Производството е по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба с вх. № 7742 от 13.08.2019 г. от С. П. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. С. от АК-В. Т., против въззивно решение № 323 от 10.07.2019 г., постановено по в. гр. д. № 271 по описа за 2019 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 195 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 3053/2018 г. на Великотърновския районен съд в частта му, с която e определен режим на лични отношения на бащата Р. Д. Д. от [населено място] с детето Р. Р. Д., който да се осъществява за период от три месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10, 00 ч. до 18, 00 ч. и всяка първа и трета неделя от месеца от 10, 00 ч. до 18, 00 ч., в присъствието на майката С. П. А. или на бабата по майчина линия С. Й. П.. В останалата му част, с която на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на децата Т. Р. Д. и Р. Р. Д. са предоставени на майката С. П. А., определено е местоживеенето на децата да бъде при майката в [населено място], определен е режим на лични отношения на бащата Р. Д. Д. с детето Т. Р. Д. и с детето Р. Р. Д., който да се осъществява след изтичане на три месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, както и присъдената издръжка, като необжалвано е влязло в сила.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно необходимостта от задължително изслушване в съдебния процес на двамата родители на детето, при спор за упражняване на родителските права, респ. определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК, за който твърди, че е обусловил изхода на спора и че е решен в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, както следва: решение № 21 от 05.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3657/2015 г., ІІІ г. о., решение № 14 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2014 г., ІІІ г. о., решение № 58 от 16.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2931/2018 г., ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Р. Д. Д. от [населено място], в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, неоценяем иск по чл. 127, ал. 2 СК в частта му, с която е определен първоначален режим на лични контакти и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което е редовна и допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с първоинстанционното решение е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Т. Р. Д., [дата на раждане] и Р. Р. Д., [дата на раждане] на майката С. П. А., определено е местоживеенето на децата да бъде при майката в [населено място], определен е режим на лични отношения на бащата с детето Т., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца – от 10, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. в неделя, както и за един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; както и режим на лични отношения на бащата с детето Р., който да се осъществява първоначално за период от три месеца от влизане на решението в сила - всяка първа и трета събота от месеца от 10, 00 ч. до 18, 00 ч. и всяка първа и трета неделя от месеца от 10, 00 ч. до 18, 00 ч., в присъствието на майката С. П. А. или на бабата по майчина линия С. Й. П., като след изтичане на трите месеца – всяка първа и трета седмица от месеца – от 10, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. в неделя, както и за един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на децата от по 140 лв. за всяко, считано от 04.02.2019 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законните последици. Въззивният съд е приел в частта, с която е обжалвано първоинстанционното решение за определяне на първоначален режим на лични отношения на бащата Р. Д. Д. от [населено място] с детето Р. Р. Д., който да се осъществява за период от три месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10, 00 ч. до 18, 00 ч. и всяка първа и трета неделя от месеца от 10, 00 ч. до 18, 00 ч., в присъствието на майката С. П. А. или на бабата по майчина линия С. Й. П., за неоснователно оплакването на майката, че определения период на адаптация от три месеца е недостатъчен, предвид силната емоционална привързаност на детето към майката и отчуждението му към бащата. В тази връзка съдът е приел, че в интерес на детето Р., предвид на силната му емоционална привързаност към майката и липсата на постоянни контакти досега с бащата, довели до отчуждение към него, е да се определи един първоначален режим на лични контакти на детето с бащата като в период от три месеца срещите между тях за се провеждат в присъствието на майката или бабата по майчина линия, през който период детето да се адаптира към бащата и средата, в която живее, който тримесечен период е напълно достатъчен за тази адаптация. Приел е, че по-дълъг период на адаптация е не само ненужен, но такъв не би бил в интерес на детето, тъй като не би допринесъл, а би попречил на тази адаптация, а за правилното развитие на детето е необходимо същото да контактува активно и с двамата родители, поради което определения тримесечен адаптивен период е достатъчен и с оглед на това, че детската психика е по-бързо адаптивна и гъвкава от тази на възрастните.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения процесуалноправен въпрос относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 127, ал. 2 СК, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като то противоречи на приетото в ППВС № 1/1974 г. и: решение № 21 от 05.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3657/2015 г., ІІІ г. о., решение № 14 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2014 г., ІІІ г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

На касаторката следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай производството по жалбата ще бъде прекратено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 323 от 10.07.2019 г., постановено по в. гр. д. № 271 по описа за 2019 г. на Великотърновския окръжен съд, в обжалваната му част.

Указва на С. П. А. от [населено място], [улица], вх. Д, ет. 5, ап. 15, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. и представи документ затова в деловодството на съда, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: