Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. К. М. против решение № 559 от 18.04.2012 г. по адм. дело № 47/2012 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1995/27.12.2011 г. на комисията по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за горите (ЗГ). Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие със закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички събрани доказателства и не е взето предвид, че промяната на предназначението на имоти в горски територии се допуска за създаване на нови или разширяване на строителните граници на съществуващи урбанизирани територии, когато има действащи общи устройствени планове. Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което решението на комисията да бъде отменено. Поддържа евентуално искане за отмяна на съдебния акт и връщането му на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът по касационната не изразява становище.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на административния акт. Оспореното решение е издадено в съответствие с правомощията на комисията, назначена по реда на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗГ в Регионална дирекция по горите - Благоевград. Съгласно цитираната разпоредба тази комисия е органът, компетентен да извърши промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии с площ до 50 декара, попадащи в териториалния обхват на дейност на Регионална дирекция по горите - Благоевград.

Законосъобразно е и заключението, че оспореното решение на комисията е постановено при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Административният акт е писмен, съдържа разпоредителна част, посочени са фактическите и правни основания за постановяването му и е подписан от председателя на колективния орган.

Правилно е преценено, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процедурни нарушения. В съответствие с изискванията на чл. 74, ал. 3 и ал. 4 от ЗГ комисията е назначена със заповед № РД 49-316 от 15.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните и в нея са включени представители на регионалната дирекция по горите и на общинската администрация по местонахождението на имота. Заявлението на жалбоподателя Мангушев за промяна на предназначението на поземлени имоти в горска територия с № 001018, № 00125, № 00126 и № 00127 в землището на с. Д., община Б.д е разгледано на заседание на комисията, проведено на 19.12.2011 г. Обсъдени са представените от заявителя доказателства и след констатация, че описаните в заявлението имоти са образувани от имот с идентификационен № 001010, придобит от жалбоподателя чрез замяна по реда на чл. 15б от ЗГ отм. съгласно заповед на министъра на земеделието и горите № РД 49-350/ 20.12.2006 г. приема, че за имотите се прилага забраната за промяна на предназначението, предвидена в §3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (протокол № 1/ 19.12.2011 г.) и с решението, предмет на оспорване, отказва да промени предназначението на описаните в заявлението имот.

При правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба е направен и извода, че при постановяване на административния акт са спазени и материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Разпоредбата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ въвежда забрана за промяна на предназначението по реда на този закон и за извършване на строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", като ограничението се прилага и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобива от държавата (§3, ал. 2 от ПЗР на ЗГ). В случая описаните в решението имоти в горска територия са образувани от поземлен имот с № 001010 в землището на с. Д., придобит от жалбоподателя чрез замяна от държавата по реда на чл. 15б от ЗГ отм. на основание заповед № РД-49-350/ 20.12.2006 г. на министъра на земеделието и горите и са включени в списъка по §3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (ДВ бр. 24.06.2011 г.). При тези данни законосъобразно е преценено, че изискванията на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ са изпълнени – имотите, на които се иска промяна на предназначението са придобити от жалбоподателя чрез замяна от държавата и това е направено до обнародване на ЗГ, влязъл в сила на 09.04.2011 г., в Държавен вестник, поради което същите попадат в приложното поле на забраната по цитирания текст. Ето защо като приема, че решението, с което на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ е отказана промяна на предназначението на описаните в акта имоти, е издадено в съответствие с материалноправните норми и на това основание отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява акт в съответствие със закона.

Доводът на касационния жалбоподател, че в случая § 3, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗГ не могат да намерят приложение, тъй като разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 3 от ЗГ допуска промяна на предназначението на имоти в горска територия, когато това се иска за създаване на нови или разширяване на строителните граници на урбанизирани територии, когато има приети общи устройствени планове, е неоснователен. Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗГ урежда различните хипотези и целите, за чието осъществяване се допуска промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии и се отнася за имоти, за които не съществува принципно ограничение в тази насока. В случая процесните имоти попадат в обхвата на забраната за промяна на предназначението, предвидена в § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, поради което за тях общите разпоредби на закона не могат да намерят приложение. Следователно нормата, въвеждаща забрана за промяна на предназначението, като специална изключва приложението на общите правила, а не обратното, в какъвто смисъл са възраженията на касационния жалбоподател.

Оспореното решение е постановено в съответствие със събраните доказателства.

Изводите на първоинстанционния съд, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се основават на представените документи (заповед, протокол, решение), които установяват създаването на комисията, нейния състав, проведеното заседание и взетото решение. Представените по делото писмени доказателства относно придобиването на процесните имоти (заповед за замяна, скици, протоколи да делба, нот. акт) обосновават изводите на съдебния състав, че описаните в административния акт имоти попадат в приложното поле на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ и предназначението им не може да бъде променено, поради което без значение са доказателствата, сочещи, че процесните имоти попадат в предвижданията за застрояване на общия устройствен план на община Б.д.Тези доказателства мотивират и решението на съда за законосъобразност на административния акт и неоснователност на подадената жалба.

Касационният довод за допуснати съществени нарушени на съдопроизводствените правила също е неоснователен.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на административния акт на основанията, посочени в чл. 146 от кодекса. Решението е постановено след обстойно обсъждане и преценка на представените по делото релевантни доказателства. Взети са предвид всички приложени доказателства за начина и времето на придобиване на процесните имоти. Представените доказателства във връзка с обстоятелството, че имотите попадат в предвижданията за застрояване на общия устройствен план на община Б.д са ирелевантни за изясняване на правния спор с оглед направеното по-горе тълкуване на законовите норми. Ето защо обстоятелството, че тези доказателства не са обсъдени подробно от съда не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не е основания за отмяна на съдебния акт. Последният е постановен и в съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, като съдържа съображения, обосноваващи направените от съдебния състав изводи.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 559 от 18.04.2012 г. по адм. дело № 47/2012 г. на Административен съд – Благоевград. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ А. А.

М.М.