Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Г. ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН АВ. В. при секретар В. В. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 11092 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Образувано е по касационна жалба на „Бътерфлай 2003“ ЕООД със седалище гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. В., срещу решение № 1481 от 15.07.2021г., постановено по адм. д. № 2852/2020г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което отхвърлена жалбата на дружеството против уведомление изх. № 01 – 450202 от 05.10.2020г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Пловдив, с което жалбоподателят е уведомен, че по постъпило заявление вх. № 01 – 450202 от 01.10.2020г. на Бачковска света обител „У. Б. и във връзка с определение № 11464 от 04.09.2020г. на Върховен административен съд /ВАС/, е приключило производство за изменение на кадастралния регистър /КР/ и жалбоподателят е заличен като собственик на Поземлен имот /ПИ/ идентификатор № 02974.12.31 от КККР и като собственик е вписан Бачковска света обител „У. Б. на основание нотариален акт № 29 от 01.11.2018г., том 16, рег. № 4769, дело № 2937, издаден от Служба по вписванията – гр. Асеновград.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че съдът не се е произнесъл по наведените доводи за нищожност на оспорения акт, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения за такава нищожност, а именно твърди наличието на влезнал в сила предходен мълчалив отказ по идентично искане, като посочва, че повторното произнасяне по същия въпрос вече представлява нищожен административен акт. Твърди и неправилно приложение на материалния закон досежно наличието на предпоставките по чл. 54 ал. 2 ЗКИР и наличието на обективиран спор за материално право, за което посочва, че е налице и образувано гражданско дело пред Асеновградски районен съд. Твърди наличието на собственост върху 170 кв. м. от имота идентификатор № 02974.12.31, съответно наличието на права и той да бъде вписан в КР по отношение на този имот. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорения административен акт. Претендира разноски.

О. Н. на СГКК – гр. Пловдив с писмен отговор изразява становище на първо място за недопустимост на оспореното съдебно решение като постановено по недопустима жалба насочена срещу уведомление, което няма характера на индивидуален административен акт. Алтернативно изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски за двете инстанции.

О. Б. света обител “У. Б. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че настоящото производство е поискано само изменение на кадастралния регистър на [населено място] в частта относно имот идентификатор № 02974.12.31 като за собственик на същия бъде записана само Бачковска света обител „У. Б. и бъде заличено дружеството "Бътерфлай 2003" ЕООД по заявление вх. № 01 – 450202 от 01.10.2020г. на Бачковска света обител. Приел е за установено, че кадастралната карта и кадастралния регистър за ПИ идентификатор № 02974.12.31 е одобрена със заповед № 300 – 5 – 67 от 08.11.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, като по нея за този имот в кадастралния регистър е вписан за собственик само Бачковска света обител „У. Б. . Посочил е, че с последващи заповеди № КД – 14 – 16 – 408 от 24.06.2009г. и № КД – 14 – 16 – 1499 от 15.07.2010г. на Началника на СГКК – гр. Пловдив са одобрявани изменение на КККР за ПИ идентификатор № 02974.12.31, при което изменение дружеството е било вписано в КР на част от 170 кв. м. от правото на собственост с посочен нотариален акт № 158, том 15, рег. № 4537, д. № 3262 от 12.12.2005г. Съдът е приел, че след като тези две заповеди са отменени с влезнали в сила решения, то развилото се производство по заявлението от 01.10.2020г., с която е поискано заличаването на „Бътерфлай 2003“ ЕООД като собственик на ПИ идентификатор № 02974.12.31 въз основа на влезналите в сила решения, правилно с оспорения в това производство акт възстановено положението и първоначалната информация в кадастралния регистър и кадастралната карта – възстановен е ПИ идентификатор № 02974.12.31 и като собственик за него е записана Бачковска света обител „У. Б. съгласно одобрената със заповед № 300 – 5 – 67 от 08.11.2004г. кадастрална карта и регистър. Приел е, че оспореният акт е издаден в изпълнение на съдебно решение и е налице правното основание по чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР. Изложил е съображения за липса на основание да се приеме, че оспореният акт е нищожен, тъй като настоящото производство е ново и самостоятелно, инициирано по ново заявление, във връзка с отменен със съдебни решения предходен отказ, но не е продължение на предходни производства. Посочил е, че дори и да се приеме наличието на спор за собственост, то той е последващ издаването на оспорения акт, като се е позовал на чл. 142 ал. 1 АПК досежно това, че законосъобразността на оспорен акт се преценява към момента на издаването му. Решението е правилно като краен резултат.

Процесният акт е издаден в процедурата по чл. 53а, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 53 от ЗКИР, без издаване на изрична заповед за изменението, т. е. с извършеното действие по изменение в случая на КР, което по смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Този вид изменение на КК и в случая на КР /без изрична заповед/ е въведен от законодателя след изменението на ЗКИР /ДВ, бр. 49/13.06.2014г./, но само в изрично уредените хипотеза по чл. 52, чл. 53, 53а, 53б във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. В тази връзка е неоснователно възражението на ответника по касация началника на СГКК – гр. Пловдив за недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба насочена срещу акт, който няма харакретистиката на индивидуален административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. В случая не е налице тази хипотеза, на която се основава тезата на касатора относно неговото вписване в КР като собственик на 170 кв. м. от имот идентификатор № 02974.12.31. Нормата на чл. 53 ал. 2 ЗКИР е приложим само в случаите, когато органът е сезиран с искане за изменение само и единствено на кадастралния регистър, тъй като съгласно ал. 1 на чл. 53 са посочени случаите, при които се извършва изменение на кадастралния регистър, а ал. 2 на чл. 53 ЗКИР изисква наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно друго вещно право, за един и същи имот, т. е. изисква дублирането да е за идентични имоти като площ и граници. В случая условията не са налице, тъй като не се касае за идентични имоти, а евентуално за спор за граница, т. е. доколко касаторът има право на собственост върху 170 кв. м. от тротоар пред ресторанта му, който попада в имот с крайни цифри на идентификатор 12.31, както и не се установява дублиране на титули за собственост, тъй като в нотариалния акт от 2005г. на касатора не се установява да има отразяване на каквато и да било собственост върху имот идентификатор № 02974.12.31. Т.е. не са налице предпоставките по посочената разпоредба, за да се приеме наличието на дублиране на право на собственост върху един и същ имот, в който случай е допустимо вписването /в случая оставане на записването/ и на касатора в КР по отношение на имот идентификатор № 02974.12.31. В настоящия случай освен горепосоченото не са представени и документи, удостоверяващи права на собственост върху един и същи имот, тъй като за процесния имот идентификатор № 02974.12.31 титул за собственост представя само Бачковска света обител „У. Б. , съответно налице е основанието по чл. 53 ал. 1 т. 1 ЗКИР, т. е. не се касае за /установява/ наличие на дублиращи документи за собственост касаещи един и същи имот.

Органът, при наличие на данни за конкуриращи се права спрямо един и същ имот, следва да впише в регистъра собствениците, представили съответните титули за собственост. В същото време, обаче, органът не прави това автоматично, а е длъжен да прецени дали представените доказателства към искането за вписване, са годни такива, удостоверяващи наличието на реални права, в частност на конкуриращи се права и именно тази преценка е предмет на последващия съдебен контрол за законосъобразност при отправено искане за изменение на кадастралния регистър. В случая обаче не са представени титули за собственост за конкуриращи се права, тъй като такива документи представя само Бачковска света обител. ЗКИР е предвидил кадастърът да бъде източник на данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, като в регистъра се отразяват правото на собственост и другите вещни права. Одобрените карти и регистри имат декларативно действие, което означава, че не могат да променят и не променят вещно правния статут на имотите. Вписаните данни създават оборима презумпция за вярност и евентуално неправилно отразяване на право на собственост, не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Записването в кадастралния регистър формира наличието на правен интерес за бъдещ иск по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, респ. чл. 108 ЗС, за претендиращия за собственост върху целия или част от определен имот. Наличието обаче на спор за материално право е основание за отказ за изменение на кадастралната карта съгласно чл. 54 ал. 2 ЗКИР, но не е основание за отказ за изменение само на кадастралния регистър. Това е така, тъй като по отношение на искане за изменението само на кадастралния регистър, законодателят в нормата на чл. 53 ал. 2 ЗКИР е предвидил специални правила и наличието на дублиращи се титули за собственост за един имот, не е основание за отказ за вписване в кадастралния регистър на всички лица легитимирали се с такива. Не на последно място видно от самата разпоредбата на чл. 53 ал. 2 ЗКИР, относима в настоящия случай е, че е законодателно предвидено изискването да има документи, удостоверяващи дублиране на носители на правото на собственост, съответно друго вещно право, за един и същ имот. Тук следва да се посочи, че касаторът не представя такъв титул за собственост или за ограничено вещно право за имот идентификатор № 02974.12.31, т. е. не е налице индиция за наличието на спор за собственост, а цитираните в касационната жалба граждански дела на първо място са инициирани от други страни, различни от касатора, а именно държавата и община Асеновград, а от друга – са представени доказателства, че тези граждански дела са прекратени. Т.е. не са представени доказателства и за наличието на спор за собственост между касатора и Бачковска света обител.

Най – накрая неоснователно е възражението на касатора за нищожност на оспорения акт, тъй като за заявлението на Бачковска света обител е налице влезнал в сила мълчалив отказ. Това е така, тъй като в производството по подаденото предходно заявление вх. №01 – 5007 от 14.01.2019г. с определение № 909 от 18.06.2020г. по адм. д. № 1352/2020г. на АС – гр. Пловдив, оставено в сила с определение № 11464 от 04.09.2020г. на ВАС, е отменен отказ на Началника на СГКК – гр. Пловдив да се произнесе по това заявление. Оспореният в това производство акт е издаден именно въз основа на определение № 11464 от 04.09.2020, като актът е с изх. № 01 – 450202 от 05.10.2020г., съответно не е налице формиран мълчалив отказ, още по – малко влезнал в сила такъв. Следва да се посочи и че актът не е постановен по повторно подадено заявление с идентично съдържания като предходно, а със заявлението от 01.10.2020г. от страна на Бачковска света обител е поискано произнасяне и вписване на заявените обстоятелства при изпълнение на влезнали в сила съдебни решения, т. е. поискано е изпълнение на съдебните решения.

Предвид изложеното и тъй като не са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация началника на СГКК – гр. Пловдив като основателно следва да бъде уважено в размер на 100 лв. на основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, но само за разноските сторени в настоящата инстанция, а не и за тези сторени в първата инстанция. Това е така, тъй като първоинстанционното решение е било благоприятно за ответника по касация началника на СГКК – гр. Пловдив и съответно той е следвало да претендира разноските сторени в първата инстанция в проведеното първоинстанционно производство, което той не е сторил, а към настоящия момент това негово право е преклудирано.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1481 от 15.07.2021г., постановено по адм. д. № 2852/2020г. на Административен съд – гр. Пловдив.

ОСЪЖДА „Бътерфлай 2003“ ЕООД със седалище гр. Пловдив да заплати на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Пловдив сума в размер на 100 /сто/ лева, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. А. п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА