Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ М. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Ивайло Медаровизслуша докладваното от председателяБ. Ц. по адм. дело № 11117/2021

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ЕКО Зора - 17” ЕАД, подадена чрез адв. Н. Г., против решение № 4807/19.07.2021 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. дело № 2073/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане № 23/121/04693/301/04/01 с изх. № 01-6500/8447 от 12.10.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с който е определено, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 627 136,53 лв. във връзка с Договор № 23/121/04693 от 29.12.2011 г. и Анекс VIII от 25.06.2015 г., сключени с ЕТ „ЕКО – С. Г. – З. Д.”, чийто правоприемник е касатора по силата на Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 02.05.2018 г.В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява становище, че АУПДВ е издаден без правно основание, както и счита, че финансовата корекция е следвало да се определи с мотивирано решение на изпълнителния директор на ДФЗ, а не с АУПДВ. Искането е за отмяна на решението и за отмяна на акта. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез адв. С. и адв. Ч., оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна по подробни съображения, изложени в писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание. Претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

С оспорения АУПДВ № 23/121/04693/301/04/01 с изх. № 01-6500/8447 от 12.10.2020 г. е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 1 627 136,53 лв. във връзка с Договор № 23/121/04693 от 29.12.2011 г. и Анекс VIII от 25.06.2015 г., сключени с ДФ Земеделие. Административният орган е установил след извършени проверки на място, че придобитите въз основа на финансирания проект активи не се използват по предназначение, както и е налице неизпълнение от страна на ползвателя на помощта на нормативни и договорни задължения, определени в т.4.32 от Анекс VIII от 25.06.2015 г., изразяващи се в това, да придобие 68 бр. специално селектирани високопродуктивни бременни юници, което е станало основание за претендиране на цялата получена финансова помощ по Договор № 23/121/04693 от 29.12.2011 г. Въз основа на установеното по силата на т. 8.2 от Договор № 23/121/04693 от 29.12.2011 г. и т. 9.4 от Анекс VIII от 25.06.2015 г. е претендирана цялата сума от 1 627 136,53 лв. по получената финансова помощ ведно със законната лихва от датата на неизпълнението /21.12.2015 г./ до окончателното погасяване на дълга.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. За приложима е приета нормата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП предвиждаща, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, да се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК.

Относно материалната законосъобразност на акта - съдът е намерил за безспорно установено неизпълнението на задълженията по т.4.32 от Анекс VIII от 25.06.2015 г. към Договор № 23/121/04693 от 29.12.2011 г. във връзка с Наредба №8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., изразяващо се в незакупуване на 68 бр. специално селектирани високопродуктивни бременни юници, с които да се постигне запълване на капацитета и пълна функционалност на машините и съоръженията, предмет на одобрената инвестиция, както и привеждането им в реална експлоатация съгласно условията, определени в Договора. Установеното неизпълнение на договорните задължения, както и нефункционирането на инвестицията по предназначение е довело до отговорността на касатора да върне на фонда цялата финансова помощ ведно със законната лихва. Решението е правилно.

Оспореният пред съда АУПДВ е издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, във връзка с чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 48, ал. 1, т.1 и чл. 51, ал. 1 от Наредба №8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, вземанията, които възникват въз основа на административен договор или акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП предписва, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.

По делото няма спор, че между ДФ Земеделие и ЕТ „ЕКО – С. Г. – З. Д.”, чийто правоприемник е касатора е сключен Договор № 23/121/04693 от 29.12.2011 г. и Анекс VIII от 25.06.2015 г., по които е изплатена субсидия в общ размер на 1 627 136,53 лв. В Наредба №8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. е предвиден специален ред за контрол и изпълнение на задълженията, като в чл. 48, ал. 1, т.1 от Наредбата е регламентирано, че за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят на помощта е длъжен да използва подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, а в чл. 51, ал. 1 са уредени условията, при които ДФ Земеделие може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях, като е посочено, че в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Тези разпоредби са намерили отражение и в т. 8.2 от сключения със касатора договор и т. 9.4 от Анекс VIII от 25.06.2015 г., която определят, че неизпълнението от страна на ползвателя на което и да е задължение, посочено в договора, представлява съществено неизпълнение с оглед интересите на Фонда.

