гр.София, 15 декември 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Ф. П.
Севдалин Мавров
при участието на секретаря Л. Г. и
на прокурор от ВКП - Н. Л.
изслуша докладваното от съдията В. И.
наказателно дело № 2508/2011г.
Производство пред ВКС е по реда на
чл. 423, ал. 1 от НПК
и е образувано по искане на задочно осъдения И. Ц. Н. за възобновяване на нохд№1703/2010 г. на Врачанския районен съд и отмяна на постановената по същото дело присъда №53 от 19.04.2011 год. за престъпление
по
чл. 196, ал. 1 т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а и „бНК, за което му е наложено наказание от четири години и шест месеца в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.
В искането, поддържано в съдебното заседание пред ВКС от осъдения и от назначения му служебен защитник - адвокат З. Л. от САК, се излагат доводи за ограничаване правото на защита на осъдения И. Н., в условията на проведеното задочно производство, който не е участвал лично при разглеждане на делото в съдебната фаза, включително и при постановяването на 19.04.2011 г. на осъдителната присъда. Твърди се, че той е узнал за присъдата едва от датата на привеждането й в изпълнение, когато е бил задържан за изпълнението й. В искането и в съдебно заседание се претендира възобновяване на производството, отмяна на присъдата и връщане на делото на Врачанския районен съд за ново разглеждане.
Прокурорът от ВКП изразява позиция за допустимост на молбата по
чл. 423 от НПК
, но пледира за нейната неоснователност, тъй като осъденият сам се е поставил в положение да не участва в процеса като е напуснал адреса на който е бил призоваван, без да уведоми разследващите органи и съда за последващия адрес или местоживеенето си. Вън от това, деянието и авторството на подсъдимия са доказани. Той е участвал в досъдебната фаза, знаел е за наказателното преследване срещу него и дал е обяснения пред съдия.
В последната си дума И. Н. моли за възобновяване на наказателното производство, тъй като желае да упражни лично правото си на участие по делото в съдебната фаза с оспорване на авторството на деянието.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ДОПУСТИМОСТТА И ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ по
чл. 423 и сл. НПК
и ПРИЕ СЛЕДНОТО:
ВКС приема, че датата на узнаване от осъдения на постановената спрямо него задочна присъда по нохд №1703/2010 г. на Врачанския районен съд е датата на неговото задържане през месец септември 2011 год. за изпълнението й. Присъдата по нохд №1703/2010 г. на Врачанския районен съд е влязла в сила на 05.05.2011 г. Искането за възобновяване е подадено в първостепенния съд с вх.№6600/13.09.2011г. и следователно, е в шестмесечния срок по
, считан да тече за осъдения от узнаването за обявяването й. При тези данни искането е процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Неучастието на осъдения в наказателното производство не се дължи на причина, основана на процесуалната дейност на съда. Според действащата към момента правна уредба на чл. 423, ал. 1 НПК (изм.ДВ, бр. 93/2011 г.), в сила от 29.11.2011 год., искането се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по
чл. 254, ал. 4
НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Случаят е точно такъв.
Фактическите данни за процесуалното поведение на осъдения и за действията на съда за установяване на местонахождението му с цел призоваване и връчване на препис от обвинителния акт очертават хипотезата, при която осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по
чл. 254, ал. 4
НПК не е могла да бъде изпълнена от съда.
Причините за неизпълнението й не са в действията на съда.
Осъденият Н. е привлечен като обвиняем с постановление за привличане на обвиняем (спр. л. 79-80 от досъд. произв.) на 13.10.2010 год. за престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а и „б НК
за това, че на 07.12.09 год. в с.Р. от незаключено помещение в сградата на ж. п. гарата, е отнел чужди движими вещи - един брой мобилен телефон, марка „Нокия Е -51 СВМ” и един брой СИМ карта, общо на стойност 299.10 лв., от владението на Н. Л. П., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор и деянието е извършено при опасен рецидив.
С постановлението за привличане като обвиняем на Н. е взета мярка за неотклонение - “подписка”, задължаваща го да не променя местоживеенето си, което към този момент е било в с.Г.Л., община Чупрене, обл.Видин, без знанието на разследващия орган. Видно от положените подписи при предявяване на постановлението, Н. лично е уведомен за последиците от неизпълнението на мярката за неотклонение, състоящи се в замяната й по реда на НПК, в по-тежка. В хода на досъдебното производство обвиняемият е дал обяснения пред съдия по реда на чл. 220 НПК. От протокола за разпит на обвиняем от 13.10.2010 г. (спр. л. 84-85 от досъд. произв.) той е заявил подробности за участието си в извършване на деянието, за времето, мястото и начина на извършването му. На 05.11.2010 г., т. е. за по-малко от един месец след приключване на досъдебното производство, срещу Н. е внесен обвинителен акт от РП гр.Враца по същото обвинение и е образувано нохд №1703/2010 г. по описа на Врачанския районен съд. Процедурата по чл. 254, ал. 1 НПК по призоваването му и по връчване на препис от обвинителния акт на подсъдимия не е била изпълнена редовно, поради данните, че Н. е напуснал адреса в с.ГЛ.., община Чупрене, обл.Видин, където е бил призоваван в досъдебното производство. От приложеното по делото писмо от 30.11.2010 год., на л. 22 от делото, от кмета на с.Г.Л., Н. не живее в с.Г.Л. и е с неизвестен адрес.
