Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. № 24154 / 09.08.2019 год. на Б. К. В. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. Б. Д. – АК В. срещу въззивно Решение № 838 от 05.07.2019 год., постановено по гр.В.д. № 935/ 2019 год. на ОС-Варна в производство по обективно съединените искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

С посоченото решение, въззивният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 898/ 05.03.2019 год. по гр. д. № 19317/2017 год. на РС-Варна, 26 с. с което са отхвърлени обективно съединените искове на Б. К. В. срещу С. Ц. Р. и Р. С. Р. по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на 365 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], находящ се в с. о. „М.“ с площ от 630 кв. м. по документ за собственост и 568 кв. м. по скица и за осъждане на ответниците да предадат владението на посочените ид. части от собствеността на поземления имот, както и заявеният на основание чл. 59 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за полата, от която е лишен като собственик на имота, общо в размер на сума от 3000 лв. ( три хиляди лева).

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, евентуално процесуално недопустимо основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК.

Конкретните оплаквания за неправилност касаят необоснования извод, че макар и ищецът да е собственик на имота, в резултат на осъществено добросъвестно владение на базата на сключен предварителен договор за продажба, ответниците са придобили спорните идеални части на основание придобивна давност, чиито срок е започнал да тече от 2004 година.

Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа с довод, че е налице основание по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК т. е. че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод, че на въпросите: „ 1./ Отнасят ли се / имат ли действие/ ограниченията по чл. 584 ГПК и по отношение на свидетелите в производството по обстоятелствена проверка? ;2./ При изрично посочен в петитума на исковата молба начален момента на придобивната давност, възпроизведен в доклада на съда, който е приет за окончателен, може ли едва в решението на съда да се счете, че се касае до техническа грешка или следва да се приеме, че е несъответствие на исковата молба между изложението на обстоятелствата и петитума на иска и следва да се дадат указания за отстраняване на нередността и укаже на страните, че не сочат доказателства съобразно новия период или следва при постановяване на решението съдът да изхожда от това което е приел в окончателния си доклад? 3./ При земеделска реституция в полза на правоимащо лице, приключила със издадена в негова полза Заповед по чл. 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кой момент тече срока и налице ли е промяна на animus –а ( от намерение да купи в намерение да свои) при положение, че данъците на имота са плащани само 5 години и следва ли съдът да укаже доказателствената тежест във връзка с доказване на всеки от елементите на владението, формиращо придобивната давност, респ. и на останалите елементи на придобивната давност? 4./ следва ли при положение, че в преписката по снабдяване с констативен НА има записан и установен собственик на имота - обект на обстоятелствената проверка, общината да издава удостоверение и нотариусът да извършва производства по обстоятелствена проверка при положение че е налице чл. 587 ГПК? Какви са решенията, основание на нищожни констативни нотариални актове относно принадлежността на правото на собственост – нищожни, или недопустими или неправилни?“ е необходимо произнасянето от касационния съд, тъй като отговорите биха допринесли за развитието на правото и са от значение за точното прилагане на закона - т. с. иска се да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.

С изложението защитата на касатора представя редица решение на ВКС, бе да се поддържа конкретен довод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване и по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК и това да е свързано с някой от поставените по - горе въпроси по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК/

В срока за отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация С. Ц. Р. и Р. С. Р. чрез процесуалния си представител адв. Р. И. АК В. оспорват като основателността на доводите за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, така и формулираните въпроси като основания за допускане на касационното обжалване. Претендират разноски за касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени доводите на страните относно селекцията за допускане на касационното обжалване и възражения срещу това, и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, намира:

Касационната жалба е подадена в срок, обжалва се решение на въззивния съд произнесено по иск за собственост и обективно съединен иск за присъждане на обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД в размер на 3000 лв., поради което касационната жалба се явява процесуално допустима само в частта, с която въззивната инстанция се е произнесла по иска за собственост.

По произнесеният обективно съединен иск по чл. 59 ЗЗД с цена на иска 3000 лв. ( три хиляди лева) касационното обжалване се явява недопустимо - арг, чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК.Облигационният иск по чл. 59 ЗЗД е самостоятелен иск, цената му е под установения от законодателя имуществен праг за допустимост на касационното обжалване от 5000 лв., поради което и касационната жалба срещу решението на въззивния съд по този иск се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване по отношение на въззивното решение по отхвърления иск за собственост, настоящият състав на касационния съд намира, че не са налице предпоставките на Закон за допускане на касационното обжалване.

С дадените разяснения на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на приложение чл. 288 ГПК в касационното производство се прие, че за да бъде надлежно проведена селекцията по чл. 288 ГПК за допускане на една касационна жалба до обжалване пред касационната инстанция на първо място следва касаторът да е формулиран конкретен материално или процесуално правен въпрос, чието произнасяне е обусловило крайния правен резултат по делото.

На втори място касаторът следва да посочи, че въпросът е произнесен в противоречие със задължителна практика на ВКС, или в противоречие с практиката на С. или на Конституционния съд на Р. Б като посочи и коя е тази практика и я приложи към изложението си, или произнасянето по посочения правен въпрос се налага поради липсата на съдебна практика или недостатъчната такава, за еднаквото и точно прилагане на посочен закон.

В настоящия случай защитата на касатора е формулирала няколко въпроса, без доводи за противоречиво разрешаване с практика на ВКС, макар че с изложението са приложени значителен брой съдебни решения на отделни състави на ВКС, без да се прави връзка межди въпросите и ангажираната съдебна практика, което обстоятелство изцяло изключва възможността за преценка и селекция в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.

По отношение на поставените въпроси не може да се направи извод за необходимостта от произнасянето им от касационния съд с цел еднаквото и точно прилагане на закона,

Както бе посочено по горе, задължителните разяснения на ТР №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС по приложение на чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 т/1-3 ГПК на първо място изискват, за да се извърши селекция, изведените с изложението на касатора правни въпроси да имат характера на обуславящи извода на спора т. е. да са въпроси, по които въззивният съд не само се е произнесъл, но това негово произнасяне е обусловило крайния изход на спора.

Така въпросът дали се отнасят, т. е. имат ли приложение ограниченията по чл. 584 ГПК и по отношение на свидетелите в производството по обстоятелствена проверка? “ е напълно неотносим към спора.

Решаващите мотиви на въззивния съд за да приеме, че искът на Б. В. за собственост на основание чл. 108 ЗС на спорните 365 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], находящ се в С.О. „М.“ с площ от 630 кв. м. по документ за собственост и 568 кв. м. по скица, следва да се отхвърли е обстоятелството, че макар и легитимиращ се за собственик по силата на Заповед № 2011/ 31.12.2004 год. на Кмета на [община] по § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ответниците са придобили имота на основание придобивна давност въз основа на осъществено добросъвестно владение, получено по силата на сключен предварителен договор от 2004 година, продължило повече от 10 години, като давностният срок не е прекъсван въпреки извършените разпоредителни сделки от ищеца. Нормата на чл. 584 ГПК касае нотариалните производства като особени охранителни производства и няма законова основа да се предполага субсидиарното и приложение в общия исков процес. Принципът на ГПК е точно обратен, че правилата на общия исков процес могат, при нужда или при липса на регламент, да се прилагат и в другите видове съдебни производства, но не и обратното.

Въпросът дали „ при изрично посочен в петитума на исковата молба начален момента на придобивната давност, възпроизведен в доклада на съда, който е приет за окончателен, може ли едва в решението на съда да се счете, че се касае до техническа грешка или следва да се приеме, че е несъответствие на исковата молба между изложението на обстоятелствата и петитума на иска и следва да се дадат указания за отстраняване на нередността и укаже на страните, че не сочат доказателства съобразно новия период или следва при постановяване на решението съдът да изхожда от това което е приел в окончателния си доклад? “по естеството си съставлява оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила касаещи точното дефиниране предмета на спора и обстоятелствата въз основа на които, страната ищец основава претенцията си. Настоящият състав на касационният съд, на база на изразените мотиви, не може да направи извод, че по този въпрос е налице произнасяне в обжалваното решение, а доколкото във въззивната жалба е посочен като процесуално нарушение, свързано с тезата, че срокът тече от един доста по-късен момент- - а именно 2012 година, то без конкретен отговор и мотиви, исканата селекция не може да бъде извършена, Мотивите на въззивния съд кой е началния момент, от които тече срокът на придобивната давност съответства на тезата, възприета със задължителната съдебна практика на ВКС, свързваща го с момента на възникване на възможността от правна защита на придобитото право на собственост по земеделска реституция и доколкото няма отклонения, то не може да се приеме, че този въпрос има нужда от ново произнасяне в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.

Въпросът „при земеделска реституция в полза на правоимащо лице, приключила със издадена в негова полза Заповед по чл. 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кой момент тече срока и налице ли е промяна на animus –а ( от намерение да купи в намерение да свои) при положение, че данъците на имота са плащани само 5 години и следва ли съдът да укаже доказателствената тежест във връзка с доказване на всеки от елементите на владението, формиращо придобивната давност, респ. и на останалите елементи на придобивната давност? “ не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване, доколкото с мотивите по-горе, изложени от настоящия състав е безспорно, че за да има необходимост от произнасяне в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, то по поставения въпрос следва да няма съдебна практика. Втората част на въпроса, вързана с „необходимите“ процесуални действия на решаващия съд, не съставляват правни въпроси по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въпросът „ следва ли при положение, че в преписката по снабдяване с констативен НА има записан и установен собственик на имота - обект на обстоятелствената проверка, общината да издава удостоверение и нотариусът да извършва производства по обстоятелствена проверка при положение че е налице чл. 587 ГПК? очевидно не търси отговор от решаващия съд по спора за собственост, този въпрос е напълно неотносим и не можа да бъде база за преценката при селекцията на касационния съд в етапа на производството по чл. 288 ГПК.

Въпросът „какви са решенията, основание на нищожни констативни нотариални актове относно принадлежността на правото на собственост – нищожни, или недопустими или неправилни?“ не налага и не обуславя необходимост от произнасянето от касационния съд, доколкото този въпрос не е стоял на вниманието на решаващия въззивен съд при произнасяне на решението си. Търсеният отговор от касатора с така формулирания въпрос предполага „ нищожен констативен нотариален акт „ ( каквото и да означава това според касатора ), на базата на който констативен нотариален акт се „базира“ въззивното решение. В случая и двете „основни предпоставки „ не са налице, поради което искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК не може да бъде уважено.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК т. е. че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

Касационното обжалване не може да се допусне и на соченото основание чл. 280, ал. 2 предл-3 ГПК, Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване предполага порочен съдебен акт по степен, че да не може да бъде разпознат като такъв, отговарящ на основаните изисквания на закона. Обжалваното съдебно решение не може да се счита за съдебен акт от посочената категория, доколкото липсват данни за явни и очевидни несъответствия със закона от посочената категория,

По искането за разноски от страна на ответника по касация. С оглед констатацията, че не са налице основания да се допусне касационно обжалване, искането се явява основателно. Това искане следва да бъде уважено в размер на сумата 800 лв. ( осемстотин лева ) съобразно на представените надлежни писмени доказателства за действително направени разноски за защита – Договора за правна защита и съдействие –серия Б № 353647/20.09.2019 г. ( л. 61).

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. № 24154 /09.08.2019 год. на Б. К. В. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. Б. Д. – АК В. срещу въззивно Решение № 838 от 05.07.2019 год., постановено по гр.В.д. № 935/ 2019 год. на ОС-Варна в частта по произнесения иск по чл. 108 ЗС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 24154 / 09.08.2019 год. на Б. К. В. от [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв. Б. Д. – АК В. срещу въззивно Решение № 838 от 05.07.2019 год., постановено по гр.В.д. № 935/ 2019 год. на ОС-Варна, в частта по произнесения и иск по чл. 59 ЗЗД, като процесуално недопустима.

ОСЪЖДА Б. К. В. от [населено място] ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Ц. Р. от [населено място] ЕГН [ЕГН] и Р. С. Р. от [населено място] ЕГН [ЕГН] сумата 800 лв. ( осемстотин лева ), разноски за защита пред касационния съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта за недопускане на касационното обжалване и досежно присъдените разноски, не подлежи на обжалване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщението по реда и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК пред друг тричленен състав на ВКС.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от настоящото определение да се изпрати на заинтересованата страна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: