Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Л. Г. ЧЛЕНОВЕ:ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от съдиятаИ. С. по адм. дело № 11164/2021

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. И. срещу решение № 1113 от 21.06.2021 г., постановено по административно дело № 1008/2020 г. от Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 617/09.10.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по тяхна преписка № 83/2019 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - КЗД чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Деканът на Правно-историческия факултет (ПИФ) на Югозападен университет „Н. Р. (ЮЗУ) – Благоевград не изпраща процесуален представител и не взема становище по основателността й.

Ответникът по касационната жалба – Ръководителя на катедра „Гражданско-правни науки“ (ГПН) при ПИФ ЮЗУ – Т. Й. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Не се спорни относно правилността на изводите на съда за постановяване на акта от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила, спорът относно правилността на изводите за постановяване на решението при правилно приложение на материалния закон, както относно неговата обоснованост.

Настоящият състав намира, че съдът е събрал необходимите доказателства, като въз основа на същите е установил правилно релевантните за спора факти, а именно, че Иванов по силата на срочен трудов договор № 322828.08.2017 г. със срок – 15.06.2018 г. е заемал длъжността „асистент“ в катедра ГПН при ПИФ – ЮЗУ до 16.06.2018 г., когато след изтичането му същият не е бил подновен.

На 16.05.2018 г. жалбодателят подава молба с вх. 11 от същата дата до ръководителя на ГПН при ПИФ –ЮЗУ, с искане Катедреният съвет да обсъди въпроса за продължаване на трудовият му договор на основание чл. 17, ал. 1 от Закона за развитие на академичния състав в Р. Б. (ЗРАСРБ) във вр. с § 4, ал. 4 от ПЗР на Вътрешните правила за развитие на академичния състав в ЮЗУ (ВПРАС).

На 18.06.2018 г. подава молба с вх. 13 до същия адресат с твърдения, че ръководителят на катедрата е направил предложения за електронно гласуване на неотложни въпроси, но не е предложен на обсъждане поставеният от него въпрос.

На 11.10.2018 г. с вх. 00-32 и входирано искане на Иванов до декана на ПИФ – ЮЗУ, в което се излагат гореописаните факти и се прави искане поставеният от него въпрос да бъде разгледан на насроченото на 18.10.2018 г. заседание на катедрата, в чийто дневен ред то отново не било включено.

На 28.11.2018 г. е изготвено писмо от ръководителя на катедра ГПН до Иванов, в което същият е уведомен, че срочният му трудов договор е прекратен и към този момент той не е член на катедрени съвет. В същото посочено, че към момента на подаване на предходните му молби подписалият писмото не е бил ръководител на катедрата не може да вземе отношение по въпроса защо не са били разгледани.

Безспорно е установено че през посочения период са провеждани заседания, както на катедрения съвет, така и на факултетния съвет, на които искането на Иванов не е било разгледано, но на проведеното на 10.10.2018 г. заседание на ФС са гласувани решения за продължаване на срочните договори с асистентите Н. С., Г. Мозжухина, Юрукова и Атанасова и е утвърден учебният план за учебната натовареност на щатните преподаватели в катедра ГПН за учебната 2018-2019 г.

При това от тези писмени доказателства се установява единствено фактът, че трудовото правоотношение с Иванов е прекратено поради изтичане срока на договора му, а исканията му за разглеждане от катедра ГПН и ФС на ПИФ пи ЮЗУ за продължаване на срока на този договор или сключването на нов такъв не са били удовлетворени, като не е налице и нормативно задължение за това.

При това от събраните доказателства следва единствено извод, че ръководството на катедра ГПН и ПИФ при ЮЗУ не е пожелало да изрази становище за продължаване на срочния трудов договор на Иванов или след прекратяването му да предложи сключване на нов такъв, като липсват доказателства за причините за това.

При това липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на Иванов, че прекратяването на трудовия му договор и неразглеждане на отправените писмени искания са обусловени от наличие на защитим признак, включително признака „лично положение“. Иванов в жалбата си до КЗД, по която е образувано производството твърди, че спрямо него е извършена дискриминация “поради личен признак“, но не уточнява в какво се изразява тази иманентна, характерна единствено за неговата личност особеност поради която е бил неравно третиран. Такова твърдение липсва и в искането му до КЗД вх. № 44-00-1422/02.05.2019 г., както и в жалбата срещу административния акт.

Доказателства за наличие на защитен признак не събрани и в хода на съдебното производство. Разпитаният по делото свидетел Петров установява, че между жалбодателя и М., тогава заместник-декан на ПИФ-ЮЗУ, а към момента на разглеждане на делото пред АС Благоевград декан е имало сериозни караници, което обаче води до извод за лични отношения, като не е установено по делото тези караници да са довели до неравно третиране на жалбодателя въз основа на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал.1 ЗЗДискр.

Нямо спор, че трудовият договор на Иванов е бил сключен с ректора на ЮЗУ, който по силата на чл. 32, ал.1, т. 3 от Закона за висшето образование е органът за управление на висшето училище, който е оправомощен да сключва всички трудови договори именно този орган, след изтичане на срока на договора му не е сключил нов такъв с жалбодателя.

Обстоятелството, че ръководителя на катедра ГПН и декана на ПИФ при същия университет не са поставили за разглеждане исканията на Иванов за продължаване на договора му, или по скоро за сключване на нов такъв, предвид факта на прекратяването му поради изтичане на срока, макар да са сключили договори с четирима други асистенти не обосновава извод за неравно третиране на основата на защитен признак. Жалбодателят сочи като сравнител едно от лицата, за които на проведено на 10.10.2018 г. заседание на ФС е предложено да бъдат продължени срочните им трудови договори, но не сочи наличие на защитим признак, а липсват и доказателства за наличие на такъв, обосноваващ извод за неравно третиране в сравнение с това лице.

В касационната жалба се излагат твърдения, че действията на ръководителите на катедра ГПН и ПИФ - ЮЗУ са обусловени от проявено от него критичност и индивидуалност, но на първо място тези доводи се навеждат едва в касационната жалба, а освен това липсват доказателства за проявата им конкретно. Наведените доводи за проява на негативно отношение от страна на ръководството на катедрата и деканата също не водят до извод за проява на дискриминация въз основа на защитим признак по смисъла на чл. 4, ал.1 ЗЗДискр.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Неоснователни са наведените доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт.

Съдът е изяснил спора по същество, като е събрал необходимите доказателства, въз основа на които е установил фактическата обстановка, а направените правни изводи изцяло са базирани въз основа на фактическите установявания и са изложени аргументирано.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.3 АПК касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника КЗД деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, а на ответника – Т. Й. – ръководител на катедра ГПН при ПИФ – ЮЗУ такива в размер на 1200 лв., представляващи заплатен от нея хонорар за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1113 от 21.06.2021 г., постановено по административно дело № 1008/2020 г. от Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА А. И. с [ЕГН] да заплати деловодни разноски 1.на Комисията за защита от дискриминация в размер на 100 (сто)лева, 2. на Т. Й., от [населено място],[жк], [жилищен адрес] в размер на 1200(хиляда и двеста ) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Любомир Гайдов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ И. С. п/ Тинка Косева