Нормативен текст

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) В досъдебното производство, когато обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт, прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с негово разрешение. За наложената забрана незабавно се уведомяват компетентните структури на Министерството на вътрешните работи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2015 г. (*)) Когато забраната по ал. 1 е потвърдена или наложена в съдебното производство след постановяване на присъда, на подсъдимия могат да се отнемат документите за самоличност по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за българските лични документи и му се издават заместващи документи по ред, предвиден в закон.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Прокурорът се произнася в тридневен срок по искането на обвиняемия или неговия защитник за разрешение по ал. 1.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Отказът на прокурора подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито заседание и се произнася с определение, с което потвърждава отказа на прокурора или разрешава на обвиняемия да напусне пределите на Република България за определен срок. Определението е окончателно.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) По реда на ал. 5 по искане на обвиняемия или неговия защитник съдът може да отмени забраната по ал. 1, ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) В съдебното производство правомощията по ал. 1 и 6 се осъществяват от съда, който разглежда делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.



Решение №186/07.04.2026 по нак. д. №48/2026 на ВКС, НК, III н.о.
чл. 348 НПК (касационно производство) чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК
Решение №436/10.07.2025 по гр. д. №3013/2024 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Дора Михайлова
Обезщетение за неимуществени вреди от неправомерна забрана за пътуване на малолетен свидетел
Отрицателният отговор на този въпрос се извежда както пряко от закона при сравнение на фактическите състави на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, така и от формираната по реда на чл. 290 ГПК практиката на ВКС, намерила израз в Решение...
чл. 290 ГПК чл. 76, т. 9 ЗБЛД