В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори септември през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

при участието на секретаря

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 485 по описа за 2009 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от С. Д. Т. от гр. Х. против разпореждане от 15.07.2009г. на Хасковски окръжен с., с което е върната подадената от него касационна жалба, поради неотстраняване на допуснати нередовности в срок. Счита същото за неправилно, поради което иска то да бъде отменено, а делото върнато за администриране на касационната жалба.

Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна.

Върховният касационен с., състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване, тъй като са засегнати негови права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл. 275 ал. 2, във вр. с чл. 260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна. Същата е и допустима, пред вид на обстоятелството, че се обжалва определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и което не е постановено от ХОС в качеството му на въззивен съд. В хипотезата на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК - достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба.

Разгледана по същество - същата е неоснователна.

С обжалваното разпореждане от 15.07.2009г.,Хасковският окръжен с. е върнал подадената от С. Д. Т. касационна жалба на основание чл. 286 ал. 1 т. 2 от ГПК,тъй като е констатирал, че в дадения му едноседмичен срок /който е изтекъл на 9.07.2007г./касаторът не е отстранил констатираните от въззивната инстанция нередности, изразяващи се в непосочване на основанията за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 от ГПК,липса на обосновка и мотивация на такива, липса на посочен конкретен материално-правен или процесуално правен въпрос и непредставяне на преписи от противоречивата практика, на която се позовава.

Жалбопадателят оспорва така постановеното разпореждане с мотива, че независимо, че не е представил изрично изложение на касационните основания, от обстоятелствената част на подадената от него касационна жалба-такива могат да бъдат изведени и те са по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК. Едва в настоящата частна жалба посочва конкретният въпрос, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и той е свързан с характера на паричното обезщетение по чл. 139 г от ЗСВ отм., Относно необходимостта от представяне на преписи от противоречива практика на ВКС - счита, че такава не е налице.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на частния жалбоподател.

Съгласно чл. 283 от ГПК-касационната жалба се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение и именно този съд/въззвният/ извършва проверката за редовността й /чл. 285 от ГПК/. В този смисъл дадените от него указания са задължителни за касатора. За неизпълнението им-предвидената от законодателя санкция е –връщане на подадената касационна жалба.

В случая –правилно въззивният с. при проверката за редовността на подадената от С. Д. Т. касационна жалба, е констатирал, че тя не отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3 т. 1 и 2, във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК,тъй като не съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 от ГПК, ведно с точна и мотивирана обосновка, посочване на конкретен материално-правен или процесуално правен въпрос-всичко това - с преписи според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна. Така допуснатите нередовности са особено съществени, тъй като без отстраняването им - не би било възможно произнасянето от касационната инстанция по допустимостта на подадената касационна жалба. Неоснователна е тезата, че от обстоятелствената част на подадената касационна жалба-биха могли да бъдат изведени касационни основания. В подадената касационна жалба е посочено, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон /като се визират чл. 139г от ЗСВ отм. и чл. 84 ал. 1 от ЗЗД/ и е необоснова. Неправилността и необосноваността не са основания за допускане до касационно обжалване и произнасянето по тях - законодателят е поставил в зависимост от наличието или не на изрично посочени три основания за допустимост. Затова позоваването от страна на касатора на конкретно основание по чл. 280 ал. 1 от ГПК е определящо. Отделно - изложението на конкретно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 от ГПК в подадената касационна жалба следва да е във връзка с конкретно поставен материално-правен или процесуално правен въпрос. Недопустимо е /както е в случая/такъв да се поставя едва при подаването на частна жалба срещу разпореждането на въззивния с. за връщане на касационната жалба, след изтичането на всички законоустановени срокове.

Касаторът е бил уведомен за разпореждането на въззивния с. за необходимостта от отстраняване на нередности в подадената от него касационна жалба на 2.07.2009г. В съобщението изрично са посочени констатираните нередности, както и задължението му да ги отстрани в седемдневен срок. Касаторът не е предприел никакви действия, поради което правилно, на основание чл. 286 ал. 1 т. 2 от ГПК въззвният с. е върнал жалбата му.

Горното мотивира настоящия съдебен състав да потвърди обжалваното определение, поради което Върховен касационен с., състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.07.2009г. по в. гр. д. № 174 по описа за 2009г. на Хасковски окръжен с.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.