Производството е по реда на чл. 185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на О. К срещу разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 111 от 27.12.2013 г., изм. и доп., бр. 7 от 20.01.2017 г., бр. 26 от 22.03.2020 г.

Поддържат се съображения за приемане на оспорената разпоредба в нарушение на чл. 49, ал. 9 във вр. с ал. 1, чл. 60, ал. 9 и чл. 64 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ).

О. М на околната среда и водите е оспорил жалбата с доводи за издаване на оспорената разпоредба в съответствие с материалния закон и правото на Европейския съюз.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на оспорването.

За да се произнесе, Върховният административен съд, шесто отделение – тричленен състав, взе предвид следното: По допустимостта на оспорването:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес съгласно изискването на чл. 186, ал. 1 от АПК.

Жалбоподателят О. К е субект на задължението за внасяне на отчисления, регламентирано в оспорената подзаконова нормативна разпоредба, във вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО). На основание чл. 187, ал. 1 от АПК оспорването не е ограничено със срок. По основателността на оспорването:

Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, е приета по законова делегация от чл. 43, ал. 2 от ЗУО. Предвидено е, че редът и начинът за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци по глава четвърта, раздел IV, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, съгласувана с министъра на финансите.

Оспорената разпоредба на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. е със следния текст: За съществуващите общински депа за неопасни отпадъци по чл. 2, ал. 3, т. 3, които функционират до въвеждане в експлоатация на съответното за общината регионално съоръжение, размерът на отчисленията за всеки тон депониран отпадък е в двоен размер на отчисленията по ал. 1, т. 1 за съответната година до изпълнение на поне едно от условията по § 4.

Към момента на приемане на Наредба № 7 от 19.12.2013 г. е в сила разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА - ДВ, бр. 46 от 2007 г.), която е задължавала съставителя на проекта преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган да публикува проекта на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Мотивите, съответно докладът, съдържат реквизитите по чл. 28, ал. 2 от ЗНА: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. На основание чл. 28, ал. 1 от ЗНА проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган.

В административната преписка са приложени мотиви за разработване на наредбата. Приложен е и доклад към проекта за приемане на наредбата, изготвен от директора на Дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Изложени са причините, които налагат приемането на оспорената разпоредба на чл. 20, ал. 2, поставените цели, очакваните резултати от прилагането и съответствието с правото на Европейския съюз - Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци.

Проектът на наредбата и мотивите към него са били публикувани на интернет страницата на МОСВ в периода 13.11.2013 г. – 26.11.2013 г. (констативен протокол № 95-00-2384 от 19.12.2013 г.). Направените предложения и становища по проекта, вкл. по разпоредбата на чл. 20, ал. 2, са обобщени в табличен вид.

С писмо изх. № 04-00-3512/06.12.2013 г. проектът на наредбата е изпратен на министъра на финансите за съгласуване съгласно изискването на чл. 43, ал. 2 във вр. с чл. 60 и чл. 64 от ЗУО. Министърът на финансите е отговорил с писмо изх. № 04-15-374 от 17.12.2013 г., с което е направил предложения във връзка с чл. 4 и чл. 24 от наредбата. С писмо изх. № 04-15-374/18.12.2013 г., адресирано до министъра на околната среда и водите, министърът на финансите е потвърдил съгласуването на проекта на Наредба за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци.

Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, обн., ДВ, бр. 111 от 27.12.2013 г., е издадена от министъра на околната среда и водите, който е компетентният орган по чл. 43, ал. 2 от ЗУО, при изпълнение на изискването за съгласуването й с министъра на финансите. Спазени са административнопроцесуалните правила на чл. 77 от АПК, на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА. Докладът отговаря на изискванията за съдържание, проектът е публикуван на проекта на интернет страницата на министерството заедно с мотивите и постъпилите от заинтересованите лица становища, предложения и възражения са обсъдени.

При извършената преценка по чл. 192а от АПК не се установява несъответствие на оспорената подзаконова нормативна разпоредба с по-високи по степен нормативни актове.

Задължението за отчисления за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци е установено в чл. 64, ал. 1 от ЗУО. Целта на отчисленията е да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване (ал. 2). Натрупаните средства се разходват съгласно ал. 4 за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови и строителни отпадъци, осигуряващи изпълнение от общините на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Средствата могат да бъдат разходвани за извършването на последващи разходи, свързани с изградените съоръжения и инсталации за оползотворяване на битови отпадъци.

Механизмът за определянето на отчисленията е законово регулиран с ал. 3 на чл. 64 - в левове за един тон депонирани отпадъци. Сумите се превеждат от собственика на депото ежемесечно по банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Определянето на размерите на дължимите суми за отчисления и редът за внасянето им са предмет на правната регламентация на наредбата, издадена на основание чл. 43, ал. 2 от ЗУО. По аргумент от ал. 8 – 10 на чл. 64 отчисленията са публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), дължимите суми се определят с акт за установяване, издаден по реда на чл. 166 от директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото и се събират принудително заедно с лихвите и разноските от НАП по реда на ДОПК. На основание чл. 66, ал. 7 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) отчисленията по чл. 64 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ), когато се правят за битови отпадъци от общини, се включват в план-сметката по ал. 3 като разход за дейности по ал. 1, т. 2 за годината, в която подлежат на превеждане от общината по съответната сметка.

С оспорената разпоредба на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. е въведен двоен размер на отчисленията за всеки тон депониран отпадък за съответната година за съществуващите общински депа за неопасни отпадъци по чл. 2, ал. 3, т. 3 – тези, които функционират след 2009 г., до въвеждане в експлоатация на съответното за общината регионално съоръжение. Определеният двоен размер на обезпечението е дължим до изпълнение на поне едно от двете условия по § 4 от ПЗР: 1. издаване на решение за финансиране изграждането на регионално депо чрез публични средства от финансиращия орган; 2. издаване на разрешение за строеж съгласно изискванията на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) при финансиране на депо, отговарящо на нормативните изисквания, със собствени средства или друг начин на финансиране.

Регламентираният двоен размер на отчисленията при наличие на нормативно регулираните предпоставки не се отклонява от механизма на чл. 64, ал. 3 от ЗУО: отчисленията са определени в левове за един тон депонирани отпадъци. Министърът на околната среда и водите е овластен от закона да определи реда, начина за изчисляване и да определи размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци по глава четвърта, раздел IV. При определяне на начина на изчисляване и размера на отчисленията в случаите за депониране на отпадъци на съществуващите общински депа за неопасни отпадъци, които функционират след 2009 г., до въвеждане в експлоатация на съответното за общината регионално съоръжение, министърът не е надхвърлил законово делегираната му компетентност с чл. 43, ал. 2 от ЗУО. С разпоредбата не се въвежда санкция, а се определя диференциран размер на отчисленията за постигане целите на ЗУО.

Определеният двоен размер е обоснован със законовата уредба за управление на отпадъците и с целта на ЗУО. С чл. 6, ал. 1 от ЗУО е определен следният приоритетен ред (йерархия) при управлението на отпадъците: 1. предотвратяване на образуването им; 2. подготовка за повторна употреба; 3. рециклиране; 4. друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия; 5. обезвреждане. При депонирането на отпадъци не се предвижда последващото им третиране, а се извършва складиране за срок, по-дълъг от три години - за отпадъци, предназначени за оползотворяване, и една година - за отпадъци, предназначени за обезвреждане. Обезвреждането на отпадъци не е свързано с използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали или подготовката на отпадъка да изпълнява конкретна функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло, дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия (§ 1, т. 11 и 13 от ДР на ЗУО).

За да се намали количеството на депонираните отпадъци за обезвреждане на регионално или общинско депо и да се насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване, с оспорената подзаконова норма е предвиден двоен размер на отчисленията. Целта е да се стимулира изграждането на регионални системи за третиране на битови отпадъци и изграждането на техническа инфраструктура за рециклиране и оползотворяване. Натрупаните средства от отчисления имат целево предназначение и се разходват за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови и строителни отпадъци, осигуряващи изпълнение от общините на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Предприетата от министъра на околната среда и водите финансова мярка в рамките на делегираните му правомощия, която има за цел да стимулира общините да прилагат йерархията за управление на отпадъците и да намаляват количествата депонирани отпадъци, е в съответствие с изискванията за обезвреждане съгласно Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци. Практическите затруднения за общините да изпълнят целите предвид ползването на общи регионални депа с други общини съгласно чл. 49, ал. 9 от ЗУО не са относими към спора за съответствие на подзаконовата разпоредба с разпоредбите на ЗУО.

По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не е налице противоречие на подзаконовата нормативна разпоредба на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, с разпоредби от по-висок ранг. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На ответника Министерство на околната среда и водите се присъжда юрисконсултско възнаграждения в минималния размер от 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. К срещу разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 111 от 27.12.2013 г., изм. и доп., бр. 7 от 20.01.2017 г., бр. 26 от 22.03.2020 г.

ОСЪЖДА О. К да заплати на Министерството на околната среда и водите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд, петчленен състав.