Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Булгармин инженеринг“ АД, [населено място] чрез пълномощниците му адвокат А. М. и адвокат М. П. против решение № 272 от 11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 33 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение от 25.05.2018 г. и решение от 19.09.2018 г. по гр. д. № 11/2017 г. на Районен съд-Панагюрище за отхвърляне на предявения от „Булгармин инженеринг“ АД, [населено място] против “Сайлест“ ЕООД, [населено място] иск за делба на недвижим имот в землището на [населено място], индивидуализиран по картата на възстановената собственост като имот № ** с площ 39 733 кв. м. в местността „Р. дол“ и за оставяне без уважение искането на „Булгармин инженеринг“ АД, [населено място] за допълване на решението от 25.05.2018 г.

“Сайлест“ ЕООД, [населено място] е подало чрез пълномощника си адвокат Е. А. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Ищцовото дружество е основало претендираните права в съсобственост на следните твърдения: договор за покупко-продажба нотариален акт № */2005 г. на имот № ** с площ 39 733 кв. м. като праводателят му „Ватия“ АД е легитимирало правата си с констативен нотариален акт от 28.11.2005 г., издаден въз основа на писмени доказателства: Акт за частна държавна собственост, извлечение от сметка 203-сгради, скица, решения са съдебна регистрация и промени, касаещи търговското дружество, приватизационен договор от 01.12.1998 г.; ищцовото дружество на 9.08.2008 г. продало 35000 кв. м. от имота, които впоследствие били придобити от ответника “Сайлест“ ООД, [населено място] на основание Постановление за възлагане от 13.06.2017 г., издадено от Пазарджишкия окръжен съд на осн. чл. 717 б.“з“ от ТЗ /в производство по несъстоятелност по тд. № 66/2010 г./. От съотношението между прехвърлената площ и цялата площ на имота, се правят доводите, както за възникване на съсобствеността, така и за твърдяните от ищеца квоти: 35 000/39 733 ид. ч. за купувача и 4 733/39 733 ид. ч. за продавача, който си бил запазил собствеността върху тази ид. ч. В първото по делото съдебно заседание пред районния съд ищецът е въвел твърдения, че е придобил 4 733/39 733 идеални части от имота въз основа на изтекла придобивна давност, начиная от датата на придобиване на имота от „Ватия АД до настоящия момент. Ответното дружество е оспорило иска с твърдения, че ищецът, респективно праводателя му са притежавали имот от 35 000 кв. м., а не от 39 733 кв. м., както и че с договора от 9.08.2008 г. ищецът се е разпоредил с всички права, които е притежавал от имота и не е осъществявал владение върху площта от 4733 кв. м.

Въззивният съд е възприел и препратил към мотивите на районния съд. Във връзка с доводите във въззивната жалба е посочил, че обема на правата, както и териториалния обхват на правото на собственост, притежавано от праводателя „Ватия“ АД се извлича от представения Акт за частна държавна собственост № *962/29.06.1998 г. Този акт констатира правото на собственост към онзи момент на „Ватия“ ЕАД, създадено с включване на държавно имущество в капитала му а обектите на това право са описани по следния начин: рудник“Фелдшпати“ - земя: А.промишлена площадка 20 000 кв. м. и Б.склад за взривни материали 15 000 кв. м., сгради по приложение №1, неразделна част от АДС. Безспорно е, че целият капитал на ЕАД посредством приватизация и преобразуване, е преминал в собственост на „Ватия“ АД. В противоречие с този акт за частна държавата собственост и без да са представени в доказателства в нотариалното производство за придобиване на права в по-голям обем и за пълната идентичност на включените в капитала на дружеството земи с имот **с площ от 39 733 кв. м., е бил издаден констативен нотариален акт от 28.11.2005 г. Експертните заключения /които са пълни, ясни и обосновани и няма причина, поради която да не бъдат ценени/ установяват, че процесният имот не е бил отразен в картата на възстановената собственост в сегашните си граници и площ преди 17.09.2005 г., когато е нанесен и е създадена и партида за него. Самата карта /КВС/ е приета и обявена в ДВ още през 1998 г., но площта, съответстваща на процесния имота в онзи момент е попадала в множество различни имоти. Няма как да не бъдат възприети изводите на вещото лице С. Б. /в том ІІ-ри/, потвърдени и детайлизирани в съвместното и заключение инж. З., които са ясно и точно аргументирани в текстовата си част и онагледени със скици и според които: двата терена /площадки/ с площ от 20 000 и 15 000 кв. м. по Акта за частна държавна собственост съвпадат съответно с части от процесния имот, но не случайно за описани по отделно в този акт със своята квадратура и предназначение най-общо. Не са описани като един терен, макар да са предоставени да нуждите на едно предприятие, именно защото помежду им е останал терен, който не е включен в капитала на едноличното търговско дружество. Площадката от 20 000 кв. метра съвпада със западната и част от средната част на процесния имот, а другият терен със склада за взривни материали с площ от 15 000 кв. м. – с източната, както много добре се вижда и на скиците, на които са очертани. Останалата част от имот № ** с площ от 4, 733 кв. м. е извън двете площадки „А“ и „Б“, както условно ги означават вещите лица, използвайки индивидуализацията им в акта за частна държавна собственост. Те нямат обща граница и са отстояли на разстояние около 150 м. една от друга. Без съмнение е установено, че тази площ, която не съвпада с терените по акта за частна държавна собственост, но също е включена в имота, за чийто собственик е записан „Ватия“АД, е образувана от части от различни имоти, запазили по предвижданията на картата своето предишно предназначение: пасища, мера и общински полски пътища. Кой, кога и на какво основание е разпрострял върху тях производствената си дейност не става ясно, а и не е от съществено значение за разглеждания спор, тъй като при липса на доказателства тези имоти преди заснемането им в границите на процесния, да са придобити на законно основание от дружеството, което иска да бъде допусната делба на целия имот, то дори да се приеме, че е възникнала съсобственост с включването на тези земя в един от общ имот, то съсобственици в него са станали „Ватия“ АД и Община - С.,чиито права, предвид характера на територията, се основават на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Именно с оглед характера на имотите /пасища, мера и общински полски пътища/ и нормата на чл. 7, ал. 1 ЗОС съдът е приел за неоснователно позоваването на придобивна давност за площта от 4733 кв. м.

Относно отказа на районния съд да допълни решението си и да постанови изричен диспозитив по иска за делба, основан на въведеното евентуално основание /придобивна давност/, окръжният съд е изложил съображения, че нормата на чл. 250 ГПК предвижда постановяване на допълнително решение, когато липсва произнасяне по цялото искане /този термин обхваща произнасянето изцяло по всеки един от предявените самостоятелно искове, както и по възраженията, по които произнасянето има сила на пресъдено нещо/. С аргумент, че възражението за придобиване н част от имота по давност, направено от ищеца под формата на реплика след отговора на исковата молба, не е от тази категория, районният ония съд е отказал да постанови допълнително решение, с което да се произнася изрично по него с диспозитив. Поради това жалбата срещу акта от 19.09.2018 г., постановен по искането по чл. 250 ГПК е неоснователна и това решение следва да бъде потвърдено.

По повод довода във въззивната жалба, че районният съд не бил взел в предвид като писмено доказателство Акт за изключителна държавна собственост № */26.01.1998 г., въззивният съд е посочил, че релевантен за спора е Акт за частна държавна собственост № */29.06.1998 г. – този акт е представен пред нотариуса при издаване на констативния нотариален акт за правото на собственост на „Ватия“ АД и установява правата на праводателя му /едноличното търговско дружество със същото наименование/. Акт за изключителна държавна собственост № */26.01.1998 г. не се отнася за промишлените площадки, включени в процесния имот, които са били предоставени за изграждане на фабрика „Фелдшпати“, съставен е за установяване на правата на държавата върху имот – изключителна държавна собственост поради своето естество и негов предмет е находище на полезни изкопаеми-открит рудник, което по силата на Конституцията е на специалните разпоредби на Закон за мините и кариерите е изключителна държавна собственост. По естеството си този обект не може да бъде превръщан в частна държавна собственост и придобиван от търговски дружества. За това и в него е отразено, че на „Ватия“ АД се предоставя само оперативното управление и ползването му с една единствена цел – осъществяване на концесионна дейност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1) по конкретното дело извършено ли е надлежно /допустимо/ въвеждане на ново основание за придобиване на част от процесния имот от страна на ищеца чрез изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, съответно длъжен ли е съдът да се произнася по същество на това искане;

2) съставлява ли посоченото придобивно основание /придобивна давност/ част от предмета на делото, ако съдът, макар да не се е произнесъл изрично по приемането му, е допуснал съответните доказателствени искания на ищеца, свързани с него;

3) доколко допускане на доказателствени искания на ищеца, свързани с изменението на иска, без обаче изрично допускане на това изменение, по същество съставлява определение на съда по реда на чл. 214 ГПК за допускане изменение на иск;

4) по конкретното дело следвало ли е въззивният съд служебно да допусне извършването на съдебно-техническа експертиза, която да съобрази констатациите на посочен и приет по делото официален свидетелстващ документ – Акт за изключителна държавна собственост № * от 26.01.1998 г., доколкото същия не съответства на констатациите на Акт за държавна собственост № * от 29.06.1998 г., на който съдът се е позовал;

5) допустимо ли е доказването на предоставянето на правото на стопанисване и управление на праводателя на ищеца на съответната част от процесния имот /до размер от 4733 кв. м./, като елемент от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП отм., да се извърши с други доказателствени средства, извън АДС, удостоверяващ предаването;

Първите три въпроса са свързани с тезата на касатора, че както районният, така и въззивният съд са изключили от предмета на делото въведеното от ищеца допълнително придобивно основание – придобивна давност, като въззивният съд е приел, че това придобивно основание не е надлежно въведено като предмет на делото, поради което отказва да го обсъжда по същество. Посочената теза не намира опора в данните по делото. Районният съд изрично е приел, че наведеното евентуално придобивно основание е допустимо, допуснал е и е събрал поисканите във връзка с него доказателства, обсъдил ги е в мотивите на решението си и е формирал изводи по неговата основателност. Евентуалното придобивно основание е разгледано по същество и от въззивния съд.

Виждането на касатора, че изводите на съда относно осъществяването на евентуалното придобивно основание следва да се обективират и в отделен диспозитив на съдебното решение е основано на неправилно разбиране на същността на иска за делба и производството за съдебна делба, уредено като особено исково производство. Основанието на иска за делба е твърдението за съществуваща съсобственост. Различните фактически състави въз основа на които се претендира възникването на съсобствеността и то независимо дали те са въведени в процеса от ищеца или ответника, подлежат на разглеждане от делбения съд, но без да водят до обективно съединяване на искове за делба. В този смисъл изцяло неотносима се явява практиката на ВКС, на която се позовава касаторът, разглеждаща приложението на нормата на чл. 214 ГПК и чл. 250 ГПК, но по искове, различни от иска за прекратяване на съсобственост чрез делба.

Четвъртият и петият въпрос е обосновани с тезата на касатора за относимост към спора на Акт за изключителна държавна собственост № 320 от 26.01.1998 г., тъй като установява предаване за стопанисване и управление на „Вития“ АД на площ над установената от съда от 35000 кв. м. Тази теза се основава на правно необоснованото виждане, че щом държавата предоставя имот за стопанисване и управление на търговско дружество, то дружеството придобива и собствеността, като не отчита, че чл. 17а ЗППДОП отм. се прилага само за имуществата, които държавата е предоставила за стопанисване и управление на държавно предприятие към момента на преобразуване на това предприятие в търговско дружество. Придобиване на собственост след преобразуването може да стане само по уреден в закона фактически състав /чл. 77 ЗС/, а предоставяне на имот изключителна или публична държавна собственост за стопанисване и управление, не е уредено от действащото законодателство като основание за придобиване на собствеността. С оглед изложеното въпросите не могат да бъде свързан с изложените от възззивния съд мотиви, че АДС № 320 от 26.01.1998 г. установява неотносимото към спора обстоятелство, че на „Вития“ АД е предоставено стопанисване и управление с оглед осъществяване на концесионна дейност, поради което не могат да обосноват и допускане на касационно обжалване.

Съставът на ВКС не констатира и наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Д. на касатора за очевидна неправилност на изводите на въззивния съд, се основава на същите тези, с които са обосновани и поставените при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпроси, които по вече изложените съображения се явяват или неотносими към данните по делото или правно необосновани.

С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на „Сайлест“ ЕООД, [населено място] направените по повод касационната жалба разноски в размер на 2250 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Е. А..

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 272 от 11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 33 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пазарджик.

ОСЪЖДА„“Булгармин инженеринг“ АД, ЕИК 112532478, [населено място], [улица] да заплати на „Сайлест“ ЕООД, ЕИК 203100755, [населено място] разноски по повод касационната жалба в размер на 2250.00 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: