Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от кмета на община Х. против Решение № 122/09.VІІ.2012 г. по адм. д. № 107/12 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 429/28.ІІІ.2012 г., с която на основание чл. 44, ал. ІІ от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във връзка с чл. 17, ал. ІІ във връзка с чл. 17, ал. І, т. 6 от Наредбата за общинските жилища на Общински съвет гр. Х. е прекратено наемното му правоотношение на общината с Г. Я. А. по отношение на общинско жилище, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът, редовно призовани, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът - Г. Я. А., редовно призован, не се явява и не изпраща представител, но в представени писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно.

Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК, като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, и разгледана по същество е неоснователна.

Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като тя не...