Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. . при секретар И. И. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 11102 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община (СО), чрез процесуалния му представител юрк. П., срещу решение № 4296 от 30.06.2021г., постановено по адм. дело № 1367/2021г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е прогласена нищожността на Заповед № РА50 – 292 от 21.12.2020г. на Главния архитект на СО, с която на основание чл. 267 във връзка с чл. 268 т. 2 предл. 2 АПК и чл. 146, 148 ал. 2, 4 и 8 във връзка с чл. 169 ал. 1 и 3, чл. 142 ал. 1, 2, 4 и 5 ЗУТ, чл. 143 ал. 1 т. 1 и чл. 144 ал. 1 т. 4 и ал. 3 ЗУТ е преразгледал административното производство по одобряване на инвестиционни проекти за обект и е отменил всички одобрени и съгласувани на 13.01.2020г. инвестиционни проекти за обект: „Жилищна сграда с две секции – секция I и секция II с общ сутерен, студиа, магазини за промишлени стоки, кафене, подземни и надземни паркоместа, гаражи, две помещения за абонатни станции“, етапно изпълнение, находящ се в поземлен имот /ПИ/ идентификатор № 68134.4361.330 по кадастралната карта /КК/ на гр. София, УПИ X – 330, кв. 16 по плана на гр. София, ж. к. Люлин – 5 м. р. и с която заповед е отказано издаването на разрешение за строеж по заявление вх. № САГ19 – АП00 – 313 - /3/ от 13.01.2020г. със заявител „АДВА - ЕС“ ООД за посочения обект.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Посочва, че е неправилен извода на съда за нищожност на заповедта, тъй като макар, че съгласно чл. 142 ал. 1 ЗУТ одобряването на инвестиционните проекти да е основание за издаване на разрешение за строеж, самите проекти не представляват индивидуален административен акт и не произвеждат самостоятелно правно действие. Посочва и че при постановяване на оспорената заповед е било съобразено изцяло решение № 5903 от 28.10.2020г. по адм. д. № 2264/2020г. на АССГ и съответно не е налице повторен отказ за издаване на разрешение за строеж, в противоречие с това решение, тъй като в диспозитива му е предоставена възможност на административния орган да се произнесе по заявление вх. № САГ19 – АП00 – 313 – 3 от 13.01.2020г. съгласно задължителните указания в мотивите на решението. Поради това посочва, че съобразявайки това решение и при извършена повторна проверка на проектната документация е установено, че същата не отговаря на изискванията на чл. 142 ал. 5 т. 2 и 8 ЗУТ, поради което е отменил одобрените проекти. Навежда съображения, че са давани многократни указания за отстраняване на нередовности в проектната документация, което не е сторено и посочва, че в случая се прави опит да бъде задължен главния архитект да издаде разрешение за строеж въз основа на одобрени инвестиционни проекти, които не отговарят на законовите изисквания. По тези съображения твърди, че главният архитект е компетентният орган да издаде заповедта, същата отговаря на законовите изисквания и е законосъобразна. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се потвърждава заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на договорено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника.

Ответникът „АДВА - ЕС“ ООД със седалище гр. Варна, чрез процесуалните си представители адв. П. и адв. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед на Главния архитект на СО е нищожна, поради липса на материална компетентност у издателя й в частта, с която е преразгледано административното производство по одобряването на инвестиционните проекти и същите са отменени, поради липсата на правомощие да процедира по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК. Според съда одобрените инвестиционни проекти не подлежат на преразглеждане (отзив) по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК, тъй като те са акт, неподлежащ на съдебен контрол, тъй като на такъв подлежи само отказът за одобряване на същите, което пък изключва възможността за отзив по чл. 91 от АПК. Посочил е, че стабилитета на одобрените проекти до издаване на разрешение за строежи, би могъл да бъде преодолян по реда на чл. 99 АПК, при наличие на основания за възобновяване на административното производство, но в оспорената заповед и административната преписка по издаването й липсват посочени такива основания и мотиви. Посочил е, че административният орган не може едностранно да пререшава вече решен въпрос, като такова право възниква само в случаите на възомновяване на административното производство, каквото в случая не е налице. Приел е и че по отношение на постановения със заповедта отказ за издаване на разрешение за строеж по одобрените от 13.01.2020г. проекти, заповедта също е нищожна, тъй като е постановена в противоречие с чл. 177 ал. 2 АПК, като постановеният повторен отказ противоречи на влезналото в сила решение № 5903 от 28.10.2020г. по адм. д. № 2264/2020г. на АССГ. Посочил е и че не се установяват твърдяните в оспорената заповед основания за отмяна на проектите, а именно липса на актуално съгласуване от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ /РСПБЗН/ и на такова също актуално от Регионална инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/, тъй като, ако се приеме, че са били необходими, при разглеждане на делото, са представени актуални такива, които следва да бъдат отчетени съгласно чл. 142 ал. 2 АПК. По изложените съображения е приел оспорената заповед за нищожна. Решението е правилно.

Правилен е извода на АССГ, че относно частта на оспорената заповед, с която е преразгледано административното производство по одобряване на инвестиционните проекти и за отменени всички одобрени и съгласувани на 13.01.2020г. инвестиционни проекти. По съществото си в тази си част заповедта има характер на отзив, т. е. на упражняване на правомощието на административният орган сам да отмени издаден административен акт. Отзивът по чл. 91, ал. 1 от АПК е правомощие на органа по отношение на административен акт, подлежащ на обжалване по административен или съдебен ред. Това правомощие се упражнява, включително по отношение на актове, неподлежащи на обжалване по административен ред, а направо пред съда. Дерогацията на чл. 91, ал. 1 от АПК по отношение актовете по ЗУТ, беше приложима при действието на чл. 214а от ЗУТ (ДВ бр. 87/2010г., отм. бр. 101/2015г.), която разпоредба беше специална спрямо общата на чл. 91 от АПК. След отмяната й обаче, в сила от 26.12.2015г. и към момента не съществува друга разпоредба в ЗУТ, която да урежда отзива на административни актове по ЗУТ. Поради това и на основание препращащата норма на чл. 219 ал. 3 от ЗУТ, за неуредените въпроси по ЗУТ, е приложим АПК и в частност чл. 91 от АПК. Правото на отзив е допустимо обаче само при наличие на предпоставките по чл. 91 ал. 1 от АПК, а именно когато е налице административен акт, подлежащ на оспорване, била е подадена редовна и допустима жалба в сроковете по посочената разпоредба. В настоящия случай е правилен извода на АССГ, че не са били налице предпоставките по чл. 91 ал. 1 от АПК, тъй като не е налице административен акт. Одобрените инвестиционни проекти не представляват индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване, в който случай е допустимо административният орган да упражни правомощията си по чл. 91 ал. 1 АПК, тъй като това правомощие може да бъде упражнено само по отношение на административен акт, подлежащ на оспорване. Съобразно чл. 148 ал. 8 ЗУТ одобрените проекти са неразделна част от разрешението за строеж, съответно подлежат на оспорване и контрол за законосъобразност, ведно с издадения краен акт, а именно разрешението за строеж. На второ място не е налице и сезираща жалба, при наличието на която да бъде упражнено това правомощие. Правото на отзив е допустимо в случаите, когато административният орган е бил сезиран с допустима жалба от лица, за които е налице правен интерес от оспорване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, а в случая тези предпоставки не са били налице. Произнасянето по адм. д. № 2264/2020г. на АССГ и жалбата, по която е образувано, не е такава, която оспорва одобрените проекти, а е оспорен съвсем различен акт, а именно постановен отказ за издаване на разрешение за строеж въз основа на тези проекти. По тези съображения е правилен извода на съда, че в случая главния архитект на СО не е имал материално правна компетентност за постановяване на заповедта в частта на преразглеждане на административното производство и отмяна по реда на отзива на одобрените на 13.01.2020г. инвестиционни проекти /В този смисъл решение Решение № 9525 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 680/2018 г., II о., докладчик съдията Е. К. , съответно в тази част заповедта е нищожна.

Правилно е и решението, с което е прогласена за нищожна оспорената заповед и в частта, с която повторно е отказано издаването на разрешение за строеж. Съгласно чл. 177 ал. 2 АПК актовете, издадени в противоречие с влезнало в сила решение, са нищожни. В случая правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие със съдебното решение по адм. д. № 2264/2020г. на АССГ, тъй като в същото изрично е посочено, че административната преписка се връща на административния орган за произнасяне в определения му с решението срок съобразно чл. 148 ал. 4 изр. последно от ЗУТ, като именно това са указанията по тълкуване и прилагане на закона, които са задължителни за административния орган. Съобразно посочената разпоредба „Разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект“. В случая след установената по съображенията по – горе незаконосъобразна/нищожна отмяна на одобрените инвестиционни проекти, то постановения въз основа на това и в противоречие с влезналото в сила решение на АССГ, отказ за издаване на разрешение за строеж също е нищожен. За пълнота следва да се посочи и че в решението си съдът правилно е посочил, че не се установяват и другите основания, посочени в заповедта за постановяване на отказ – а именно актуални съгласувания с РСПБЗН и РИОСВ – София, като е отчел при правилното приложение на чл. 142 ал. 2 АПК представените в настоящото производство такива.

По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора Главния архитект на СО за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация „АДВА - ЕС“ ООД като основателно и доказано, следва да бъде уважено. Основателно е възражението на касатора за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, тъй като настоящият състав също както и съставът на първоинстанционния съд намира, че делото не е с голяма фактическа сложност и макар да е с по – голяма правна сложност, то договореното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Същото следва да бъде присъдено в рамките на минимално предвидения по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер за представителство по дела по ЗУТ, а именно 900 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4296 от 30.06.2021г., постановено по адм. дело № 1367/2019г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на „АДВА - ЕС“ ООД със седалище гр. Варна сума в размер на 900 (деветстотин) лева, разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ РАДОСТИН РАДКОВ