№ 574

гр. София, 09.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 3751 от 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез П. О. – главен инспектор в ТД на КОНПИ – Варна, срещу въззивно решение № 131 от 08.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 197/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260002 от 08.01.2025 г., постановено по гр. д. № 451/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, за отхвърляне на предявените от Комисията против Д. Р. Д. и Г. Т. Р. искове за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество на обща стойност в размер на 92 100 лева.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и поставя следните правни въпроси: 1/ „Допустимо ли е отъждествяването на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ с придобитото и наличното в края на периода имущество?“; 2/ „Допустимо ли е въвеждането на минимален праг на стойността на наличното в края на проверявания период възмездно придобито имущество в размер на 150 000 лв. като предпоставка за основателност на предявен иск за гражданска конфискация?“; 3/ „Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетният доход?“ – по първите три въпроса се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 95 от 19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. на III г. о., ТР № 4/2021 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК, определение № 50228 от 08.06.2023 г. по гр. д. № 3094/2022 г. на III г. о.; 4/ „Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е допустимо, само ако то е на стойност над 150 000 лв. в края на проверявания период?“; 5/ „Съществува ли норма в приложимия закон, съгласно която размерът на нетния доход има значение за определяне размера на несъответствието, само ако е положителна величина?“ – по четвъртия и пети въпроси касаторът се позовава на приетото в определение № 4810 от 24.10.2024 г. по гр. д. № 704/2024 г., решение № 50098 от 18.01.2024 г. по гр. д. № 1074/2022 г. и решение № 50104 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 4647/2021 г., и трите на III г. о. на ВКС.

Касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на въззивното решение.

От ответника Д. Р. Д., чрез адв. Л. В. – Т., назначена за особен представител, е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.

Отговор в срок е постъпил и от Г. Т. Р., чрез назначения за особен представител адв. А. Т., в който също се поддържа неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил от фактическа страна, че първата от материалните предпоставки за възникване потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество в случая е налице – с уведомление вх. № УВ – 284/05.02.2014 г. Комисията е сезирана за повдигнати обвинения срещу Д. Д. по ДП № 138/2012 г. по описа на ОД на МВР – Добрич за извършено от нея престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, попадащо в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т. 10ЗОПДНПИ (отм.), въз основа на което е образувана проверка по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), обхващаща периода 07.02.2004 г. – 07.02.2014 г.; че в хода на проверката е извършено обследване на имущественото състояние на проверяваното лице, като е установено участие в търговски дружества, контролирани от нея, поради което и същите са били включени в извършената проверка, придобивания и отчуждавания на дружествени дялове, недвижими имоти и МПС, както и извършеното безвъзмездно разпореждане в полза на ответницата Г. Р. – нейна майка; че престъплението по повдигнатите обвинения е сред основанията и на приложимия ЗОНПИ /чл. 108, ал. 1, т. 10/.

Като спорни по делото решаващият състав е посочил въпросите налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2, вр. § 1, т. 3 от ЗОНПИ, как следва да бъде направен изводът за това, дали същият предпоставя наличното в края на периода имущество да е на стойност над 150 000 лева и какво се включва в понятието „имущество“ съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ЗОНПИ.

Позовавайки се на разясненията, възприети с ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, второинстанционният съд е намерил, че непогасените вземания по предоставени от проверяваното лице заеми в полза на трети лица не съставляват налично имущество, което да подлежи на отнемане, респ. да участват като такова в определяне на несъответствието. Същото е приел и за направените допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ, тъй като е установил, че същите са особен вид заем, кредитиране на дружеството, което се отразява като задължение в баланса му, но не и в капитала, като срещу тези суми внеслият ги съдружник не придобива нови дялове, а само правото предоставената сума да му бъде възстановена. От горното е формирал извод, че както предоставените суми по сключени договори за заем, така и внесените допълнителни парични вноски, следва да бъдат разглеждани единствено като направен от проверяваното лице разход, но не и като наличен актив по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, подлежащ на отнемане.

В обжалваното решение въззивният състав е изложил и съображения, че легалната дефиниция по § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ въвежда изискване изводът за несъответствие да бъде направен въз основа на съпоставката между имуществото и нетния доход на лицата по чл. 142, ал. 2 ЗОНПИ за целия проверяван период. Съобразил е още, че само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период, може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. При тези мотиви е възприел становището (позовавайки се и на практика на ВКС в този смисъл), че едва след направата на извод за увеличение на имуществената сфера на проверяваното лице и свързаните с него лица в размер над посочения минимум, съдът следва да извърши и съпоставка с нетния доход на лицата, изчислен съобразно разпоредбата на § 1, т. 8, вр. т. 2 и т. 9 от ДР на ЗОНПИ – доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, и след съпоставката му със стойността на наличното в края на периода имущество да направи заключение дали е налице изискуемото се от закона несъответствие. В тази връзка е преценил като неоснователни изложените от Комисията аргументи по приложението на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ.

При горните съображения въззивният съд е установил, че в случая притежаваното от ответницата Д. Д. имущество в началото на проверявания период включва л. а. Ф. П., рег. [рег. номер на МПС] , като същият е отчужден през проверявания период. Констатирал е още придобитите от ответницата дружествени дялове в три търговски дружества, недвижими имоти и МПС, като всичките са отчуждени от нея преди края на периода /07.02.2014 г./ с разпоредителни сделки в полза на трети лица, по отношение на които не са наведени твърдения, относими към някоя от хипотезите на чл. 143 – чл. 145 ЗОНПИ. Като изключение е посочил л. а. О. К., с рег. [рег. номер на МПС] , дарен на нейната майка – ответницата Г. Р. на 19.10.2010 г., поради което е приел, че прехвърлянето му е непротивопоставимо на държавата съгласно чл. 144 ЗОНПИ и следва да се счита за имущество на проверяваното лице, налично в края на периода. При тези мотиви е приел, че стойността на имуществото, налично към 07.02.2014 г., е 9 190 лв., а именно пазарната стойност на посочения лек автомобил съгласно заключението на САТЕ.

Предвид изложеното въззивната инстанция е обобщила, че притежаваното от ответницата и налично в края на проверявания период имущество е под 150 000 лева, което изключва възможността за направата на извод за несъответствие в изискуемия се от закона размер. Посочила е, че не следва друг извод дори и ако като налично имущество бъдат включени вземанията от невърнатите допълнителни парични вноски в „Б. Ит“ Е., „Е. Б. Ит“ Е. и „Т.“ Е., възлизащи общо на 127 800 лева /9 190 + 127 800 = 136 990 лева/.

При тези съображения второинстанционният съд е преценил предявените от КОНПИ искове за неоснователни, съответно поради съвпадане с изводите на първата инстанция е намерил, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че повдигнатите от касатора въпроси с представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, са свързани с въпроса, по който е образувано тълкувателно дело № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС, за приемане на тълкувателно решение, а именно „Какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Къде са нормативно регламентирани?“. Тълкуването, което ще бъде дадено, ще е задължително за настоящия съдебен състав, поради което производството по настоящото дело трябва да бъде спряно /съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ до приключване на производството по тълкувателното дело.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Р. Б. състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 3751/2025 г. на Върховния касационен съд, III г. о., до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: