Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от [Фирма 1],гр. Р., против решение № 73/16.01.2009г., постановено по адм. д. № 426/08 г. по описа на Русенския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 27/2008г., на Н. М. Р., потвърдено с Решение № У-44—3-0216/01.07.2008 г. на Директор РМД - Русе.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел за неоснователно възражението, че няма редовно връчено уведомление за започнатото производство по издаване на ППСПДВ, след като обратната разписка е връчена в нарушение на разпоредбата на чл. 211г от ЗМ. С това е накърнено правото на защита на дружеството, което е било лишено от правото да участва от самото начало в административното производство и делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти и доказателства. Освен това издаденото ППСПДВ почива само на едно единствено доказателство - писмото на Британската агенция за мита и акцизи от 17.12.2007г. което е представено в неверен превод от митниците. Този неверен превод и липсата на думата „стока” създава убеждение, че стоките които не отговарят на изискванията са тези посочени в сертификатите.По тези съображения подробно изложени в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване нса друго с което да се отмени обжалваното ППСПДВ.

Ответниците – Директора на РМД гр. Р. и началника на Митница гр. Р. с приложения по делото писмен отговор оспорват жалбата като неоснователна.

Представителят на върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК намира касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред СГС е било ППСПДВ № 27/2008г., на Н. М. Р., потвърдено с Решение № У-44—23-0216/01.07.2008 г. на Директор РМД – Русе, с което на основание чл. 211а от ЗМ, вр. чл. 232 ал. 1 от Митническия кодекс на Европейската общност, е определено по 21 броя ЕАД за периода 10.11.2005г - 07.06.2006г. мито в размер на 68053 лв. ,ДДС-13 163 лв. и съответните лихви. От фактическа страна съдът е приел, че "Ауто хит" ООД с цитираните 21 броя ЕАД-та е оформил внос от Великобритания на стоки-авточасти. За целите на обмитяването са били представени и съответните сертификати ЕUR 1. В последствие Митница гр. Р. поради това, че маркировката на стоката не е сочила европейския им произход на основание чл. 32 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоциране е поискала последваща проверка на сертификатите.Във връзка с отправеното запитване е получен отговор от Британската агенция за мита и акцизи в който е отразено, че при допълнителната проверка е установено, че стоките не отговарят на изискванията на споразумението между Европейската общност и РБългария за преференциално третиране. След получаване на отговора до жалбоподателя е изпратено уведомление за възникнало вносно митническо задължение като е посочен конкретен размер на мито и ДДС.Съдът е приел, че това уведомление е връчено на лицето Д. П. на 18.02.2008г. и поради неплащане в срока за доброволно изпълнение е издадено обжалваното ППСПДВ № 27/22-05.2008г., потвърдено от началника на митница гр. Р..За да отхвърли жалбата срещу така издаденото ППСПДВ от правна страна съдът е приел, че издаденото от британските митнически власти писмо е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК, който е изготвен от длъжностно лице в кръга на неговата служба и по установената форма и ред.Като официален свидетелстващ документ това писмо притежава материална доказателствена сила която обвързва съда, че фактите предмет на удостоверителното волеизявление са такива каквито се твърдят в документа. Във връзка с оспорената достоверност на документа касатора в настоящето производство е представил пред първоинстанционният съд писма, за които съдът е приел, че с тях не се оборва истинността на издадения от британските митнически власти официален отговор. Приел е също така за неоснователни възраженията на вносителя за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с уведомяването му за започналото производство по реда на чл. 211 г ал. 5 ЗМ и накърняване на правото на защита. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Така постановеното решение е правилно.Въз основа събраните в съответствие със съдопроизводствените правила доказателства, съдът правилно е изяснил фактите по делото и е достигнал да законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Основното възражение което се прави в касационната жалба е свързано с нарушение на разпоредбата на чл. 211г, ал. 5 ЗМ при връчване на уведомлението за започнатото производство и издаването на ППСПДВ,с което касаторът счита, че е нарушено правото му на защита. Направеното оплакване е неоснователно. Това възражение е направено и пред първоинстанционният съд, който го е обсъдил и правилно съдът е приел, че уведомлението за започналото производство по издаване на ППСПДВ е получено редовно от дружеството, тъй като лицето което го е получило съвпада с лицето което е посочено от дружеството да получава кореспонденцията с Британските митнически служби. Съгласно разпоредбата на чл. 211г, ал. 5 ЗМ,когато не може да бъде осигурен свидетел, постановлението се изпраща с обратна разписка. Постановлението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за редовно връчено на датата, на която обратната разписка е подписана, или на датата, на която е направен отказ за получаване на постановлението, който отказ се удостоверява от пощенския служител. В случай че лицето не се яви и удостовери получаването в указания в пощенското съобщение срок, постановлението и пощенските документи се прилагат към преписката и постановлението се смята за редовно връчено.В случая уведомлението е изпратено с обратна разписка от 18.02.2008г. и връчено на лицето Д. П. и няма данни то да не е предадено на дружеството.Що се касае до цитираната практика на ВАС във връзка с връчване на уведомленията то тя касае друга фактическа обстановка. Освен това касаторът е участвал в административното и съдебно производство поради което неоснователен е доводът му, че е бил лишен от правото на защита, тъй като е имал достатъчно възможност да представи доказателства във връзка със своите твърдения.

Неоснователно е и другото възражение посочено в касационната жалба, според което е нарушен материалния закон, тъй като съдът се е позовал само на едно единствено доказателство във връзка с движение на стоките по представените сертификати. Настоящият състав на ВАС споделя като правилни изводите на първоинстанционния съд в тази насока, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 16 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, продуктите с произход от Общността при внос в България и продуктите с произход от България при внос в Общността се възползват от настоящето споразумение при представяне на следните документи: а) сертификат за движение ЕUR 1 или декларация, изготвена от износителя върху фактурата или всякакъв друг търговски документ, описващ въпросните продукти достатъчно подробно за да могат да бъдат идентифицирани. Съгласно пък разпоредбата на чл. 32 от същия протокол, митническите власти по избор или когато има основателни съмнения относно достоверността на документите относно произхода на стоките могат да извършват проверка на доказателствата за произход. В настоящия случай е била извършена точно такава проверка и се установява от полученият отговор на британските митнически власти, че стоките по представените сертификати не отговарят на изискванията на споразумението между Европейската общност и България и не отговарят на изискванията за преференциално третиране, поради което следва да се приеме, че правилно е издадено постановлението за принудително събиране на митни сборове. Касае се до официален документ тежестта за доказване неистинността на когото е в страната която го оспорва, съгласно разпоредбата на чл. 179 ГПК вр. с чл. 144 АПК , а в настоящия случай касатора не е доказал, че оспорваният от него документ е неистински или с невярно съдържание.

Предвид изложеното като е достигнал до извода, че обжалвания пред него акт издаден от митническите органи е законосъобразен и е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилно решение което следва да се остави в сила. .

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 73 от 16.01.2009 г., постановено по адм. д. № 426/08 г. по описа на Административен съд гр. Р.. Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Е. М. В.К.