Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Производството е образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция "О”ЕАД оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І-А отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното Решение № 23/08.01.09г. по адм. д. 1819/05г. по описа на Варненския окръжен съд е отменен ДРА № 212/15.08.05г. на ТДД-Силистра, потвърден в обжалваната част с Решение № 959/30.09.05г. на РДД – Варна, с която на „П. С.”ЕАД е отказано да се признае право на преотстъпване на корпоративен данък по смисъла на чл. 61, б. „д” от ЗКПО отм. за 2004г. в размер на 45884лв. и в резултат на това му е определен остатък за довнасяне от корпоративния данък по ГД по чл. 51 от ЗКПО отм. за 2004г. в размер на 825лв. и лихва за забава в размер на 453, 55лв. За да отмени тази част от ДРА окръжният съд се е позовал на влязлото в сила Решение № 7955/30.06.08г. по адм. д. 3499/08г. по описа на Върховния административен съд - Първо отделение, с което е отменен отказ за възстановяване на сумата 44092, 81лв., обективиран в Решение № 27/17.05.05г. на ТДД-Силистра, потвърдено с Решение № 575/18.07.05г. на РДД-Варна. Съдът е подробно е обсъдил доводите за допуснати процесуални нарушения при издаване на ДРА и е приел, че данъчният акт е действителен, но незаконосъобразен, защото при издаването му не е бил налице влязъл в сила данъчен акт по искането за прихващане или връщане на недължимо платени данъчни задължения, но към датата на постановяване на съдебното решение е налице произнасяне по спорния въпрос от ВАС, което ВОС е зачел като относимо към спора пред него.
Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно в частта, с която е отменен ДРА за сумата 44092, 81лв., а в останалата част е необосновано.
Касационната инстанция намира, че окръжният съд правилно е извършил преценка относно правното значение на влязлото в сила Решение № 7955/30.06.08г. по адм. д. 3499/08г. по описа на Върховния административен съд - Първо отделение.
С цитираното съдебно решение Върховният административен съд е отменил Решение № 27/17.05.05г. на ТДД-Силистра, потвърдено с Решение № 575/18.07.05г. на РДД-Варна в частта, с която е отказано да бъде възстановена на „П. С.”ЕАД сумата 44092, 81лв., представляваща авансово внасяни вноски за корпоративен данък за 2004г., за който дружеството има право да му бъде преотстъпен на основание чл. 61, б. „д” от ЗКПО (отм., считано от 01.01.07г.). Установените данъчни задължения по отменения с обжалваното съдебно решение ДРА произтичат именно от становището на данъчната администрация, че дружеството няма право на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 61, б. „д” от ЗКПО отм. . Следователно по отношение правопораждащите факти, обуславящи правото на преотстъпване на корпоративния данък в размер на 44092, 81лв. е налице влязло в сила съдебно решение, което правилно е взето предвид от решаващият съд. Действително ДРА и решението за отказ за прихващане или връщане, респективно данъчен акт за прихващане или връщане, се издават в различни процедури и нямат идентичен характер, но с оглед трайната практика на ВАС относно тяхното правно значение издаването на ДАПВ представлява пречка за извършване на данъчна ревизия за същия данъчен период по общия ред. По аргумент на противното влязлото в сила съдебно решение, с което е извършена преценка относно съществуването на правото на преотстъпване на данък по чл. 61, б. „д” от ЗКПО отм. трябва да бъде взето предвид при издаване на последващ данъчен акт, съгласно указанията на ВАС, респективно при проверка законосъобразността на ДРА, издаден преди приключване на спора относно законосъобразността на решението за отказ да бъде признато право на възстановяване или връщане.
Доводите в касационната жалба, че в двата данъчни акта са изнесени различни фактически и правни основания относно липсата на право на преотстъпване на данъка по смисъла на чл. 62, б. „д” от ЗКПО отм. правилно не са анализирани от ВОС, защото относно съществуването на това право се е произнесъл изрично ВАС с влязло в сила съдебно решение и този спор не може да бъде пререшаван.
Направената в касационната жалба аналогия с процедурата по отмяна на влезли в сила съдебни решения в гражданския процес няма връзка със задължението на ВОС за зачитане на влязло в сила съдебно решение на ВАС и не може да бъде разглеждана като основание за неговата отмяна поради необоснованост. Всички доводи по същество относно наличието на право на преотстъпване на данъка трябва да се приеме, че са обсъдени от касационният състав на Първо отделение по адм. д. 3499/08г., за да бъде достигнат до изричния извод, че за „П. С.”ЕАд е възникнало това право. В този смисъл са неоснователни доводите за различния ред за установяване на данъчните задължения в административната фаза на производството.
При постановяване на обжалваното съдебно решение окръжният съд е допуснал неточност при възприемане размера на установеното от ВАС право на преотстъпване на данъка по чл. 61, б. „д” от ЗКПО (отм.( поради което неправилно е отменил изцяло обжалваната част от ДРА вместо само за сумата 44092, 81лв. В тази част касационната жалба е основателна и съдебното решение като необосновано трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена частично жалбата на „П. С.”ЕАД.
По водене на делото касаторът не е направил разноски, но пред ВОС е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, следва да му бъдат присъдени разноски за пред първата инстанция в размер, съответстващ на отхвърлената част от жалбата против ДРА, а именно 40лв. Разноски за касационната инстанция не следва да му бъдат определяне поради неучастието на процесуален представител в открито съдебно заседание.
Ответникът в касационното производство е направил разноски в размер на 3000лв., от които с оглед изхода на спора и направеното искане касаторът му дължи сумата 2883лв.
По изложените съображения Върховният административен съд, Първо-А отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
Решение № 23/08.01.09г. по адм. д. 1819/05г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с което е отменен Данъчен ревизионен акт № 212/15.08.05г., издаден от данъчен орган при ТДД-Силистра, потвърден в обжалваната част с Решение № 959/30.09.05г. на Регионален данъчен директор – Варна, в частта, с която на „П. С.”ЕАД е отказано да се признае право на преотстъпване на корпоративен данък по смисъла на чл. 61, б. „д” от ЗКПО за 2004г. за сумата над
44092, 81лв. и в резултат на това са определени съответен остатък за довнасяне на корпоративен данък по ГД по чл. 51 от ЗКПО за 2004г. и съответна лихва за забава и В. Т. П.: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „П. С.”ЕАД против Данъчен ревизионен акт № 212/15.08.05г., издаден от данъчен орган при ТДД-Силистра, потвърден в обжалваната част с Решение № 959/30.09.05г. на Регионален данъчен директор – Варна, в частта, с която на „П. С.”ЕАД е отказано да се признае право на преотстъпване на корпоративен данък по смисъла на чл. 61, б. „д” от ЗКПО за 2004г. за сумата над
44092, 81лв. и в резултат на това са определени съответен остатък за довнасяне на корпоративен данък по ГД по чл. 51 от ЗКПО за 2004г. и съответна лихва за забава. ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 23/08.01.09г. по адм. д. 1819/05г. по описа на Варненския окръжен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА
„П. С.”ЕАД, с. С., община С., ул. „Д”ЕАД, с. С., община С., ул. „Добруджа” сумата 2883лв.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Б. К.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Р. М./п/ Д. Ч.
Д.Ч.