О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3138

гр.София, 27.11.2024 г.

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1709 по описа за 2024 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Е. Л. против решение № 300/17.03.2024 г. по гр. д.№ 1420/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 263516/21.12.22022 г. по гр. д.№ 5082/2020 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е уважен предявеният от „Дайнърс клуб България„ АД против касатора иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като е прието за установено в отношенията между страните, че И. Е. Л. дължи на „Дайнърс клуб България„ АД сумата от 31 860 лева, на основание запис на заповед от 13.07.2016 г., ведно със законна лихва върху същата от 31.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 06.11.2019г. по ч. гр. д.№ 63193/2019г. на СРС, на основание чл. 417 ГПК. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като формално сочи постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Обосновката на така посочените пороци е следната: неправилно въззивният съд е приел за падеж на вземането по записа на заповед, посочената в текста на записа дата - 05.07.2017 г. , вместо датата на която записа на заповед е предявен на издателя - 13.07.2016 г. и от която дата тече тригодишната погасителна давност по ефекта, съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ. Оттук е неоснователен, според касатора, правният извод на...