От доказателствата по делото се установява, че при извършване на последващ контрол в периода 25.04.2016 г. - 13.05.2016 г. е констатирано, че ползвателят на помощта не е изпълнил задължението си съгласно т. 4.32 от Анекс VIII от 25.06.2015 г. да закупи 68 бр. специално селектирани високопродуктивни бременни юници, с които да постигне запълване на капацитета и пълна функционалност на машините и съоръженията, предмет на одобрената инвестиция, както и привеждането им в реална експлоатация съгласно условията, определени в Договора. Констатиртани са и редица други нередовности, описани подробно от проверяващите органи в контролен лист, сред които различие в отглеждането на кравите от посоченото в бизнес плана и неизползване на закупените активи по предназначение. Констатираните нередности, описани в контролния лист са подписани от представител на касатора, който е дал обяснения, че тези различия в отглеждането на кравите се дължат на икономическата криза в страната и в ЕС, което правилно е оценено от административния орган като признание на обстоятелството, че активите не се използват по предназначение. Следователно в случая е налице установеното от административния орган нарушение на т. 4,32 от анекса, което според чл. 51, ал. 1 от Наредба №8 от 03.04.2008 г. дава правото на РА да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. Съгласно т. 9.4 от анекса към договора страните изрично са уговорили, че неизпълнението от страна на ползвателя на което и да е задължение, посочено в договора представлява съществено неизпълнение с оглед на интересите на Фонда, което обуславя правото на РА да претендира връщане на получената финансова помощ. При тази нормативна уредба и предвид цитираните разпоредби от сключения между страните договор и анекс към него, първоинстанционният съд правилно е приел, че законосъобразно РА претендира връщане на цялата получена финансова помощ поради неизпълнение на поетите от касатора задължения.

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че АУПДВ е издаден без основание, както и че е следвало вместо него да бъде издадено мотивирано решение на основание чл. 73 и сл. от ЗУСЕСИФ. В случая не се касае за налагане на финансова корекция на основанията по л. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, а за неизпълнение на договорни задължения, довело до цялостно нефункциониране на инвестицията поради неизползване на активите по предназначение, предвид което законосъобразно е издаден АУПДВ, с който се претендира връщане на цялата финансова помощ в размер на 1 627 136,53 лв.В процесния случай на основание § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, този закон не се прилага, доколкото друго е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане, какъвто в случая е Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Разпоредбата на чл. 9б, ал. 2 ЗПЗП се прилага за нови производства след промяната на закона с ДВ, бр. 2/2018 г., какъвто настоящият случай не е. Съгласно § 12, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2/2018 г. , започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките по ПРСР 2007-2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Действително, в случая се касае за сключен договор за отпускане на финансова помощ №23/121/04693 от 29.12.2011година със срок за извършване на инвестицията 29.12.1014година. Поради констатирани нередовности обаче е подписан анекс от 26.06.2015година с който ползавтелят е поел задължение да изпълни клаузите в договора до 20.12.2015година.След подписване на анекса по заявка за окончателно плащане е изплатена безвъзмездната финансова помощ по договора, като този факт не е оспорен в хода на производството. След констатирани нередовности при проверка на място е издадено писмо с изх. № 01-500/8447 от 04.10.2016година на ДФЗ с което е открито производството по издаване на АУПДВ. Ето защо в случая е неприложим редът по ЗУСЕСИФ.

Неоснователно се явява и твърдението на касационния жалбоподател за неспазен чл.26 АПК в процесното административно производство. С обявяване на нищожността на предходно издадения АУПДВ производството по издаване на акта не е прекратено, а само е възстановена висящността му, като съответно административното производство не започва отначало и в случая е налице уведомително писмо с изх. № 01-500/8447 от 04.10.2016година на ДФЗ, което е надлежно връчено на жалбоподателя.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски съгласно представен списък, предвид което на основание чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, касаторът следва да бъде осъден да заплати адвокатски хонорар в размер на 17 293,69 лв. с оглед материалния интерес по делото, платен по банков път по силата на договор за процесуално представителство от 25.10.2021 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4807/19.07.2021 г., постановено по адм. дело № 2073/2021 г. на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „ЕКО Зора - 17” ЕАД с ЕИК[ЕИК] в качеството на правоприемник на ЕТ „ЕКО – С. Г. – З. Д.” да заплати на Държавен фонд Земеделие - София сумата от 17 293,69 лв. (седемнадесет хиляди двеста деветдесет и три лева, 69 ст.), представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. М. п/ Христо Койчев