Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е във връзка с постъпили четири касационни жалба против решение № 5495/17.04.2012 г. постановено по адм. дело № 4558/2011 г. на Върховния административен съд – четвърто отделение. Първата жалба е подадена от „Б. М.”ЕООД - гр. В.

против решението на ВАС, в частта, с която се отменя решение № 224/24.02.2011г. на КЗК, в частта му по т. 3. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По-конкретните доводи са, че съдът неправилно е установил наличие на имитация във фирменото наименование. Възразява и срещу размерът на наложената санкция. Претендира отмяна на решението в обжалваната му част. Втората жалба е подадена от „М”ЕООД

, против процесното решение, в частта, в която е потвърдено решението на КЗК, в частта, в която е установено неизпълнение на решение № 639/2010г. на КЗК от страна на касатора и му е наложена имуществена санкция в размер на 6516лв. Изложени са твърдения, че съдът неправилно е приел, че „М”ЕООД не е изпълнила решението на КЗК за незабавно прекратяване на нарушението, тъй като същото след постановяване на последното не е използвало в дейността си опаковки с дизайн с хълмове, за което е било санкционирано с посоченото решение. Касаторът твърди, че в предходното си решение КЗК никъде не е обсъждала използването на опаковките с дизайна с чайките, поради което не е бил налице фактическият състав на чл. 100, ал. 1, т. 7 от ЗЗК. Моли да се отмени решението в обжалваната му част. Третата жалба е подадена от Комисия за защита на конкуренцията

против решението на ВАС, в частта в която се отменя решението на КЗК, в частта по т. 1 и т. 2 относно размера на наложените имуществени санкции. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По-конкретно касаторът счита, че ВАС е излязъл извън рамките на своите правомощия, тъй като същият осъществява контрол за законосъобразност на решенията на КЗК, а определянето на размера на имуществената санкция е въпрос по целесъобразност, който е предоставен в оперативната самостоятелност на административния орган. Счита, че неправилно решаващият състав се е позовал на съдебна практика, съгласно която във връзка с условията на икономическа криза са намалявани наложени от КЗК санкции. Изложено е, че в случая няма мотиви, нито конкретни доказателства за това как икономическата криза се отразява на оборотите на дружествата-жалбоподатели. По подробно изложени доводи моли решението на тричленния състав да бъде отменено в оспорените му части и да бъде постановено ново такова, с което да бъдат отхвърлени жалбите на дружествата против решението на КЗК. Четвъртата касационна жалба е подадена от „Б. Т.”ООД – гр. Х.

, в частта в която се отменя решението на КЗК, в частта по т. 1 и т. 2 относно размера на наложените имуществени санкции. Изложени са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 100, ал. 4 от ЗЗК и чл. 19, ал. 1 от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК и необосновано е намалил пет пъти определената санкция като е определил санкция за двумесечно нарушение вместо за осеммесечно такова. Моли решението на тричленния състав да бъде отменено в оспорените му части. „М”ЕООД

„Б. М.”ЕООД в писмено възражение оспорва подадената от КЗК касационна жалба.

„Б. Т.”ЕООД в писмено становище, в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва касационните жалби на „М”ЕООД и „Б. М.”ЕООД.

Заинтересованата страна – „БМК Холдинг”АД – гр. Х. не взема становище по касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и становищата на страните, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Производството пред тричленен състав на ВАС е било образувано във връзка с жалби на "Б. М." ЕООД, "М"ЕООД и "Б. Т." ООД против решение № 224 от 24.02.2011 г., постановено по преписка № КЗК-1011/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е: 1. Установено неизпълнение от "Б. М." ЕООД гр. В. на решение № 639 от 08.06.2010 г., постановено по преписка № 144/2010 г. на КЗК, в частта му, с която е постановено незабавно прекратяване на нарушението, установено с т. 1 от диспозитива и за неизпълнението е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 84 440 лв.; 2. Установено е неизпълнение на решение № 639/08.06.2010 г. на КЗК от страна на "М”ЕООД, че независимо, че опаковките с изображение на стилизирани чайки са обсъдени в мотивите на решение №639/2010 г. на КЗК, те нямат задължителен характер, тъй като не са предмет на диспозитива на решението. Тъкмо напротив, с цитираното решение са обсъдени всички елементи на сходство на двата продукта, включително и с променената опаковка и въз основа на тези мотиви е установено нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК за използване на марка рег.№73522 на „Б. Т.”ООД, без значение дали имитацията е осъществена чрез използване на сходна опаковка с хълмове или птици.

По отношение на възражението на "Б. М." ЕООД против частта от решението, с което е установено неизпълнение на решение №639/2010 г. на КЗК от страна на касатора, в частта му относно незабавното прекратяване на нарушението, установено с т. 3 от диспозитива на решението и му е наложена имуществена санкция в размер на 42 220лв., същото е неоснователно. Правилно и мотивирано тричленният състав е установил продължаване на нарушението, изразяващо се в използване на чуждо фирмено наименование. Споделят се изводите на съда, че с изписването на наименованието на дружеството слято „Булмилк” в комбинация със словния елемент „Тонус” се създава възможност за заблуда на потребителя, която правилно е санкционирана. Правилно е прието, че установеното нарушение на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, изразяващо се в имитация на търговска марка, не изключва ангажиране на отговорност за осъществена имитация на фирмено наименование. Правилно е определен и размерът й в съответствие с т. 19.1 от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК и съобразно влязлото в сила решение № 5944 от 29.04.2011 г., постановено по адм. дело № 8707/2010 г., по описа на ВАС. По отношение на касационната жалба на Комисия за защита на конкуренцията

, същата е неоснователна. По-голяма част от изложените мотиви в нея се отнасят до това може ли съдът, осъществявайки надзор за законност да измени наложената имуществена санкция или трябва да върне преписката на КЗК да наложи нова имуществена санкция, с оглед мотивите на съда за изменението й. Този въпрос в случая е неотносим към спора. На основание чл. 297 ГПК вр. чл. 144 АПК, както чл. 224 АПК, съдът е длъжен да се съобрази с изменения с влязло в сила съдебно решение размер на имуществената санкция. От тук и съобразно т. 19.1 от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК са определени и санкциите за извършени нарушения по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. Всички останали възражения по отношение на влязлото в сила решение №5944/2011г. на ВАС и цитираната практика на ВАС са неотносими към правния спор и не следва да бъдат обсъждани. По същество КЗК оспорва мотивите на решение №5944/2011г., което е недопустимо в настоящото производство. Касационната жалба на

"Б. Т."

също е неоснователна. Тричленният състав правилно е изменил наложените имуществени санкции на "Б. М." ЕООД и "Млечна промишленост-Хасково" ЕООД, с оглед влязлото в сила съдебно решение.

Съгласно 19.1. от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, за неизпълнение на решение на КЗК, с което е установено нарушение на ЗЗК и е наложена имуществена санкция, санкцията се определя в двоен размер на първоначално наложената, като размерът й не следва да превишава 10 % от общия оборот на предприятието за предходната финансова година.

В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото, разноски не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5495/17.04.2012 г., постановено по адм. дело № 4558/2011 г. по описа на Върховния административен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Р. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Н./п/ М. М./п/ Д. Ч./п/ М. Р.

Р.М.