Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „П. гарден“ ЕООД, съдебен адрес в [населено място], срещу решение № 25/14.01.2022 г., постановено по т. д.№ 708/2021 г. от Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260050/11.02.2021 г. по т. д.№ 383/2019 г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против „Професионален футболен клуб – Л. П 1926“ АД, [населено място], искове за заплащане на сумата от 57400 лв., представляваща цена на предоставена услуга – подготвителен футболен лагер в хотелски комплекс в [населено място], общ. Разлог, проведен през месец юни 2014 г. и за сумата от 17475, 10 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.05.2016 г. до 16.05.2019 г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по иска – настоящ касатор е придобил от „П. лодж“ ЕООД с договор за цесия от 23.06.2017 г. вземане в размер на 57400 лв. срещу ответника, произтичащо от фактура № 71/03.07.2014 г. за предоставена услуга „подготвителен футболен лагер“, за което ответникът е уведомен на 23.06.2017 г. от цедента. Изложени са съображения, че във връзка с направените оспорвания на ответника, по делото не е доказано какви са били уговорките между страните „П. лодж“ ЕООД и „Професионален футболен клуб – Л. П 1926“ АД по предмета на твърдения договор, както и периода на ползване на хотелския комплекс в [населено място], броя на футболистите и треньорите, количеството нощувки, осигурените закуски, обеди и вечери, осигурената вода за тренировките и срещите, нито цената, дължима за услугата. Посочено е, че представеният списък на футболистите и треньорите, които се намирали в лагера, бил подписан от треньора Е. В., който не е представител на ответното дружество. Публикациите в сайтове на електронни медии за провеждан лагер през месец юни 2014 г. представлявали частни свидетелстващи документи, които не изхождали от ответника и от тях не се установявало съдържанието на договорните уговорки. Прието е, че правилно първоинстанционният съд не е допуснал свидетелски показания за установяване на съществуването на договорна връзка, тъй като прехвърленото вземане е над 5000 лв. и попада в забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед недоказаност на възникването на договорно правоотношение предявените искове за заплащане на цената на предоставена услуга са отхвърлени.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя шест въпроса за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първият поставен въпрос за доказването на договорно правоотношение с косвени доказателства, обвързан с издадената данъчна фактура и направеното оспорване на исковата претенция, и четвъртият въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички представени по делото доказателства не са от значение за крайния резултат от спора. Въззивният съд е направил обсъждане на представените по делото доказателства, като е формирал извод, че не са установени определени факти, поради което е счел за недоказано възникването на договор между страните с конкретно съдържание и при уговорена цена за предоставена услуга. Вторият въпрос за признанието на неизгодни факти не отговаря за общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване предвид липсата на признание на факти, които въззивният съд е приел за релевантни за спора. Третият въпрос за обвързващата сила на актовете на прокурора не е обсъждан от въззивния съд, а цитираната от касатора практика на ВКС не е относима към спора по делото. Шестият въпрос е теоретичен – за полагане на дължимата грижа, но в контекст за „пропуск за обезпечаване с писмен документ за доказване“ на определени факти, не е коментиран изрично от въззивния съд и поради това не е от значение за решаващите изводи на инстанцията по същество.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въведения трети въпрос за допустимостта със свидетелски показания да се установят спорни факти като времето и характера на извършена услуга, периода на извършването й и съществуването на трайни търговски отношения между страните.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 1497, 50 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 25/14.01.2022 г., постановено по т. д.№ 708/2021 г. от Пловдивски апелативен съд.

УКАЗВА на касатора „П. гарден“ ЕООД, съдебен адрес в [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 1497, 50 лв. по сметка на ВКС.

Делото да се докладва на председателя на І т. о. на ВКС след изпълнение в срок на указанията относно държавна такса - за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл. 289 ГПК на страните: касатор – „П. гарден“ ЕООД и ответник по касационната жалба - „Професионален футболен клуб – Л. П 1926“ АД, [населено място], а случай на неизпълнение в срок на указанията – делото да се докладва на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.