Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Т. при ЦУ на НАП и на Р. А. Е. с адрес: с. С., общ. Монтана, ул. „В. Л.” № 12 против решение № 683/18.01.2013 г. на Административен съд – В. Т., постановено по адм. д. № 1159/2012 г.

С касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Т. решението се обжалва в частта, му в която е изменен Ревизионен акт № 051200828/21.08.2012 г. и се излагат доводи за незаконосъобразност на същото, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е намалил доходите на ревизираното лице от продажба на дървесина за 2010 г. с нормативно признатите разходи 40 на сто на основание чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДДФЛ и не е съобразил обстоятелството, че данъчната основа е формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Претендира се отмяна на решението в тази част и присъждане на разноски, съобразени с материалния интерес, в размер на 173 лв.

Ответникът по касационната жалба – Р. А. Е. с адрес: с. С., общ. Монтана, ул. „В. Л.” № 12 – не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Р. А. Е. обжалва решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същите се свеждат основно до следното: Обстоятелствата по чл. 122, ал. 1,...