Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Д. И. П., гр. В., ул. „Ф. К.“ №12, ет. 3, ап. 6 срещу решение по т. 8.19 на Висшия съдебен съвет по протокол №6 от 09.02.2012г.

С оспореното решение Висшият съдебен съвет прекратил гласуването за повишаване в длъжност „съдия“ в административните съдилища поради попълване на местата.

Жалбоподателката счита обжалваното решение за нищожно, постановено при липса на компетентност, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответно на целта на Закона за съдебната власт (ЗСВ), пороци, които са толкова съществени, че водят до нищожност. Сочи отменителните основания по чл. 146, т. 1, 3, 4 и 5 АПК. При условията на евентуалност моли съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно на същите отменителни основания.

Счита, че като участник в конкурса е заинтересована да атакува решението на Висшия съдебен съвет и упражнява правото си в срока по чл. 193 ЗСВ.

По твърдението за незаконосъобразност на оспореното решение излага следните доводи:

1. Счита, че решението на Висшия съдебен съвет за обявяване на конкурс за повишаване в длъжност и за преместване за назначаване на две щатни бройки за Административен съд, гр. В., е прието при наличие на абсолютна пречка за образуване на административно производство – чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК, което е основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 1, 3 и 4 АПК.

2. Излага подробно „фактическия състав по вземане на решението по чл. 193 във вр. с чл. 160 ЗСВ за заемане на свободна длъжност в структурата на съдебната власт“. Позовава се на раздел ІІ на решение №10 от 15.11.2011г. на Конституционния съд, постановено по конституционно дело №6/2011г., за да обоснове твърдението си, че „при конституционно необосновима делегация (възлагане) на основното правомощие на ВСС по чл. 130, ал. 6, т. 1 КРБ, в нарушение...