Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците по делото В. Б. Н., включително – в качеството на ЕТ „В. Н. – Радмари“, Н. Р. Н., Р. Н. Н., М. Н. Н. и „Ваниш“ ЕООД срещу решение № 1616/02.07.2019 г., постановено по реда на чл. 294 от ГПК по възз. гр. дело № 3270/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло отхвърлителното първоинстанционно решение № 3588/06.07.2016 г. по гр. дело № 169/2019 г. на Благоевградския окръжен съд и е уважен изцяло, предявеният от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията) срещу жалбоподателите иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД отм., като от тях е отнето в полза на държавата имущество (подробно описано) на обща стойност 1 230 561.10 лв.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателите, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани два правни въпрос, които се припокриват по смисъл и съдържание, като обобщени и уточнени (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) те се свеждат до следния по-общо формулиран въпрос: при изследване на връзката между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД отм. и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, съдът следва ли да обсъди и извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото, релевантни факти и логически взаимовръзки. Жалбоподателите навеждат допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение (ТР) № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 4/2016 от 07.12.2018 г. на ОСГК на ВКС, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С касационната жалба и изложението си касаторите навеждат и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В тази връзка изтъкват, че въззивният съд се е произнесъл лаконично, като не съобразил и преценил, че имуществото, чието отнемане е постановено, не съответства на облагата, получена дори хипотетично, вследствие извършените престъпления, както и че не е разгледал в детайли и изчерпателно всички относими към предмета на делото факти и доказателства, като на част от тях придал необосновано по-голяма доказателствена тежест, без отчитане на законовите разпоредби и задължителното им тълкуване от ВКС.

Ответникът по касационната жалба – ищецът КПКОНПИ в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел в мотивите към него следното:

Въз основа писмените доказателства е установил, че ответниците-съпрузи В. и Н. Н. са осъдени с влязла в сила присъда за извършени престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6 от НК – трафик на хора, както и че престъпната им дейност е по по-тежко наказуемите състави по ал. 2, защото трафикът е извършен по отношение на две лица от женски пол, едното от които не е било навършило пълнолетие, с цел да бъдат използвани за развратни действия, и чрез обещаване и даване на облаги. От свидетелство за съдимост на ответника Н. Н. САС е установил, че същият е осъждан и за следните престъпления: през 1975 г. – за кражба на строителни материали; през 1977 г. – за отвличане на лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия, както и за хулиганство; през 2010 г. е признат е за виновен за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК – закана за убийство, като на основание чл. 78а. от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. Съдът е посочил, че престъплението „трафик на хора“ попада в приложното поле на чл. 3 от ЗОПДИППД отм., за което прокуратурата е уведомила комисията-ищец и последната е инициирала образуване на проверка и производство за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.

Апелативният съд е посочил и че пред първата инстанция са събрани доказателства за придобитото от ответниците-съпрузи и от техните низходящи – ответниците Р. и М. Н., имущество през проверявания период 12.03.1987 г. - 12.03.2012 г. След това съдът е изброил броя пътувания в чужбина на ответниците – физически лица. По-натам САС е маркирал, че пред първата инстанция са събрани и доказателства за доходите на ответниците като физически лица и доходите, набрани от търговската дейност на ответницата В. Н. – в качеството й на едноличен търговец, както и от дейността на едноличното търговско дружество, на което тя е собственик на капитала и управител. Посочено е и че в първата инстанция са приети заключенията на вещите лица, които са обследвали недвижимото и движимо имущество на ответниците, и са оценили по пазарни цени към датата на придобиване на всеки един от обектите, правото върху който е елемент от това имущество, респективно на обектите, които са отчуждени възмездно в този период; стойностите на пазарните цени са приравнени към минималната работна заплата за периода на придобиване. Доходите, както и обичайните и извънредните разходи за пътувания, престой и издръжка; за придобиване на движимите и недвижимите вещи, внесения капитал в търговското дружество, разходите за нотариални такси, за вписвания, платени фактури към мобилни оператори, за погасяване на банкови кредити в проверявания период, също са намерили своето стойностно изражение в минимални работни заплати по отделните години и с натрупване.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 164 от ГПК, въззивният състав е намерил за недопустимо определянето на размера на реализираните от ответниците доходите през проверявания период, да се основава на свидетелски показания. Прието е също, че писмени декларации на свидетели, както и договори за заем без достоверна дата, като частни документи не могат да се противопоставят на ищеца, както и твърденията на ответниците за реализирани печалби от „Еврофутбол“ и за получавани трудови възнаграждения при отсъствието на установени по делото трудови правоотношения. Предвид приетата недопустимост на свидетелски показания, въззивният съд е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице Х., което, обобщавайки всички други извършени експертизи и доказателства по делото, сочи следното: Размерът на доходите на ответниците като физически лица за периода 12.03.1987 г. - 12.03.2012 г. сумарно възлиза на 1 542.83 броя минимални работни заплати (МРЗ); размерът на доходите на ответниците от търговската дейност за същия период сумарно възлиза на 281.87 броя МРЗ;

размерът на разходите на ответниците за проверявания период сумарно възлиза на 8 064.71 броя МРЗ. Разликата между всички така установени по размер разходи и сбора от приходите (като физически лица и от търговска дейност) възлиза на минус 6 240.01 броя МРЗ. Като „рекапитулация“ съдът е посочил, че ответниците не са разполагали с необходимите законни средства за придобиване на процесното имущество към всеки един определен период по години.

От „правна страна“ въззивният съд е приел следното:

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД отм. обосновава допустимостта на исковете за отнемане на имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са извършили някое от престъпленията, посочен в чл. 3 от същия закон, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. Престъплението „трафик на хора“ е установено в НК с изменението, направено с ДВ, бр. 92/2002 г., но формите на изпълнителното деяние и квалифициращите признаци по чл. 159а, ал. 2 от НК поглъщат както изпълнителното деяние по основния състав на престъплението по чл. 155, ал. 1 от НК – склоняване на друго лице към проституция или свождане към блудствени действия или съвкупление, обявено за такова през 1982 г., така и обстоятелствата, които са установени в по-тежко наказуемите състави по ал. 2 и ал. 3, а именно – предоставянето систематически на помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия и користната цел. Престъплението по чл. 155 от НК също е обявено в чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД отм. като самостоятелно основание да започне производството по отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. Съгласно чл. 10 от същия закон, отнема се в полза на държавата и имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност, когато се установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването му. До доказване на противното се смята придобито за сметка на проверяваното лице имуществото, което неговият съпруг и ненавършилите пълнолетие деца са придобили от трети лица на свое име, когато придобитото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица през проверявания период и не може да се установи друг източник на средствата. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД отм. обосновава допустимостта на евентуалните искове за отнемане на полученото, когато придобитото от престъпната дейност имущество е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото.

Апелативният съд е приел, че в разглеждания случай безспорно е установено, че ответниците-съпрузи са осъдени за трафик на хора с влязла в сила присъда, което престъпление, попада в приложното поле на чл. 3 от ЗОПДИППД отм., и от тази престъпна дейност е извлечена и кумулирана имотна облага, равностойна на 6 240.01 броя МРЗ към крайната дата на проверявания период – 12.03.2012 г. Въззивният съд е приел и че „с оглед на конкретните обстоятелства по делото“ и съставомерния елемент от обективната страна на престъпленията, а именно – обещаването и даването на облага на трафикираните-момичета, едното от които е било непълнолетно, може да се предположи логически, че е налице връзка (пряка) между престъпната дейност, за която ответниците-съпрузи са осъдени, и придобитото имущество, значително по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД отм., Съдът е приел и че връзката не е опровергана от ответниците, тъй като разходите за придобиване на имущество и издръжка в проверявания период превишават приходите, които имат законен източник.

В заключение, въззивният съд е намерил, че така изложеното от него обосновава основателност на предявените искове по чл. 28 от ЗОПДИППД отм. за отнемане на наличното имущество, придобито от престъпната дейност на ответниците-съпрузи, както и полученото от трети добросъвестни лица, на които е прехвърлено имущество, придобито от същата престъпна дейност, наличните парични суми по банковите сметки на ответниците и на техните низходящи, както и дружествените дялове в ответното търговско дружество. Апелативният съд е посочил като неприемливи за него изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на мотивираното искане на комисията-ищец и за отсъствие на пряка причина връзка между престъпната дейност, за която ответниците-съпрузи са осъдени, и придобитото имущество, като в тази връзка САС е изложил предположение, че тези изводи най-вероятно са плод на отсъстващия анализ на събраните по делото доказателства за стопанската дейност на ответниците до установяването на престъпния състав по чл. 159а в НК. По така изложените съображения въззивният съд е приел, че следва да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и вместо това да постанови отнемането в полза на държавата на наличните недвижими имоти, движими вещи, парични суми от продажбата на имоти и дялове в търговското дружество, наличните парични суми в банковите сметки на всички ответници.

Видно от така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, за да достигне до решаващите си изводи по делото, че в случая може да се предположи логически, че е налице пряка връзка между престъпната дейност, за която ответниците-съпрузи са осъдени, и придобитото имущество, както и че връзката не е опровергана от страна на ответниците, апелативният съд не е обсъдил и не е извършил преценка на никакви конкретни обстоятелства по делото, свързани с вида и характера на процесната престъпна дейност, с придобиването и последващите трансформации на процесното имущество или с други твърдяни и установени по делото, конкретни релевантни факти и логически взаимовръзки, от които да се обосноват тези решаващи изводи. По този начин въззивният съд е разрешил правния въпрос, изведен от касаторите и уточнен от съда, в пряко противоречие със задължителните указания и разяснения, дадени с ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС. Правният въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в грубо противоречие и с постановеното по настоящото дело, предходно касационно решение № 71/25.06.2018 г. по гр. дело № 2636/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което е прието следното: Трайната практика на ВКС приема, че във всеки отделен случай трябва да се изхожда от установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката с придобитото имущество, и само така ще е ясен и периодът от време, в който ще се установяват доходи, разходи и съответно придобиване на имущество. Предвид това, съдът следва да изгражда изводите си за това, налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани не само с вида на престъплението, но и с цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност.

Фактическите и правни заключения в решението на въззивния съд трябва да са направени не само на базата на принципни постановки, а въз основа на извършена самостоятелна оценка на конкретните данни по делото за начина, по който е придобито всяко отделно имущество, и възможностите към същия момент на приобретателя, респ. – съществува ли пряка или косвена връзка с престъпната дейност, а също дали такава може да се установи по пътя на обосновано предположение. В това предходно касационно решение, постановено по настоящото дело, изрично е посочено, че делото се връща на въззивния съд за ново разглеждане при съобразяване на горните указания, което очевидно не е направено с обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл. 294 от ГПК.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос – при изследване на връзката между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД отм. и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, съдът следва ли да обсъди и извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото, релевантни факти и логически взаимовръзки.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК на жалбоподателите следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 24 611.22 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1616/02.07.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 3270/2018 г. на Софийския апелативен съд.

УКАЗВА на жалбоподателите В. Б. Н., Н. Р. Н., Р. Н. Н., М. Н. Н. и „Ваниш“ ЕООД в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представят по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 24 611.22 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната им жалба ще бъде върната.

След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него за проверка изпълнението на дадените указания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: