Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д. И. Г. от гр. С. срещу заповед рег. № К-5251/26.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с МВР в качеството на държавен служител - разузнавач VІ степен в група "Криминална полиция" на Участък "Полиция" - Лозенец при 04 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, категория "Г" - ІІІ степен.

В жалбата са релевирани доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Иска се същата да се уважи и заповедта да бъде отменена. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представя писмени бележки с аргументи за неоснователността й.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, намира същата за допустима. След като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В заповедта е посочено, че на 10.02.2011 г., около 01.00 часа в гр....