Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. К. ЧЛЕНОВЕ:ИЛИЯНА ДОЙЧЕВАСЛАВИНА ВЛАДОВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от съдиятаС. В. по адм. дело № 11098/2021

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по касационна жалба на Й. Т. от гр. София, чрез процесуалния й представител адв. И., срещу решение № 251 от 15.07.2021г. по адм. д. № 127/2021г. г. по описа на Административен съд – гр. В. Т. с което е отхвърлена жалбата й срещу писмо № 20 – 11499 от 24.02.2021г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. В. Т. обективиращо отказ да бъде изпълнена услуга от кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ по заявление вх. № 01 – 83729 от 16.02.2021г., представляващо нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър /КР/ по отношение на поземлен имот /ПИ/ идентификатор № 77356.102.11 и сгради идентификатори № 77356.102.11.1 и № 77356.102.11.2 по КККР на неурбанизираните територии на с. Хотница, общ. В. Т.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за законосъобразност на оспореният отказ, поради неправилен извод, че жалбоподателката не е представила документи, удостоверяващи правото й на събоственост върху идеални части от ПИ идентификатор № 77356.102.11, за който в КР няма записан собствени, както и двете сгради, намиращи се в имота. Напротив посочва, че е представено удостоверение за наследници, който е годен документ, при установяване, че тя е наследник на лицето, на което е възстановено правото на собственост в реални граници на имота, въз основа на който да бъде извършена промяна в КР, като се впишат актуалните собственици на имота в съответствие представените документи за собственост /нотариални актове и делба/, а не техния наследодател И. П.. Посочва, че този имот е част от възстановения на наследодателката й К. П. имот по решение на Поземлена комисия и въз основа на решение на РС – гр. В. Т. заедно с други два имота, нанесени в КК с идентификатори № 77356.102.7 и 77356.102.8, със записани собственици в КР жалбоподателката и другия наследник на К. П. съобразно извършена делба на наследения имот. Поради това счита, че са били налице предпоставките за издаване на положителен акт и отразяването й като собственик в КР на Ѕ идеална част от ПИ идентификатор № 77356.102.11, а постановеният отказ е незаконосъобразен, съответно неправилен е извода в тази насока в оспореното съдебно решение. Иска същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспореният отказ и преписката да бъде върната на Началника на СГКК – гр. В. Т. за произнасяне с дадени съответни указания. Претендира разноски за двете инстанции.

О. Н. на СГКК – гр. В. Т. с писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Н., изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, тъй като срокът е изтичал на 06.09.2021г., който е бил празничен ден, съответно срокът изтича на следващия ден 07.09.2021г., когато е подадена и жалбата, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Направеното възражение за недопустимост на жалбата, предвид изложени в нея аргументи, касаещи според ответника установяване на право на собственост, неподсъдно на административен съд, е неоснователно, тъй като с касационната жалба е оспорено съдебно решение, чиито адресат е касаторката, а относимостта на наведените в касационната жалба аргументи към спора, подсъден на административния съд, е преценка досежно съществото му, а не досежно допустимостта на жалбата. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. В. Т. е приел, че оспореният отказ, обективиран в уведомително писмо, е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон. Приел е, че от доказателствата не може да се направи извод за наличие на основанията по чл. 53 ал. 1 т. 1 ЗКИР, тъй като не се установяван нито нови данни, нито промяна на вече вписани данни в КР. Приел е, че това е така, тъй като от доказателствата за собственост се установява, че жалбоподателката е вписана като собственик на ПИ идентификатор № 77356.102.8, за който притежава титул за собственост, въз основа на решението на ПК, на представено съдебно решение за извършена съдебна делба и нотариален акт, а за ПИ идентификатор № 77356.102.11 не е представила документ за собственост, който да бъде вписан в КР. Посочил е, че нормата на чл. 53 ал. 2 ЗКИР е императивна и предвижда вписване в КР и предвижда вписване в КРНИ на всички лица, за които в книгите по вписванията и регистрите към плановете и картите има данни, че са носители на вещни права, както и документите за собственост, като е посочил, че удостоверението за наследници не е такъв документ за собственост, съответно не е основание за вписване в КР. Посочил е в тази връзка, че правилно е отказано и вписването на жалбоподателката в КР досежно сграда идентификатор № 77356.102.11.1, която макар и вписана на наследодателя й в КР И. П., поради липса на титул за собственост, като например констативен нотариален акт, по отношение на него не следва да се впишат данните на жалбоподателката като собственик на съответни идеални части в КР. По отношение на втората заявена за промени в КР относно собствеността сграда с идентификатор № 77356.102.11.2 съдът е приел, че също са били налице основания за отказ, тъй като жалбоподателката е претендирала вписването си за нея въз основа на нотариален акт от 1920г. на името на праводателя й И. П., но в този нотариален акт не е била налице описана такава сграда. Поради това е приел, че оспореният отказ е законосъобразен и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно.

Неправилен е извода на АС – гр. В. Т. за законосъобразност на оспорения пред него отказ за вписване на промени в КР относно ПИ идентификатор № 77356.102.11 и двете сгради намиращи се в този имот идентификатори № 77356.102.11.1 и № 77356.102.11.2. Неправилен е извода на съда, че оспореният отказ е съответен на материалния закон и е постановен без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от жалбата пред първата инстанция, както и по наведените в заявлението, по което е започнало административното производство, данни е, че жалбоподателката твърди, че имот идентификатор № 77356.102.11 е част от възстановения на нея и на другите наследници на И. П. и К. П. № 102004 със съдебно решение по гр. д. № 1470/1997г. на Великотърновски районен съд, поправено с решение от 09.12.1998г. и с решение № 801Х от 02.08.2001г. на Поземлена комисия – гр. В. Т. от който са образувани и нанесени в КК имоти идентификатори № 77356.102.7, за който в КР е вписан П. П., другия наследник на К. П., както и ПИ идентификатор № 77356.102.8, за който в КР е вписана жалбоподателката. Посочва се и че в КК възстановеният имот не е нанесен съобразно описаните му граници съгласно съдебното решение по гр. д. № 1470/1997г. на РС – гр. В. Т. и поправящото го решение от 09.12.1998г., поради и което част от възстановения в реални граници имот е останал извън нанесените и записаните на наследниците на К. П. имоти идентификатори № 77356.102.8 с площ 6,667 дка и № 77356.102.7 с площ 13,333 дка, а именно останал е като нанесен имот с идентификатор № 77356.102.11 с площ от 1282 кв. м., без вписан собственик. Нито съдът, нито административният орган не е издирил и изяснил всички относимите факти и обстоятелства към случая, както и не е събрал служебно относимите доказателства, тъй като нито в хода на административното производство, нито в съдебното производство, а именно не е установено дали имот идентификатор № 77356.102.11 действително е част от възстановения на жалбоподателката и другия наследник на К. П. имот, съобразно границите и местоположението му описани в съдебното решение за възстановяването му в стари реални граници и съответната скица на вещото лице към решение. Това представлява нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, съответно неизясняването в хода на административното производство на фактите и обстоятелствата от значение за случая и несъбирането служебно съгласно чл. 36 АПК, включително с използване на специални знания от административния орган /допускането на техническа експертиза, което е допустим способ/, е нарушение на административно производствените правила от категорията на съществените. Поради това е неправилен извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Напротив такива са допуснати като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая в нарушение на чл. 35 АПК и не са събрани всички относими доказателства в нарушение на чл. 36 АПК във връзка със заявените от жалбоподателката обстоятелства. Това е самостоятелно основание за отмяна на постановения отказ. Отделно от това при постановяване на оспореното съдебно решение и съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като също не е събрал тези относими към спора доказателства, включително с използването на специални знания.

Неправилен е и извода на съда за материална законосъобразност на оспорения отказ. Неправилно съдът за да приеме материална законосъобразност на отказа се е позовал на нормата на чл. 53 ал. 2 ЗКИР, която касае специфична хипотеза при наличие на дублиращи се титули за собственост, т. е. случаи при който повече от едно лице се легитимира със съответен документ, удостоверяващ права върху имот. В случая тази хипотеза не е налице, тъй като по отношение на ПИ идентификатор № 77356.102.11 и двете сгради в него с идентификатори № 77356.102.11.1 и № 77356.102.11.2 не е налице вписване на лице, което има права за собственост, напротив не е спорно, че по отношение на тези имоти няма данни за записани собственици, т. е. не са налице противопоставими титули за собственост, за да бъде приложил чл. 53 ал. 2 ЗКИР.

Неправилен е извода на съда, както и на административния орган, че наличието и представянето на удостоверение за наследници, не е основание за извършване на промяна в кадастралния регистър, досежно записаните в него собственици на имота, като е посочил, че такова основание би било ако искателят представи констативен нотариален акт, издаден въз основа на удостоверението за наследници. В случая от представените доказателства се установява, че Й. Т. е поискала вписване в КР на имот идентификатор № 77356.102.11 и № 77356.102.11.1 въз основа на представено удостоверение за наследници на И. П., вписан в КР като собственик на сграда идентификатор № 77356.102.11.1. ЗКИР е предвидил кадастърът да бъде източник на данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, като в регистъра към него се отразява правото на собственост и другите вещни права. Одобрените карти и регистри имат декларативно действие, което означава, че не могат да променят и не променят вещно правния статут на имотите. Вписаните данни създават оборима презумция за вярност и евентуално неправилно отразяване на право на собственост, не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. По отношение на искане за изменението само на кадастралния регистър, каквото е налице в настоящия случай, законодателят в нормата на чл. 53 ал. 2 ЗКИР е предвидил специални правила в случаите на наличието на дублиращи титули за собственост, какъвто настоящият не е. но и наличието на дублиращи се титули за собственост не е основание за отказ за вписване в КР на всички лица, легитимирани се с такива.

Съгласно чл. 2 ал. 1 ЗКИР „Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Р. Б. набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред“, като съобразно ал. 2 т. 1 и т. 2 ЗКИР „кадастърът обхваща и данни за правото на собственост върху недвижимите имоти; 2. данни за другите вещни права върху недвижимите имоти“. Т.е. съобразно цитираната разпоредба на чл. 2 ал. 1 и 2 ЗКИР кадастърът е не само съвкупност от посочените основни данни за недвижимите имоти, но същите следва да са и поддържани в актуално състояние, която цел не може да бъде изпълнена с вписването в КР на лице, което е починало, вместо живия наследник, което е сторено в настоящия случай с отказа да бъде вписана Й. Т. /живия наследник на съответната идеална част/, вместо записания в КР неин наследодател И. П.. При изпълнение на задължението си да поддържа кадастралната карта и кадастралния регистър в актуално състояние съответната СГКК следва да отразява правата на собственост включително при правоприемство по наследство. Фактът, че наследниците на вписан в КР собственик на имот не притежават констативен нотариален акт, не е обстоятелство, което да ги изключи от лицата, които следва да бъдат записани като собственици на имо/обект. Не съществува законово изискване при придобиване на собственост по наследство, лицето да си извади констативен нотариален акт, производство свързано и с разноски. Той се легитимира с титула за собственост на праводателя си и с удостоверение за наследства, както се легитимира и Тасева по отношение на сградата идентификатор № 77356.102.11.1, а по отношение на сградата идентификатор № 77356.102.11.2 по приращение, като наследник на собствениците на земята. Като във връзка с изложените по – горе аргументи е неправилен извода на съда за материална законосъобразност на оспорения отказ. Напротив същият е издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като не е установено в административното производство дали имот идентификатор № 77356.102.11 е част от възстановения на наследодателите на Тасева земеделски имот, съобразно границите и местоположението му по представеното съдебно решение по гр. д. № 1470/1997г. във връзка с поправящото го решение от 09.12.1998г., както и във връзка със скицата неразделна част от това решение. Оспореният откази и по изложените по – горе съображения е издаден и в противоречие и при неправилното приложение на материалния закон, като в тази връзка същият е незаконосъобразен.

Следва да се посочи и че пред настоящата инстанция и след подаване на касационната жалба са представени нови доказателства, а именно и във връзка с незаконосъобразното поведение на административният орган, жалбоподателката Тасева се е снабдила с констативни нотариални актове, както следва № 399, том 2, д. № 336 от 11.10.2021г. за имот идентификатор № 77356.102.11 и сграда идентификатор № 77356.102.11.2 и нотариален акт № 341, том 2, д. № 287 от 10.09.2021г. за съответни идеални части от сграда идентификатор № 77356.102.11.1 по КККР на с. Хотница. Така представените нотариални актове следва също да бъдат взети предвид на основание чл. 142 ал. 2 АПК, като установяващи нови факти от значение за спора, настъпили издаване на административния акт, и съответно същите са още едно основание за изменение на КР.

Предвид горното, включително представените нови доказателства, оспореният отказ е незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие със закона. Като е достигнал до обратен извод АС – гр. В. Т. е постановил оспореното съдебно решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и бъде постановено ново по съществото на спора, с което се отменя оспореният отказ и преписката се връща на Началника на СГКК – гр. В. Т. за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението.

Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски и за двете инстанции и като доказано с представени доказателства за сторени такива следва да бъде уважено. Искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на спора е неоснователно. Възражението на ответника по касация за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касатора е неоснователно, тъй като договореното такова за първата инстанция е в размер на 500 лв. под минимално предвидения за представителство по дела по ЗКИР по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Договореното възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция е в размер на 1500 лв., по – високо от минимално предвиденото по чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за представителство по дела по ЗКИР, което е 900 лв., но предвид правната и фактическа сложност на спора и проявената процесуална активност на представителя на касатора, включително с представяне на нови доказателства, настоящата инстанция намира, че договореното и заплатено възнаграждение от 1500 лв., не много над минимума, не е прекомерно.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 251 от 15.07.2021г. по адм. д. № 127/2021г. г. по описа на Административен съд – гр. В. Т. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ писмо № 20 – 11499 от 24.02.2021г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. В. Т. обективиращо отказ да бъде изпълнена услуга от кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ по заявление вх. № 01 – 83729 от 16.02.2021г. на Й. Т..

ВРЪЩА административната преписка на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. В. Т. за ново произнасяне по заявление вх. № 01 – 83729 от 16.02.2021г. на Й. Т., съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в това решение.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на Й. Т. от гр. София обща сума в размер на 2 080 /две хиляди и осемдесет/ лева, разноски за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Колев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ И. Д. п/ Славина Владова