О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4226

София, 25.09.2024 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч. гр. дело № 2966 по описа за 2024 г. взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 123 ГПК.

„И.“ ООД, [населено място], представлявано от В. И. В., чрез Х. Г. П., е подало на 05.07.2024 г. заявление по чл. 410 ГПК, образувано в гр. д. № 41047/2024 г. от Софийския районен съд.

С определение № 305-9/29.07.2024 г. районният съд прекратил производството пред себе си и изпратил делото на ВКС за определяне на компетентния съд по чл. 123 ГПК. Изложил съображения по чл. 9, ал. 3 ЗСВ (редакцията преди изм. ДВ бр. 67/2024 г.) и чл. 411, ал. 1 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 67/2024 г.) – правилото за централизирано разпределение на заявленията по чл. 410 ГПК на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, е неизпълним, тъй като модул в ЕИСС не е изграден; в ГПК, считано от 01.07.2024 г., е въведена императивна правна норма за компетентния съд в заповедното производство съобразена с централизираното разпределение на делата; чл. 411, ал. 1 ГПК не е отменен, липсва и валидизационен закон за действието на чл. 411, ар. 1 ГПК след 01.07.2024 г.

„И.“ ООД, [населено място], представлявано от В. И. В. също е подало до ВКС молба по чл. 123 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че към настоящия момент не е налице хипотезата по чл. 123 ГПК – невъзможност да бъде определен по правилата на гл. XII ГПК компетентния съд по дело. Разпоредбите на чл. 9, ал. 3 ЗСВ и чл. 411, ал. 1 ГПК са изменени с ДВ бр. 67/09.08.2024...