Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на пети август през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА

ПАВЛИНА ПАНОВА

при становището на прокурора от ВКП Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия ПАНОВА ЧНД № 2181 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите П. Б. Г., А. Х. Х., А. В. Ч., В. А. А. и Г. В. Б. против определение от 15.07.2011 г., постановено от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 313/2011 г., с което спрямо всеки от тях е била взета мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната”.

В жалбите се поддържа, че подсъдимите са имали до момента безукорно процесуално поведение, имат постоянни адреси, няма каквито и да обосновани съмнения, че имат намерение да се укрият и да възпрепятстват по-нататъшния наказателен процес срещу тях. С оглед на това се иска отмяна на атакуваното въззивно определение.

Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за неоснователност на жалбите.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите и атакуваното определение, намери следното:

Жалбите са недопустими.

Въззивното определение от 15.07.2011 г., с което спрямо жалбоподателите е взета мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната”, е постановено на осн. чл. 68 ал. 6 от НПК. В него е посочено, че определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест. Нормата на чл. 68 от НПК, послужила като правно основание за произнасяне на въззивния съд, се намира в глава седма, раздел ІІ на Общата част на НПК. Този раздел урежда мерките за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда. Уредбата е в най - общ вид, като има за предмет детайлното...