Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. Г. Т. чрез процесуалния й представител – адвокат В. Т. Т. против решение № 59 от 12.10.2009 година по адм. дело № 3255/2009 година на Административен съд – София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу заповед № РД-15-122 от 8.05.2009 година на областния управител на област С. за изземване на недвижим имот – апартамент № 50 в ж. к. “Х. Д.”, бл. 95, вх.”В”, ет. 4. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за носнователност на жалбата. Мотивира се, че от писма номера 8093/2004 година, 1873/2005 година и 94 РР/19/2006 е видно противопоставянето от страна на наемодателя на продължаване на наемния договор, поради което не е налице хипотезата на чл. 236 от ЗЗД. А плащаните от наемателката суми съставляват обезщетение за ползването на апартамента съобразно пар. 4, ал. 3 ПЗР на ЗДС.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 80, ал. 3 от ЗДС. Образувано е по жалба от Р. Г. Т. против заповед № РД-15-122 от 8.05.2009 година на областния управител на област С. за изземване на недвижим имот – апартамент № 50 в ж. к. “Х. Д.”, бл. 95, вх.”В”, ет. 4. Възразила е, че е продължила да плаща наем на апартамента и след изтичане на срока на наемния...