Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Е. П. Б. от гр. С., против решение № 94/26.03.2012 г., постановено по адм. дело № 1123/2011 г. по описа на Административен съд В. Т. (АСВТ).
Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение състав на АСВТ е отхвърлил жалбата на Богданов против частичен отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № 94-З-1188/21.10.2011 г. на в. и.д. кмет на О. С., по заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-З-1188/18.10.20011 г., подадено от Богданов.
Недоволен от решението, Богданов го обжалва. Счита същото за „неоснователно, незаконосъобразно и документиращо тенденционно отношение на съдията към спорещите”. Излага и други доводи, които не са от категорията на посочените касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Конкретно искане към касационната инстанция не формулира. Ответната страна – кметът на О. С., не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло приетото от АСВТ за установено от фактическа страна. То не се оспорва от касатора. С оглед посочените по-горе доводи против решението, ВАС приема, че се пледира неговата неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон.
При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно е, че в два последователни дни, Богданов е подал две идентични заявления до кмета на общината за достъп до информация, квалифицирана от него като обществена такава, с които иска да му бъде предоставена „цялата преписка относно неговия домашен любимец”. Отговорено му е с обжалваното писмо изх. № 94-З-1188/21.10.2011 г. на ВрИД кмета на О. С., като приложение към което са представени копия от предписание изх. № 94-П-259/21.05.2010 г., копие от декларация на Богданов от 21.04.2010 г. и приходна квитанция № 39142 за платена такса за притежаване на домашно куче. Богданов е подал жалба против този отговор по заявлението му, по която е образувано а. д. № 1123/2011 г. по описа на АСВТ. Решението по последното, е предмет на проверка в настоящото производство.
Видно от писмо изх. № 11-00-999/21.12.2011 г. (л. 24) на кмета на О. С., в АСВТ е изпратена цялата административната преписка.
При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна.
АСВТ е приел, че обжалваният акт е издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност. Приел е също, че исканата информация не е „обществена” по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ: „… съхраняващите се в общината данни относно домашното куче на конкретно лице поначало не могат да бъдат разглеждани като „обществена информация” по смисъла на цитираната дефиниция, доколкото тези данни по никакъв начин не са свързани с обществения живот в РБ … (тя) не касае дейността на задължения субект по ЗДОИ”. Прието е, че тя се отнася до конкретно физическо лице, в качеството му на стопанин на домашно животно и като такъв – субект на определени фискални задължения и задължения за опазване на обществения ред и безопасност при отглеждане на това животно. В мотивите на решението са изложени съждения на съда, неподкрепени с доказателства относно повода, по който се иска информацията от Богданов. Като краен извод е прието, че дори цялостен отказ от страна на кмета би бил законосъобразен въпреки, че с обжалваното писмо са предоставени документи.
Обжалваното решение се явява правилно като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените в мотивите към него. Последните не се споделят изцяло от настоящия състав на ВАС.
„Обществена информация” по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б. и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Обстоятелството, че в нормативната база на страната ни има норми (чл. 116 – 118 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), уреждащи задължението на собственици на кучета да заплатят такса за тях показва, че въпросите за притежаването на кучета, плащането на такса за тях и разходването на така събраните суми от съответните органи на местната власт по предназначение (чл. 118, ал. 2 от ЗМДТ) касаят и са част от обществения живот в страната ни. Част от последния са и въпросите относно опазването и грижата за животните като цяло, предмет на дейност на множество неправителствени организации и сдружения с нестопанска цел. Това сочи, че въпросите по които Богданов е поискал информация са в рамките на понятието „обществена информация”, въпреки липсата на такава връзка на пръв поглед. Те касаят обществения живот в страната и чрез данните, предоставени от задължените по силата на ЗДОИ субекти, може да се направи извод за дейността на последните в указаната насока.
Изводът на АСВТ, че обжалвания отговор на кмета не е нищожен административен акт, е законосъобразен. Въпреки изказаното от касатора становище относно компетентността на лицето подписало писмото, Богданов не е оспорил по предвидения в ГПК ред представеното копие от последното. Подобни твърдения се излагат от него и в касационната жалба, подкрепени с копия от документи. За последните се твърди, че доказвали, че подписа върху писмо изх. № 94-З-1188/21.10.2011 г. не е на кмета. Доводът е неоснователен и недоказан. Представените като „доказателство” в подкрепа на изказаното становище писма изхождат от лица, нямащи общо с кмета на общината – председател на читалищно настоятелство и заместник-кмет, поради което не доказват твърдяното от касатора.
В казуса съществено значение има обстоятелството, в обжалваното писмо съществува ли „частичен отказ” за предоставяне на искана обществена информация, както впрочем е приел и АСВТ в диспозитива на решението си, или съществуващата такава е предоставена изцяло. Да се твърди наличието на „частичен отказ” е необходимо задълженият субект да направи изявление в тази насока, или жалбоподателят да представи доказателства от които да се направи несъмнен извод за съществуването и на други документи, които той е поискал, но не е получил. В случая липсват и двете основания да се приеме, че е налице „частичен отказ” за предоставяне на искана информация. Видно от текста на писмо изх. № 94-З-1188/21.10.2011 г., кметът на общината не е направил заявление, че по едни или други причини изпраща част от съществуващата информация. Обратно – видно от негово писмо изх. № 11-00-999/21.12.2011 г. до АСВТ изрично е заявено, че е изпратена цялата
преписка по Заявление № 94-З-1188/17.10.2011 г. и Заявление № 94-З-1188-1/18.10.2011 г. С това изявление кметът твърди, че други документи, неизпратени на съда, в преписката няма. Богданов също не доказва съществуването на други, непредставени му (или на съда) такива. Той само твърди това обстоятелство. Предвид съществуващия принцип, че на доказване подлежат само положителните факти, не и отрицателните такива, именно той е следвало да докаже твърдението си, не и кмета на общината. Доказване от Богданов не е направено нито пред АСВТ, нито пред ВАС.
По изложените съображения, обжалваното решение е правилно като краен резултат, а жалбата против него се явява неоснователна.
В касационната жалба се излагат твърдения, касаещи лично съдията, постановил обжалвания съдебен акт и съждения относно характера и естеството на понятието „документ”. ВАС не счита за необходимо да ги разглежда, поради липса на твърдяната връзка между тях и предмета на касационната производство. Такива са и твърденията за „неоснователност” на решението и това, че то „документира тенденционно отношение на съдията към спорещите”. Подобни касационни основания не фигурират в чл. 209 от АПК, поради което ВАС не притежава компетентност да ги разгледа и да се произнесе по тях.
По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 94/26.03.2012 г., постановено по адм. дело № 1123/2011 г. по описа на Административен съд В. Т.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ А. И.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. Д./п/ И. С.
А.И.