Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ”Попалеков – ЛДП – Л. Й.”- гр. Б.д срещу решение от 02.12.2009год., постановено по адм. д. № 2513/05год. Софийски градски съд, адм. колегия, ІІІ-е състав, с което е отменен по жалба на ЕТ ДРА № 2/07.02.2005год., издаден от ръководител екип при ТДД-гр. Б.д, потвърден с Решение № 1136/11.05.2005год. на директора на от РДД-гр. С., в частта му, в която на ЕТ”Попалеков – ЛДП – Л. Й.” са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 1999год. в резултат на преобразуване на финансовия му резултат за 1999год. на основание чл. 23, ал2, т. 13 от ЗКПО отм. в размер на 2 832, 63лв. и лихви за забава в размер на 1 824, 24лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част относно определени задължения по ЗДДС отм. , като е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.

Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от А. Г. Г. в качеството му на директор на дирекция „О”ЕООД, „Монти фудс”-АД, „Би Си Си хандел”-ООД и ЕТ”Калея – К. С.”, както и че обосновано е начислил ДДС върху фактури за придобити от търговеца стоки, които не са били осчетоводени от него, като при определяне на данъчната основа е взета предвид средногодишната надценка.

Решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно в тази му част.

Неоснователни са на първо място оплакванията относно начислени допълнителни данъчни задължения по фактури, които по време на ревизията са били открити при доставчици, но не са били осчетоводени от жалбоподателя. От данните по делото е видно, че в жалбите по административен и съдебен ред едноличният търговец е възразявал само относно механизма на определяне на данъчните задължения, като е навеждал...