отношение на твърдяното бездействие на ответника, във връзка с неизпълнение на задълженията му за налагане на принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 4 от КТ, а именно да спре изпълнението на решението на работодателя и органа по назначаването му, относно получено преди това уведомление за предстоящо съкращаване на щата в „Б. Б” ЕООД, послужило като основание за уволнението на Маринова, както и да спре изпълнението на заповедта за уволнение до решаване на трудовия спор от съда. Безспорно по делото е, че по подадените от касаторката сигнали са извършени проверки от административния орган, като същите са отразени в протоколи от 15.11.2013 г., 18.11.2013 г. и 17.12.2013 г. Със същите са дадени конкретни предписания за изпълнение от страна на търговското дружество по констатирани нарушения на трудовото законодателство. Законосъобразен е направеният от съда извод, че по отношение на извършената промяна на щатното разписание в „Б. Б” ЕООД, същата е изцяло в преценката на работодателя по целесъобразност, с оглед оптимизиране на работния процес, и не подлежи на административен контрол, поради което ответникът не би могъл да преценява дали действително е имало нужда от тази промяна, тъй като в правомощията на работодателя да преценява как да организира и структурира работата и дейността си с този вътрешен за дружеството документ, съдържащ списък с броя на работниците и служителите и тяхното разпределение по длъжности, за постигане на целите на работодателя. По отношение на бездействието на ответника относно нежелание за извършване на проверка от ответника по касация за назначения управител Р. Фрьолих с решение от 03.01.2013 г. на един от ръководителите на „Б. Б” ЕООД, без да е проведено общо събрание, правилно съдът е приел, че в случая се касае до вземане на решения на едноличния собственик на капитала, досежно назначаване и освобождаване на неговите управители, което е изцяло в неговата преюдициална компетентност и е предвидено изрично в устава на търговското дружество. По делото липсват доказателства търговското дружество да е прехвърлило дейността на друго юридическо лице, като освобождаването от длъжност на Маринова е вследствие на съкращаване на щата, което отново е в правомощията на управителя на търговското дружество. Видно от представените по делото и цитирани по-горе съдебни решения това съкращаване е преминало през съдебно обжалване, където е прието за правилно и законосъобразно, като по аргумент на чл. 297 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, влезлите в сила съдебни решения са задължителни за всички съдилища и следва да бъдат съобразявани при постановяване на съдебните им актове. Административният съд е направил верни изводи, като е приел, че не се установява бездействие на ИАГИТ и по отношение на сочените от касаторката разпоредби на Европейската социална харта, касаещи правото на труд, както и недопускането на неоснователно освобождаване от работа, за която цел договарящите страни се задължават да осигурят на работника, който счита, че е бил освободен без основателна причина, правото на обжалване пред независим орган, което е сторено в случая от съда. Изложеното в тази връзка се споделя напълно от настоящия съдебен състав поради което не е необходимо да бъде приповтаряно.

В конкретния случай Административен съд – Монтана е обсъдил подробно наличието на необходимите материални предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е достигнал до правилен извод, че нито една от тях не е налице. При това положение обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че твърдените искови претенции за имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и недоказани. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищцата, която следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като същата не е ангажирала достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административният съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил исковете.

По изложените съображения, първоинстанционното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184/15.04.2019 г., постановено по адм. дело № 622/2018 г. на Административен съд - Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.