Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е касационна жалба от -[Фирма 3], с ЕИК 115008580, с адрес за кореспонденция гр. П., бул. Марица 36 и адрес по чл. 8 от ДОПК

с. З., ул. „ I-ва”, О. Б., представлявано от управителя Вa. И. К., против решение № 598/15.03.2013 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дeло № 1503 по описа за 2012 г.

на този съд, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 161105249/30.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 400/12.04.2012 г. на З. Д. на Дирекция "ОУИ" гр. П., в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 44 586, 88 лв., ведно със законните лихви в размер на 7 221, 60 лв.

Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски.

Ответникът – Директорът на дирекция ОДОП гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на[Фирма 3] против Ревизионен акт /РА/ № 161105249/30.01.2012 г., издаден главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 400/12.04.2012 г. на З. Д. на Дирекция "ОУИ" гр. П., в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 44 586, 88 лв., ведно със законните лихви в размер на 7 221, 60 лв.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на първостепенният съд е приел, че относно доставчиците [Фирма 1] - гр. С. З. и [Фирма 2] е установено, че същите не разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост необходима за действителното изпълнение на спорните доставки на слънчоглед. Дружествата доставчици нямат декларирани търговски обекти, складови бази, имат по едно или две назначени лица по трудови договори, липсват данни да са наемани лица по извънтрудови правоотношения. Прието е че процесните данъчни фактури, кантарни бележки, товарителници и анализни свидетелства сами по себе си не могат да обосноват несъмнен извод, че разглежданите доставки са осъществени от преките доставчици.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства.

Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Фактическата обстановка е безспорно установена.

Правилно е приел първостепенният съд, че относно процесните фактури, с предмет на доставката "слънчоглед", следва да се посочи, че основният предмет на обсъждане в ревизионния доклад е именно фактическото получаване и транспорта на процесните количества стоки, както и материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за осъществяване на спорните доставки.

Относно правото на данъчен кредит по фактури с № 462/25.01.2010 г., № 466/28.01.2010 г. и № 469/02.02.2010 г. издадени от доставчика [Фирма 1] и по фактури с № 80/24.0.2010 г., № 82/27.09.2010 г., № 84/28.09.2010 г., № 86/28.09.2010 г. и № 90/29.09.2010 г., издадени от доставчика [Фирма 2] - гр. С. З. данъчният кредит по издадените от неговите доставчици фактури е отказан поради липса на доставки на селскостопанска продукция и е мотивирана с разпоредбите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1 , чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон .

Въз основа на наличните по делото доказателства е обоснован извод, че при проследяване на процесните доставки на стоки не се установява реалното им престиране. В тази връзка са изложени мотиви, че не са доказани произходът и местонахождението на селскостопанската продукция, посочена във фактурите, начина на индивидуализирането и фактическото предаване на стоките, както и тяхното транспортиране.

Правилно е установил първостепенният съд, че не се установява от представените документи - кантарни бележки, анализни свидетелства и товарителници, за които се твърди да са съпътстващи доставките на слънчоглед от [Фирма 2], по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с дружеството жалбоподател, доколкото последният никъде не фигурира в тях като получател на спорните количества слънчоглед. При това положение коментираните писмени доказателства не могат да се приемат като такива установяващи фактическото предаване на стоките.

Представените анализни свидетелства, за които се твърди да са съпътстващи доставките на слънчоглед от [Фирма 1], също по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с дружеството жалбоподател, тъй като същият отново никъде не фигурира в тях като получател на спорните количества слънчоглед. Относно представените кантарни бележки следва да се констатира, че "С. А." ООД е посочен като клиент, така както [Фирма 2] и[Фирма 1] е посочен като клиент в коментираните по-горе кантарни бележки, което създава неяснота относно качеството, в което "С. А." ООД е вписано в бележките - доставчик или получател. Други съпътстващи писмени доказателства не са представени от страна на жалбоподателя.

Правилно е прието, че така представените доказателства не са годни да индивидуализират родовоопределените вещи, предмет на доставки от [Фирма 2] и[Фирма 1] да фиксират момента на прехвърляне на правото на собственост съгласно чл. 6 от ЗДДС и настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС по издадените от този доставчик фактури. В този смисъл са и крайните изводи на първоинстанционния съд относно законосъобразността на ревизионния акт.

Правилно е анализирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, административен съд Пловдив. Вещото лице след анализ на приложените по делото РА на доставчиците на жалбоподателя е дало заключение, че количествата слънчоглед признати (с цитираните РА) за получени от [Фирма 1] и [Фирма 2] е именно слънчогледа, който впоследствие е продаден на [Фирма 3], като извършеното преизчисляване на размер на непризнатия данъчен кредит е в резултат на "приети" от вещото лице доставки за реални. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя приетото от първоинстанционния съд, че разглежданото заключение не следва да бъде взето предвид при решаване на настоящия административноправен спор още и поради обстоятелството, че следва да бъдат съобразени две Решения на съд на ЕС (трети състав) от 31 януари 2013 година по дела C-642/11 и С-643/2011 г., които като преюдициални заключения се ползват със силата на тълкуваното нещо не само по отношение на националния съд, автор на преюдициалното запитване, и евентуално на по-горните инстанции, сезирани по същото дело, но и по отношение на всички други национални юрисдикции в страните-членки.

Неоснователно е твърдението на касатора, че първостепенният съд е игнорирал всички представени от тях писмени доказателства.От мотивите на съдебния акт се установява, че решаващият съд е положил достатъчно труд и старание да вникне във фактическата обстановка по спора, да обсъди детайлно събраните доказателства по делото и доводите на страните. Обстоятелството, че той е възприел констатациите на приходния орган и в същото време не е възприел доводите на жалбоподателя, не прави неговите изводи неправилни и необосновани на фактите по делото. Писмени доказателства, по никакъв начин не дават задоволителен отговор на спорните по делото въпроси - от къде, кога, как и от кого са били превозени, съответно предадени процесните стоки до получателят им. От данните по делото не се именно прехвърляне правото на собственост върху стоката.

Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на коя да е от страните в касационното производство.

Водим от горното и в същия съд Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 598/15.03.2013 г.

на Административен съд Пловдив, постановено по

адм. дело № 1503 по описа за 2012 г.

на този съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. П./п/ В. Ш.

С.П.