С поредица от процесуални действия съдът активно е издирвал подсъдимия Н. като е ангажирал компетентността на всички учреждения в страната, имащи правомощия да събират информация за актуалния му адрес или местонахождение. С протоколно определение от 16.12.2010 г. първостепенният съд е изменил мярката за неотклонение на Н. от “подписка” в “задържане под стража” и е постановил подсъдимия да бъде обявен за местно и общодържавно издирване. Изпратени за писма до: ГД”Изпълнение на наказанията” ; Началника наРПУ –гр.Враца; О. Д. на МВР –гр.Враца.
В отговор на писмата на първостепенния съд е получена информация по делото, видно от справките от ОД на МВРгр.Враца ( на стр. 36 и стр. 55 от нохд№ 1703/10 г. на ВРС), че Н. е напуснал адреса, известен по делото и местонахождението му в страната е неизвестно, както и, че не се намира в местата за лишаване от свобода и арестите. Не са регистрирани задгранични пътувания на Н. пред този период, поради отпадането на граничния контрол при пътуване на лицата зад граница след 2007 г
При тези данни съдебното производство е водено при условията на задочно производство по чл. 269 ал. З т. 2 НПК, за което съдът е осигурил на подсъдимия участието на назначен по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК служебен защитник. В съдебното заседание на 19.04.2011 г. са проведени съдебното следствие, пренията и е обявена присъдата по нохд № 1703/10год. на ВРС,
с която подсъдимият е признат за виновен по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а и „б НК и вр. чл. 54 ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода от четири години и шест месеца, в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Като необжалвана присъдата е влязла в сила на 05.05.2011 г.
Фактическите данни по делото сочат, че неучастието на подсъдимия в съдебното производство се дължи изцяло на поведението му, целящо укриване и избягване на наказателното производство.
Изложените обстоятелства ясно определят, че Н. е знаел за започналото и воденото срещу него наказателно производство, като невъзможността за изпълнение на процедурата по чл. 254 НПК спрямо него, за да бъде уведомен и да узнае за внесеният срещу него обвинителен акт и за образуваното съдебно производство, изцяло се дължи на поведението му по напускане на адреса, въпреки, че е бил уведомен за последиците от неизпълнението на задължението си да уведоми разследващия орган или прокурора, а по - късно и съда, за новия си адрес, какъвто е смисълът на взетата спрямо него мярка за неотклонение “подписка”.
Следователно, незнанието на осъдения за започналото срещу него наказателно преследване в съдебната фаза и протичане производството в съдебната фаза без неговото лично участие, се дължи изцяло на свободно изразената му воля да не упражни този елемент от правото си на защита в процеса. Приложението на правилата на задочното производство е извършено при строго изпълнение на процесуалните правила по чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК и чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК, поради което правото му на защита не е нарушено.
Всичко това обуславя извода, че неучастието на подсъдимия в съдебното производство срещу него е проява на недължимо процесуално поведение. Той се е отклонил самоволно от местоживеенето си, след като е бил информиран, че спрямо него е налице висящ и неприключил наказателен процес, укривайки се от органите, които е следвало да знаят за местоживеенето му, за да бъде призоваван от тях.
При тези данни, Н. се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебно заседание и сам, в личното си качество, да проведе защитата си. В случая, назначеният служебен защитник на подсъдимия е реализирал правото на защита на подсъдимия като е участвал в процеса. Присъствал е при събирането на доказателствата и е провел активна защитна позиция, съобразена със съдържанието на обясненията на подсъдимия, дадени пред съдия в досъдебната фаза ( приобщени по делото) и съобразно останалите доказателствени източници като е имал възможност да се противопостави на доказателствата на обвинението и да изисква равни условия при устояване процесуалните позиции на страните.
Следователно, на осъдения е бил гарантиран справедлив наказателен процес, в негово отсъствие, при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане.
При тези данни, не са налице предпоставките за уважаване на искането по
чл. 423, ал. 1, изр. 2 от НПК
, поради което Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения И. Ц. Н. за възобновяване на нохд№ 1703/2010 год. на Врачанския районен съд и за отмяна на постановената по него присъда № 53 от 19.04.2011 год. по същото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: