Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. С., против решение № 7030 от 14.11.2013 г. по адм. дело № 8467 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменено издаденото от касатора решение № РО-578 / 17.07.2013 г. и преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО за издаване на нов акт при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО във вр. с чл. 15, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ТЗ (Търговски закон) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. В. Д. А. от гр. С. е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-578 от 17.07.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. С. (Столично управление "Социално осигуряване") и потвърдените с него разпореждания № 213-00-2132-4 от 24.06.2013 г. и № 213-00-2132-5 от 24.06.2013 г., издадени от определеното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. С първото разпореждане е отменено разпореждане №213-00-2132-1 от 04.04.2013 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на В. Д. А. от гр. С., считано от 25.02.2013 г. до 24.08.2013 г. С второто разпореждане на В. Д. А. от гр. С. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по съображение, че не е подлежал на осигуряване за безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, тъй като не е бил управител на търговско дружество по силата на договор за управление и контрол, вписан в Търговския регистър. Със сключения договор между лицето и „Райфайзенбанк” ЕАД е възложено управление на част от структурата на банката: район Средец.

Решението на Административен съд София – град, с което оспорените административни актове са отменени, е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 54а, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Съдът неправилно е приел, че офис София 17 на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД има статут на клон – търговско предприятие и установените обстоятелства за възложено на лицето общо ръководство на клона и уговорено брутно месечно възнаграждение безспорно сочат съществуването на осигурително правоотношение.

Осигурително правоотношение възниква при наличие на основание за осигуряване по чл. 4 от КСО. В случая спорът се свежда до наличие на основание за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, което обхваща рисковете общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно текста на точка 7, в сила към 18.01.2010 г. (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) кръгът на осигурените лица включва изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите; съгласно точка 7, в сила към 25.02.2013 г. (ДВ, бр. 99 от 2012 г.) - управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества.

Видно от договор за управление, сключен на 18.01.2010 г., „Райфайзенбанк (България)”, вписано в търговския регистър като еднолично акционерно дружество и представлявано от изпълнителния директор и прокуриста, е възложило на ответника по касация да работи като управител на офис София 17 на банката. Дори да се приеме, че е обособена част от търговско предприятие, офис София 17 не е търговско дружество, както изисква разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО или клон на търговско дружество, вписан в търговския регистър съгласно чл. 17, ал. 2 от ТЗ. В Закона за кредитните институции, коментиран в мотивите на обжалваното съдебно решение, е уредено осъществяването от чуждестранни финансови институции на дейност на територията на Р. Б. чрез клон по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, т. 22, което е неотносимо към настоящия случай. Неправилно първоинстанционният административен съд се е позовал на решение № 9989 от 03.07.2013 г. по адм. д. №5956/2013 г. на Върховния административен съд, което е постановено при различна фактическа обстановка, като лицето е работило като управител на учреден от „П. Л. С.” ООД клон на дружеството в Р. Б., регистриран и упражняващ търговска дейност като самостоятелно търговско предприятие на територията на Р. Б..

За упражняваната трудова дейност по правоотношение, което по естеството си е гражданско, както се поддържа от ответника по касация, той е подлежал на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО - за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и по свой избор по реда на чл. 4, ал. 4 от КСО - за общо заболяване и майчинство. Лицата, неподлежащи на осигуряване за осигурителния риск "безработица" по силата на закона, нямат право на парично обезщетение по реда на глава четвърта от КСО, поради неизпълнение на условието по чл. 54а, ал. 1 от КСО за дължимост на осигурителните вноски. Следва да се има предвид, че при предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда съществуването на трудовото правоотношение може да се обявяви с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда по реда на чл. 405а.

Недопустимо е искането на ответника по касация за произнасяне от касационния съд по правото на лицето на възстановяване на недължимо направените осигурителни вноски за фонд „Безработица”. Възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето по административния ред на чл. 129 от ДОПК. Издаденият от органа по приходите акт за възстановяване или за отказ за възстановяване на недължимо внесените осигурителни вноски ще подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионните актове.

Като е приел, че оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалния закон и ги е отменил, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна.

Следва да бъде уважено искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер от 150 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 7030 от 14.11.2013 г. по адм. дело № 8467 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на В. Д. А. от гр. С. против решение № РО-578 / 17.07.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. С. (Столично управление "Социално осигуряване"), с което са потвърдени разпореждания № 213-00-2132-4 / 24.06.2013 г. и № 213-00-2132-5 / 24.06.2013 г., издадени от определеното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. ОСЪЖДА

В. Д. А. от гр. С. да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. С., юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. М./п/ Р. П.

Р.П.