Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимите Н. К. П.,П. В. Г. и И. Г. К., изготвени от защитниците им, против присъда № 99 от 18.ІІІ.2011 год. по нохд № 427/2010 год. на Благоевградския окръжен съд.

В жалбата от защитника на П. се твърди, че обжалваната въззивна присъда е постановена в противоречие с годните доказателства, но пък съобразена с негодните такива, немотивирана и явно несправедлива, в разрез с обществената опасност...на деянието...и...дееца.Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на Н.П. или връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане.

Защитникът на Г. счита присъдата за „ необоснованаи постановена при съществени процесуални нарушения, искаотмяната й и оправдаване на Пл.Г..В допълнителнитесъображения към жалбата са конкретизирани процесуалнитенарушения, допуснати според защитника, посочено е икасационното основание незаконосъобразност на

присъдата.Алтернативно на искането за оправдаване се поддържа и такова за ново разглеждане на делото от въззивния съд.

Защитникът на Ил.К. оспорва правилността на извършения от окръжния съд доказателствен анализ, сочи считаните от него за негодни доказателствени средства, на които съдът с основал фактическите си и правни изводи, твърди, че „няма нито едно пряко или косвено доказателство за съпричастността на К. към престъплението, за което е осъден освен обясненията на Н.П. и Пл.Г.,дадени при досъдебното разследване след нанесен им „жесток побой, и макар да намира за несправедливо наложеното на К. наказание иска единствено оправдаването му.

В съдебно заседание всички жалби се поддържат, докато прокурорът иска оставяне на въззивната присъда в сила.

ВКС установи:

С присъда № 2993 от 22.VI.2010 год. по нохд № 215/2010 год. на Разложкия районен съд подсъдимите Н. К. П.,П. В. Г. и И. Г. К. са признати за невиновни в това, действайки в съучастие като съизвършители и посредством сила и заплахи да са откраднали от И. И. С. пари и движими вещ общо за 822 лв., при което са оправдани по обвинението в престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК,извършено на 4.VIII.2002 год. в дома на Ив.Ил.С. в гр.Р.

С обжалваната въззивна присъда е отменена първоинстанционната, тримата подсъдими са признати за виновни съобразно повдигнатото и поддържано срещу им обвинение и са наказани с по една година лишаване от свобода.Наложените на П. и К. наказания са отложени от изтърпяване за срок от по 3 години, а това на Г. е постановено да се изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип.При същия режим и в такова затворническо заведение е постановено Г. да изтърпи, на основание чл. 68, ал. 1 НК, и наказанието от една година и 4 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 144/99 год. на Плевенския военен съд.

Възраженията срещу правилността на обжалваната въззивна присъда са лишени от основание, но преди да се даде отговор на направените оплаквания се налага уточнението, че в жалбата от защитника на подсъдимия П. няма изложени доводи в подкрепа на сочените касационни основания, за да се претендира и съответна конкретност на отговора.

Защитниците на Г. и К. естествено са насочили възраженията си срещу тези доказателствени средства, установените посредством които факти са наложили направените от въззивния съд фактически и правни изводи, а именно:обясненията на Н.П. и Пл.Г.,дадени при досъдебното разследване по реда на чл. 210, ал. 3 НПК отм., четени от въззивния съд по реда на чл. 279, ал. 1 НПК /л. 51-52 и 58-68 от досъд. разсл./,извършените претърсване и изземване от домовете на Н.П. и Пл.Г. /л. 35-44 от досъд. разсл./,доброволното предаване на вещи от брата на подсъдимия П.,П..Кр.П. /л. 17-19 от досъд. разсл./ и от брата на подсъдимия Г.,Г. В.Г. /л. 32 от досъд. разсл./,разпознаванията на подсъдимите от свидетелите И..Ил.С. и П. Кр.П. /л. 72-79 от досъд. разсл./

Твърденията за негодност на изброените доказателствени средства и подкрепящите ги доводи са неоснователни.Разпитите пред съдия на Н.П. и Пл. Г. не са опорочени поради неучастието в тях на техни защитници.Задължителната защита на задържан под стража обвиняем не е съществувала като изискване към м.VIII.2002 год., допреди въвеждането й с НПК обн.,ДВ,бр. 86 от 28.X.2005 год.Претърсването и изземването от домовете на подсъдимите П. и Г. са извършени като неотложни следствени действия с последващо одобрение по реда и в срока, посочени в чл. 135, ал. 2 НПК отм.. При разпознаванията като участници в грабежа на Пл.Г. и Ил.К. от брата на Н.П.,П.П.,както и разпознаването на същите подсъдими от пострадалия Ив.С. са изпълнени процесуалните изисквания на чл. 144 и 145 НПК отм.. Съвсем неясно пък остава, какво нарушение на процесуални правила е съзряно в доброволното предаване от П.П. и Г.Г. на намиращи се при тях и дадени им от подсъдимите К. и Г. вещи, предмет на грабежа или послужили за извършването им.

Недопустимо е обсъждането в това производство на твърденията, че обясненията си пред съдия при досъдебното разследване подсъдимите П. и Г. били дали под въздействието на упражнен върху им физически натиск.Ако такъв натиск е бил оказан с нанасянето на побой, то става въпрос за извършено от конкретни длъжностни лица при и по повод изпълнението на служебните им задължения престъпление, което обстоятелство подлежи на доказване чрез разследване и установяването на истинността му би дало основание за възобновяване на наказателното производство по реда на чл. 422, ал. 1, т. 2 и 3 НПК.

Твърденията за допуснато нарушение на материалния закон не е подкрепено в нито една от жалбите с доводи, които биха могли да се отнесат към касационното основание по чл. 348, ал. 2 НПК-неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти.

Оплакванията за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания са неоснователни. Макар такава несправедливост да е допусната, обсъждането й би било уместно при подаден съответен протест, какъвто липсва и това в най-голяма степен се отнася до подсъдимия Пл.Г.-осъждан за блудство, извършил обсъжданото деяние в изпитателния срок и със заведени срещу него в рамките на 4 години, от 1997 до 2001 година, 18 заявителски материала за участието му в кражби и грабежи, само грабежите от които са 8.

По отношение на подсъдимия Пл.Г. въззивният съд е допуснал нарушение на ЗИНЗС като и за двете наказания е следвало да определи строг първоначален режим на изтърпяването им в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, по който въпрос има достатъчно и с изчерпателна аргументация практика на ВКС.

Съобразно с дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК,ВКС в състав от трето н. о.

РЕШИ:

Оставя в сила присъда № 99 от 18.III.2011 год. по внохд № 427/2010 год. на Благоевградския окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: