Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Д. Г. Д., Л. Г. Л., В. Г. Д., всички от гр. М., Т. С. Д. и В. С. Д. от гр. С., подадена срещу решение от 21.04.2010 г., постановено по адм. дело № 497/2009 г. по описа на Административен съд Монтана.

В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по жалбата - ТПК "Септември" гр. М. в писмени бележки е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежни страни, за което решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 149, ал. 5 АПК, образувано по жалба на ТПК "Септември" гр. М., е прогласил нищожността на решение № 170/23.07.1998 г. на областния управител на област М., постановено по реда на реституционния закон ЗОСОИ по молби за обезщетяване вх. № 1625/30.03.1997 г. и вх. № 1457/ЛП/04.12.1997 г. от наследниците на б. ж. Георги и С. Л., собственици на каучукова фабрика "Българска бата", одържавена по ЗНЧИМП.

Съдът е приел, че административното решение страда от съществен порок във формата /актът не съдържа фактически и правни квалификации/, липсва точно описание на одържавения имот и мотиви, с които административният орган да обоснове волеизявлението си, липсва и материална компетентност на административния орган, защото "признаването на право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ е спрямо имоти, които са национализирани по реда на закони, непопадащи в приложното му...