Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр. 5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1882

София, 28.06.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 15.03.2023 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3676 /2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. А. и В. Д. К. срещу въззивно решение № 212 от 17.06.2022 г. по в. гр. д. № 146 /2022 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 81 /20.12.2021 г., поправено с решение от 31.03.2022 г. по гр. д. № 252 /2020 г. на Златоградски районен съд, с което е уважен иск на „Ч. Ч. ЕООД срещу жалбоподателите с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо ищеца на сключения между двамата жалбоподатели договор от 21.09.2021 г., съставен във формата на нотариален акт, за покупко-продажба на недвижими имоти - жилище, гараж и два склада до размер на собствената на А. П. А. 1 /2 идеална част от имотите.

Ответникът по касационната жалба „Ч. Ч. ЕООД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и основателността на жалбата.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

За мотивите на въззивния съд:

По делото не се спори, че „Ч. Ч. ЕООД е кредитор на длъжника А. А. въз основа на издаден изпълнителен лист по влязло в сила арбитражно решение, по който е образувано изпълнително дело на ЧСИ.

Единственият спорен въпрос е дали приобретателят по атакуваната възмездна сделка е знаел за увреждането.

Доказването на тази материалноправна предпоставка е в тежест на ищеца. Пълното доказване на тази предпоставка може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като се доказват релевантни факти, въз основа на които може да се направи логически извод за осъществяването на правнорелевантните факти. За да се постигне чрез косвени доказателства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че подлежащият на доказване факт (знанието за увреждането) се е осъществил. В съдебната практика са посочени примерни обстоятелства, които преценени в тяхната съвкупност, могат да установят знанието за увреждането (изброени са по вид).

В конкретния случай е установено следното:

На 14.09.2017 г. А. А. като акционер и член на съвета на директорите на „Д. С. АД е присъствал на общо събрание на дружеството и е бил избран за преброител на гласовете, а В. К. е избран в новия съвет на директорите с мандат от 3 години, вписването е станало няколко месеца по-късно.

Твърдението на ответниците, че на 15.09.2017 г. А. А. и другите двама акционери в „Д. С. АД са джиросали акциите си, на което основават твърдението си, че към момента на сключване на процесната сделка на 21.09.2017 г. А. А. и В. К. вече не са били свързани лица, не е доказано.

На 06.06.2018 г. А. А. като управител и едноличен собственик на капитала на „Асенов“ ЕООД е прехвърлил дяловете си на „Д. С. АД, което е станало едноличен собственик на капитала на „Асенов“ ЕООД, а за управител на дружеството е вписана съпругата на А. А..

Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на сключване на процесната сделка на 21.09.2017 г. А. А. и В. К. са се познавали са били „свързани лица“ по смисъла на §1, т. 3 и т. 7 от ДР на ТЗ, независимо, че вписването е извършено по-късно – на 22.01.2018 г. Доказването е извършено чрез система от косвени доказателства.

Друга част от посочената система на косвени доказателства е и доказването на факта, че приобретателят по сделката В. К. не е декларирал процесните имоти като свое недвижимо имущество в продължение на четири години и че при посещаване от вещото лице на жилищния имот, то е установило, че в него живее майката на А. А., а не купувачът В. К..

От показанията на свидетеля Б. Н., която е търговски представител на ищцовото дружество, се установява, че след завеждане на делото в арбитражния съд говорила с А. А. по телефона да им върне доброволно фризерите, за да не се водят дела, а той и казал, че ще прехвърли всичко на роднини и те няма да вземат нищо, което ищцовото дружество установило по-късно от показана им от частния съдебен изпълнител справка.

Правилно първоинстанционният съд, който е преценил показанията на свидетелката по реда на чл. 172 ГПК, ги е кредитирал, защото те съответстват на приложени по делото нотариални актове, с които А. А. е продал други свои имоти и на представените справки по лице от службата по вписванията – Смолян и Пловдив (описани са).

Или: А. А. още докато е било висящо производството пред арбитражния съд, както е казал на свидетелката Н., се е разпоредил с недвижими имоти на стойност 371 226 лева.

Така въззивният съд е обосновал извода си, че е било налице знание у приобретателя В. К., че сключената от него с продавача А. А. сделка е увреждаща за кредитора – ищецът „Ч. Ч. ЕООД.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателите извеждат множество правни въпроси, за които твърдят, че осъществяват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Въпроси: При иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД какво е значението на обстоятелството, че страните по сделката, която уврежда кредитора, са свързани лица по смисъла на § 1 от ЗР на ТЗ? Въпросът е зададен в разновидности: Налице ли е хипотеза на свързаност между акционери и изпълнителен директор? Във всички случаи на свързаност ли следва да се приеме, че е налице знание за увреждане? Доказването на свързаност предполага ли знание за увреждането? Въз основа на какви доказателства може да се приеме за доказано - преки или косвени? Какво е значението на липсата на деклариране (в данъчната служба)? Какво е значението на извършване на други разпоредителни сделки?

Въпросите се отнасят до отделните факти, въз основа на които въззивният съд е приел, че е проведено косвено, но пълно и главно доказване на спорния по делото факт дали приобретателят е знаел за увреждането.

Въпросите са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената практика, на която той се е позовал и която е в смисъл, че от значение за спора по иск по чл. 135 ЗЗД и съответно за предмета на доказване са всички факти, въз основа на съвкупната преценка на които може да се направи извод, че приобретателят по сделката (третото лице) е знаел, че сключвайки сделката с длъжника уврежда кредитора.

Първите няколко въпроса се свеждат до въпроса дали в разглеждания спор по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД има значение обстоятелството, че продавачът и купувачът по сделката (длъжникът и третото лице) са имали отношения преди нейното сключване, от които може да се направи извод, че купувачът (третото лице) е знаел, че сключвайки сделката уврежда кредитора.

Този въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с приетото в посочените решения по гр. д. № 4614 /14 на IV г. о. на ВКС и по гр. д. № 2549 /20 на IV г. о. на ВКС, че отношенията на свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, както и по смисъла на всеки друг закон, имат доказателствено значение и при спор по чл. 135 ЗЗД доказването на подобни отношения са само част от системата на косвени доказателства, които обсъдени в тяхната взаимна връзка са необходими за логичния и еднозначен извод, че третото лице е знаело за увреждането към възмездното действие на длъжника.

Изведени са и въпросите:

Въз основа на какви доказателства може да се приеме за доказано знанието на третото лице за увреждането на кредитора? При липсата на преки доказателства знанието може ли да се докаже въз основа на система от косвени доказателства? Може ли да са такива индиции за знание за увреждане липсата на деклариране от страна на третото лице и извършването на други възмездни сделки на разпореждане (това е повторение на вече зададения по-горе въпрос)? Дали въззивният съд следва да обсъжда косвените доказателства в тяхната взаимовръзка (съвкупно)? На система от какви косвени доказателства следва да се приеме за доказано знанието за увреждане? Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат всички доводи и възражения на страните и изрични мотиви защо съдът счита определени доводи и възражения за основателни? Длъжен ли е въззивният съд да изложи точни и ясни собствени мотиви? Следва ли въззивният съд да отчете евентуална заинтересованост на свидетел и как следва да се преценяват показанията на заинтересован свидетел (разновидност на първата част от въпроса)?

Въпросите са обуславящи, но не са разрешени както се твърди, а в съответствие с установената практика: въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за фактите, въз основа на които се твърди, че приобретателят (третото лице) е знаел за увреждането; въззивният съд следва и е отговорил на доводите, които имат значение за спора; въззивният съд е изложил ясни мотиви към решението си; въззивният съд е съобразил евентуалната заинтересованост на разпитания по делото свидетел (Н.) от изхода на спора в полза на ищеца и е преценил показанията му с оглед на събраните по делото доказателства и данните по делото за това, че първият ответник се е разпоредил с множество недвижими имоти в посочен период от време на определена стойност.

Изводът на въззивния съд че провеждането по делото на пълно и главно доказване на спорния факт (на знанието на третото лице, че сделката, която е сключило с длъжника уврежда кредитора) може да стане чрез система от косвени доказателства, които следва да бъдат установени след обсъждане на доводите на страните и на събраните по делото доказателства, не е в противоречие, а в съответствие с установената съдебна практика на ВКС, на която въззивният съд се е позовал и в частност с приетото в посоченото от жалбоподателите решение по гр. д. № 247 /20 на IV г. о. на ВКС и другите посочени от жалбоподателите съдебни решения на ВКС.

Разрешаването на поставените правни въпроси от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС изключва допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Несъгласието на жалбоподателите с извода на въззивния съд, че такова пълно и главно доказване е проведено от ищеца чрез система от косвени доказателства, както и несъгласието със значението на всяко обсъдено доказателство, е несъгласие с изводите на въззивния съд за отделни релевантни факти и по съществото на спора, които представляват доводи за неправилност на въззивното решение по чл. 281 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл. 280 ГПК и не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл. 288 ГПК, в което спорът не се разглежда по същество, а се извършва единствено преценка на наличие на основания за допускане на касационно обжалване.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са осъществени наведените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и не е представила списък на разноски и доказателства за направени разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 212 от 17.06.2022 г. по в. гр. д. № 146 /2022 г. на Смолянския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.