О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 428

гр. София, 15.06.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

А. Х.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. д. № 731 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, изр. първо ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. М. Б., Д. М. Б. и Ю. С. П. против определение № 692 от 13.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 3644/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4-ти състав, в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба, подадена от настоящите жалбоподатели, срещу разпореждане № 261216 от 09.10.2020 г. по т. д. № 648/2009 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2-ри състав, и производството по частното дело в тази част е прекратено.

Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като дължимата държавна такса за подадената от тях въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение № 1339 от 13.08.2015 г. по т. д. № 648/2009 г. на Софийски градски съд е неправилно определена от съда, както и поради несъобразяването на редица „специфични факти“, като присъединяването на жалбоподателите към подадената от А. Ч. и Г. М. въззивна жалба срещу същото първоинстанционно решение. Молят за отмяна на атакуваното определение в обжалваната му част и разглеждане на подадената частна жалба по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежни страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на въззивен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С въззивното определение, в частта му предмет на обжалване, състав на Софийския апелативен съд е прекратил производството, образувано по сезиралата го частна жалба, като е посочил, че частната жалба, подадена от Ю. С. П., Д. М. Б. и Б. М. Б. е недопустима.

По отношение на жалбоподателя Ю. С. П. съдът е приел, че същият е получил съобщение за обжалваното разпореждане на 14.11.2022 г., поради което към 28.11.2022 г., когато по пощата е подадена частната жалба от негово име, едноседмичният срок за обжалване е изтекъл още на 21.11.2022 г. (чл. 275, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 279 вр. чл. 60, ал. 4 вр. чл. 62, ал. 2, изр. 2 ГПК ), а и той не е подписал частната жалба съобразно дадените му от СГС указания.

По отношение на частната жалба на Д. М. Б. и Б. М. Б. съдът е изложил аргументи, че те не са подали върнатата с обжалваното разпореждане на първостепенния съд въззивна жалба, съответно – не са били адресати на разпорежданията за отстраняване на нередовността, поради което не са и легитимирани да обжалват разпореждането за връщането .

При тези мотиви въззивният съдебен състав е приел, че частната жалба на Ю. С. П., подлежаща на връщане от администриращия съд (чл. 262, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. чл. 260, т. 7 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК), следва да се остави без разглеждане, както и частната жалба на лицата, нелегитимирани да обжалват разпореждане № 261216 от 09.10.2020 г., чиято въззивна жалба с вх. № 117899 и 117925 от 02.10.2015г. е била върната с влязло в сила на 06.12.2016 г. разпореждане (съобразно удостоверяването, направено от СГС).

Определението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Срещу постановеното първоинстанционно решение № 1339 от 13.08.2015 г. по т. д. № 648/2009 г. на Софийски градски съд в неговата отхвърлителна част е подадена съвместна въззивна жалба с вх. № 122066 от 12.10.2015 г. от А. А. Ч., Г. Х. М. и Ю. С. П., която на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върната с разпореждане № 261216 от 09.10.2020 г. на съдията-докладчик от Софийски градски съд, администриращ въззивната жалба. Видно от приложеното по делото съобщение, препис от разпореждане № 261216 от 09.10.2020 г. е връчен лично на жалбоподателя Ю. С. П. на 14.11.2022 г., като в същото изрично е посочено, че подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му. На основание чл. 279 ГПК във връзка с чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК от този момент започва да тече и законоустановеният едноседмичен срок за обжалване на съдебния акт. Същият съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК изтича на 21.11.2022 г., който е присъствен ден – понеделник. Видно от приложения по делото плик с датно клеймо частната жалба с вх. № 313423/29.11.2022 г. е подадена по пощата на 28.11.2022 г. – понеделник, чрез лицензиран пощенски оператор, поради което, дори при съобразяване разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК частната жалба е подадена една седмица след неговото изтичане. Въз основа на така установените по делото данни настоящият съдебен състав счита за законосъобразен направения от въззивния съд извод, че подадената от Ю. С. П. частна жалба с вх. № 313423/29.11.2022 г. е просрочена – подадена след изтичането на едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, и правилно е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Атакуваното определение следва да бъде потвърдено и в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Д. М. Б. и Б. М. Б.. Върнатата с разпореждане № 261216 от 09.10.2020 г. въззивна жалба с вх. № 122066 от 12.10.2015 г. срещу горепосоченото първоинстанционно решение е била подадена от А. Ч., Г. М. и Ю. П.. Жалбоподателите Б. и Д. Б. са подали отделни въззивни жалби (с вх. № 117899 от 02.10.2015 г. и с вх. № 117925 от 02.10.2015 г.), които с влязло в сила на 06.12.2016 г. разпореждане № 29376 от 11.11.2016 г., постановено по т. д. № 648/2009 г. на Софийски градски съд, са били върнати на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. В този смисъл, те не са активно легитимирани да обжалват връщането на въззивна жалба, която не са подали. Този извод се налага и поради обстоятелството, че присъединяване по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК е възможно единствено ако е налице висящо производство по подадена от съищец/съответник въззивна жалба. В случая, поради връщането на депозираната от ищеца Ю. С. П. въззивна жалба, не може да бъде осъществено съответно и присъединяване на Б. и Д. Б. към същата, което последните са заявили с молба с вх. № 144027 от 10.11.2016 г. С въззивното определение, в необжалваемата му и поради това влязла в сила част, е отменено разпореждане № 261216 от 09.10.2020 г. по т. д. № 648/2009 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2-ри състав, но само в частта, с която е постановено връщане на въззивната жалба с вх. № 122066/12.10.2015г., подадена от А. А. Ч. и Г. Х. М., като делото е върнато на първоинстанционния съд в тази част за продължаване на съдопроизводствените действия. В този смисъл, понастоящем висящо е производството единствено по въззивна жалба с вх. № 122066 от 12.10.2015 г., но само в частта относно въззивниците А. Ч. и Г. М. – съищци на жалбоподателите Б., по отношение на които въззивният съд е този, който ще извърши преценка дали са налице предпоставките на чл. 265, ал. 1 ГПК за присъединяване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 692 от 13.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 3644/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4-ти състав, в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.