Касаторът „Е”АД моли да бъде отменено решение от 29.04.2009г. по адм. д.№2111/2008г. на Софийския градски съд, в частта му, с която e отхвърлена жалбата му против ревизионен акт №214/27.7.2004г. на ДП-Сердика, потвърден с Решение №2118/28.10.2004г. на Директора на Д”ОУИ” София при ЦУ на НАП, в частта му, относно допълнително начислен ДДС по договори за наем между „П”АД и ревизираното лице. Поддържа, че са допуснати пороци - противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила - касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Необосновано съдът кредитирал приетата в хода на ревизионното производство експертиза относно пазарната наемна цена, а не тази, приета в съдебното производство. Моли за отмяна на решението в тази част и отмяна на РА в посочената част.

Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София, чрез юрк. В., оспорва жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да отхвърли жалбата против РА №214/27.7.2004г. на ДП-Сердика, в частта, с която за данъчни периоди м. 09-12.2003г. е начислен допълнително ДДС по договори за наем между ревизираното лице и съответно „П”АД, "Х"ООД и "Р. С. 2000"ООД, съдът е преценил, че касаторът е отдавал под наем недвижими имоти на „П”АД /свързано с касатора лице по смисъла на §1 ал. 2 т. 5 ТЗ и чл. 20 т. 3 б.”д” и „з” ЗДДС отм. , поради притежаваните от него 51 % от капитала на касатора/. На основание чл. 30 ал. 3 т. 2 ЗДДС отм. с ревизионния акт е определена данъчна основа на доставките по наемните правоотношения в размер на пазарните наемни цени на наетите имоти по експертиза на лицензиран оценител и е определен данък за внасяне за ревизирания период. Задачата на експертизата е била да се определи пазарната наемна цена към 5-то число на всеки месец за периода 1.9.2003г. – 30.4.2004г. Съдът не е възприел заключението на вещото лице – счетоводител М. Г., тъй като определените от него пазарни наемни цени на имотите не са определени по методите в чл. 20 т. 5 ЗДДС отм. . Приел е също, че с ревизионния акт правилно данъчната основа на услугите между свързани лица е определена по пазарната цена на тези услуги. Правилно е ползвана експертна оценка от лицензиран оценител в ревизионното производство, което е допустимо по чл. 92 ДПК отм. и чл. 18 от Наредба №5/26.2.1999г.

Правилно съдът е приел, че счетоводната експертиза по делото с вещо лице М. Г. не е изработена по методите в чл. 20 т. 5 ЗДДС отм. за определяне на пазарни цени. Нито в заключението, нито при приемането му е описано въз основа на какви данни е определена наемната цена. Така, съдът с основание се е позовал на презумптивната доказателствена сила на констатациите на ДРА по чл. 108 ДПК отм. относно посочения факт, въз основа на приетото при ревизията експертно заключение. В изпълнението на задължителните указания на отменителното решение на ВАС по адм. д.№4349/2008г. приетата при новото разглеждане на делото експертиза с вещо лице С. Г. е дала заключение само за размера на данъчните задължения при два варианта на данъчната основа /съгласно двете експертизи-при ревизията и при първоначалното разглеждане на делото/, което не опровергава посочените констатации.

Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение от 29.04.2009г. по адм. д.№2111/2008г. на Софийския градски съд в обжалваната му част. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. М./п/ И. А.а Т.Н.