О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 385

София, 05.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Е. Т

гр. дело №55/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу решение №101от 15.10.2019г по гр. дело № 363/2019г. на Варненски апелативен съд, с което в обжалваната от касатора част е потвърдено решение №571от 09.05.2018г на Варненски ОС, по уважен иск на основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди, претърпени от водача на лек автомобил С. Й. С. при пътно-транспортно произшествие на 22.10.2013г, при което управляван от него автомобил, движещ се по Автомагистрала „Хемус“, в резултат на липсващите предпазни съоръжения /предпазна ограда/в района на процесния пътен участък от А2, е ударил(преминал) през внезапно навлязло на пътя диво животно и е катастрофирал, като настъпилите вреди са в резултат от необезопасяването на участъка съгласно изискванията на чл. 3, чл. 7, т. 6 ЗП от лица, за които ответникът отговаря. Механизмът на произшествието е изяснен от приетата по делото СТЕ и съгласно заключението на вещото лице ударът е бил непредотварим за водача при скорост на движение над 70-75 км/ч, при разрешена от 140 км/ч в този участък. Съдът не е приел за установено скоростта на лекия автомобил да е била превишена над допустимата и е отхвърлил възражението за съпричиняване, отчитайки също така непредвидимия за водача характер на препятствието, при неговата поява в случая. След неуспешна маневра с цел да се избегне сблъсъка, при последвалия удар...