№. 417

София, 21.07.2009 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на. ...........................юли две хиляди и девета година в състав:

Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Лидия Рикевска

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 381/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба на В. П. Т. и П. П. Т. чрез адвокат А от АК гр. М., срещу определение от 19.12.2006 г. по в. ч. гр. д. № 438/06 г. на Окръжния съд гр. М., с което в сила е оставено определение от 05.11.2008 г. по гр. д. № 210/08 г. на Районния съд гр. Б. за прекратяване на производството по делото.

Касаторите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите за предмета и надлежните страни по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и при наличие на противоречива съдебна практика. Второто обуславя достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото чрез издаване на тълкувателно решение. Ако се приеме, че текстът на закона е непълен или неясен или няма категорично произнасяне по повдигнатите въпроси, т. е. няма практика, то е налице същото основание за касационно обжалване с цел развитие на правото и по пътя на тълкуването от конкретния състав по делото да се преодолее неяснотата в закона.

Ответникът по касация Д., представлявана...