Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от[Фирма 2], [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 265 от 31.01.2019 г. по в. т. д. № 4047/2018 г. по описа на АС - София, с което е потвърдено решение № 583 от 19.03.2018 г. по т. д. № 2165/2017 г. на СГС, ТО, 2 състав. С първоинстанционното решение, по иск на Б. П. Б АД с правно основание чл. 517 ал. 4 ГПК, е постановено прекратяването на дружеството – касатор.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, въз основа на които се претендира неговата отмяна.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси, като разрешени от въззивния съд и имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Допустимо ли е и двете инстанции в производството по чл. 517 ал. 4 ГПК да тълкуват и обсъждат договорните отношения между страните, изразени в споразумението от 03.10.2016 г. и да базират решенията си на основа на тези тълкувания, още повече, че страните по това споразумение доброволно и с цел избягване на един правен спор през м. октомври 2016 г. са договорили цялостно уреждане на облигационно-финансовите си отношения няколко години след образуване на изпълнително производство пред ЧСИ, целейки постигането на взаимоизгоден за тях резултат по пътя на прякото договаряне; 2/ Не следваше ли да бъде спряно производството по чл. 517 ал. 4 ГПК и възобновено след уреждането на спора по дълга между страните в друго производство по реда на ЗЗД и ГПК и едва след това да се правят изводи, дали са налице елементите на фактическия състав на чл. 517 ГПК.

Освен основанията по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК се поддържа и наличие на основанието за достъп до касация по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от процесуалния пълномощник на Б. П. Б АД, с подробно изложени съображения за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в срока за обжалване по чл. 283 ГПК и е насочена против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима.

Не са налице обаче условията за селектирането й до разглеждане по същество, по следните съображения:

За да се произнесе в посочения смисъл, съставът на въззивния съд е съобразил, че кредитополучателят КРИТ ЕООД и две физически лица – съдлъжниците Р. И. И. и И. Р. И., по реда на заповедното производство са били осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата 250 000 евро – главница по договор за кредит № 367/07.04.2008 г., ведно с лихви и разноски; при същите условия и основание са били осъдени да заплатят сумите 100 000 евро и 650 000 евро, ведно с договорна лихва и др. вземания на банката, произтичащи от договора за кредит. За събиране на вземанията е било образувано изпълнително дело № 21/2014 г. на ЧСИ Р. М. с рег.№ 790 на КЧСИ. На 28.02.2014 г. е вписан запор върху всички дружествени дялове на длъжника Р. И. И., които той притежава от капитала на[Фирма 2]. С постановление от 25.05.2017 г. ЧСИ е овластил взискателя Б. П. Б АД да предяви иск за прекратяване на ответното дружество, съгласно чл. 517 ал. 4 ГПК.

Посредством ССЕ е изяснено, че вследствие на извършените действия по принудително изпълнение по делото е останало непогасено задължение от 318 478.68 евро. Ответникът се е позовал на споразумение между КРИТ ЕООД и банката относно изпълнение на СМР на стойност 169 171.82 лв., с които следва да се погаси общото задължение на кредитополучателя по договора за кредит № 367/2008 г. чрез прихващане, до размера на посочената сума. Съдът е приел, че ответникът не е провел доказване относно изпълнението на уговорените СМР при условията и по начина, указани в споразумението, за да се зачете неговият погасителен ефект. Но дори и да се приеме, че споразумението е изпълнено, налице е съществен остатък от общото задължение, по отношение на който липсват данни за погасяване.

Съдът е счел за преклудирани направените от ответника за първи път пред въззивната инстанция правопогасителни възражения за осъществено извънсъдебно прихващане на вземанията на банката с насрещни вземания на КРИТ ЕООД за подобрения, намиращи се извън договорните отношения на страните по споразумението, а по същество ги е намерил и за недоказани. Въззивният съд е заключил, че липсва погасяване на дълга на взискателя, поради което предявеният иск по чл. 517 ал. 4 ГПК е намерен за основателен.

За да е налице общото селективно основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, касаторът следва в изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК ясно и точно да формулира правен въпрос от значение за конкретното дело - включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд и обусловил постановения от него краен резултат, но не и правилността на решението, с оглед конкретните факти по делото - последната е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Липсва идентичност между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК и касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК, като разликата между двете следва да бъде съобразена и проведена от страните при предприемане на обжалването. Касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия правен въпрос от съдържанието на жалбата и/или изложението, а може само да го уточни или преформулира. Едва при удовлетворяване по този начин на общия селективен критерий за достъп до касация, подлежат на изследване допълнителните такива по чл. 280 ал. 1 т. т. 1-3 ГПК, поддържани от касатора, доколкото общите и допълнителните условия за допускане на касационно обжалване трябва да съществуват кумулативно. В този смисъл са задължителните указания, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, относно приложението на чл. 280 ал. 1 ГПК.

В настоящия случай формулираните в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК въпроси не отговарят на горните изисквания.

Касаторът най-общо пита, дали е допустимо съдът да обсъжда клаузите на споразумение, което именно той в своя защита е въвел в спорния предмет, като основание за погасяване на вземането на взискателя. Въпросът, освен че е неясен /не може да се уточни или преформулира/, не притежава и характеристиките на правен въпрос, съгласно постановките на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като произтича изцяло от конкретните обстоятелства по делото и правната интерпретация, дадена им от касатора. По тази причина той е пряко относим към правилността на формираните от съда изводи, а не касае тълкуването и приложението на съответната правна норма.

Вторият въпрос отново е свързан единствено с конкретния правен спор /дали в случая съдът е процедирал законосъобразно/, освен това е без значение за изхода на делото, доколкото липсват както наведени твърдения, така и обективни данни за заведено и висящо исково производство относно изпълнението на споразумението, респективно за недължимост на остатъка от вземането по изпълнителното дело в резултат на това изпълнение, при чието наличие може да се обсъжда приложението на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК и задълженията на съда в тази връзка.

Липсата на надлежно формулирани правни въпроси освобождава съда от извършването на преценка относно допълнителните предпоставки, обуславящи достъпа до касация, тъй като сама по себе си обуславя извод за неоснователност на искането в този смисъл.

Позоваването на основанието по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК е бланкетно, като от мотивите на обжалваното въззивно решение не се констатира очевидна неправилност на атакувания съдебен акт по смисъла на горната норма – липсва превратно прилагане на закона /в неговия обратен смисъл/ от страна на съда или грубо нарушение на правилата на формалната логика, допуснато при постановяването му.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 265 от 31.01.2019 г. по в. т. д. № 4047/2018 г. по описа на АС – София, ТО, 6 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: