Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Къща Е.”ЕООД против решение № 321/12.04.2019г. по в. т.д.№ 1986/2018г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №3979/08.10.2018г. по гр. д.№3324/2017г. на ВОС за отхвърляне на предявените от касатора евентуално съединени искове с правно осн. чл. 208 КЗ отм. срещу „Г. Зе”ЕАД, в условията на евентуалност срещу „Ю. Б”ООД, за заплащане на сумата от 24449, 60лв., представляваща 40, 81% от стойността на всеки увреден артикул, посочен подробно в исковата молба, включваща само стойността на увреждането/обезценка на артикулите за настъпило застрахователно събитие на 06.01.2016г. по застрахователна полица № 8300016115025826.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно. Счита, че необосновано въззивният съд е приел, че по отношение на посочените в приложение 2 към заключението на ССЕ стоки е настъпило застрахователно събитие 11 месеца преди процесното. В тази си част заключението на вещото лице представлява свидетелско показание, а не експертно мнение, което е недопустимо доказателствено средство. Оспорва се и заключението на СТЕ, депозирано пред въззивната инстанция, което е било изготвено при допуснати процесуални нарушения във връзка със събиране на доказателствата, върху които се основава. Поради което касаторът намира за необоснована констатацията на ВОС за причините за повредата на водопроводната тръба, а оттук и за неправилен извод за неполагане от дружеството на грижа за опазване на застрахованото имущество. ВОС не е обсъдил заключението на в. л. А. по СТЕ, депозирано пред ВРС. От доказателствата по делото не се установява едно и също имущество на касатора да е било застраховано през 2014г. и през 2016г. и по отношение на него да е настъпила щета в рамките на 12 м. преди процесното застрахователно събитие, поради което изводът на ВОС за невярно деклариране е неправилен. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

Ответникът по касационната жалба „Г. Зе”ЕАД оспорва основателността на подадената касационна жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба „Ю. Б”ООД не е подал писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е безспорно сключването на валиден застрахователен договор между касатора и „Г. Зе“ЕАД със срок от 24.09.2015г. до 23.09.2016г. с основно застрахователно покритие пожар и други щети на имущество. Обект на застраховане са били „материални запаси“, находящи се в процесния склад. Застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като е констатирал, че голяма част от стоката е била увредена вследствие на предходно събитие, настъпило на 28.10.2014г. в същото помещение, което представлява съзнателно неточно обявяване на обстоятелства, както и неизпълнение на основни задължения по т. 32.1, 32.2 и 32.4 от ОУ. Според ВОС „значително“ с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 211 КЗ отм. неизпълнение на задължение на застрахования по застрахователния договор би било недеклариране на обстоятелство, при което застрахователят не би сключил договора и сключването би било при различни от договорените условия. В случай, че се установи такова съзнателно неточно деклариране на обстоятелства, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. Въззивната инстанция е приела, че на поставения въпрос към касатора при сключване на процесния договор дали е имало щета с това имущество през предходните 12 месеца, управителят е дал отрицателен отговор. Безспорно се установява, че на 25.10.2014г. в същия склад на касатора е възникнала предходна щета, отново вследствие на наводнение, по която на „Къща Е.“ЕООД е било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 77 393, 90лв. Изцяло е ВОС е кредитирал заключението на основната и допълнителна ССЕ, които установяват пълно дублиране на част от погиналите стоки при предходно увреждане и тези, чието обезщетение се претендира в процесния случай. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, че липсват данни за нови доставки на бракувани стоки или на материали за тяхното изработване, а по счетоводни записвания към датата на процесното събитие броят им е същият, като при това от 25.10.2014г. Ето защо ВОС е приел, че спрямо индивидуализираните в Приложение №2 към заключението на ССЕ стоки отказът на застрахователя да заплати обезщетение е основателен. По отношение на останалите увредени стоки са били обсъдени заключенията по трите СТЕ, като решаващият състав е намерил, че те са категорични, че отчупването на парче от тръбата не е в резултат на замръзване на водата. Във всички заключения се констатира неправилен монтаж на тръбата, като основна причина за спукването й. В най-пълна степен съдът е кредитирал заключението на изслушаното последно заключение на СТЕ, от което с най-голяма категоричност, обективно и последователно се установява състоянието на тръбопровода– липса на монтажни скоби в обхвата на водомерния възел, причинило динамично натоварване, което е довело до спукване на тръбата. Също така вибрациите, причинени от неукрепване на инсталацията, са отличени като причина, способствала за настъпване на вредоносния резултат. Въз основа на което ВОС е заключил, че застрахованият не е извършил необходимите фактически и правни действия, за да избегне настъпването на застрахователното събитие. В тази връзка са коментирани и събраните гласни доказателства. Тъй като посочените пропуски за полагане на дължимата грижа представляват пряко нарушение на задълженията на застрахования по т. 33.1, т. 33.2 и т. 33.4 от ОУ, същите са обусловили извод за значително неизпълнение на договорните задължения от страна на касатора и за освобождаване на застрахователя от заплащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от касационните основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира касационната жалба.

В настоящия случай ВКС констатира, че касаторът не формулира нито един правен въпрос, а в уточнителната молба препраща към изложените в касационна жалба оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които касаят правилността на атакуваното въззивно решение и могат да бъдат предмет на проверка, само ако бъде допуснато касационно обжалване. Така например се поддържат доводи, че в противоречие с практиката, обективирана в: Решение № 118/17.06.2013г. по т. д. № 539/2012г. на ВКС, II т. о. въззивният съд е кредитирал недопустимо заключение на вещо лице по ССЕ, което в определена негова част представлява свидетелско показание относно установяване на договори на стойност над 5000лв.; в Решение № 228/01.10.2014г. по гр. д. № 12060/2014г. на ВКС, I т. о. ВОС не е обсъдил всички събрани пред първа инстанция доказателства и не е мотивирал защо възприема различна от установената от ВРС фактическа обстановка. Следователно изпълнено е само изискването за посочване на допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но без да се формулира същинския правен въпрос. С оглед на така изброените оплаквания, същите насочват към касационни основания за неправилност поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилни правни изводи на решаващия съд. Проверката им е предпоставена от обсъждане на конкретни доказателства - писмени, гласни и заключения на вещи лица по допуснатите експертизи, което е извън правомощията на касационната инстанция в настоящата фаза по чл. 288 ГПК на производството.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

В полза на ответника „Г. Зе”ЕАД следва да се присъди сумата от 100лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 321/12.04.2019г. по в. т.д.№ 1986/2018г. на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Къща Е.”ЕООД да заплати на „Г. Зе”ЕАД сумата от 100лв., представляваща сторените от последното разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: