8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50303

гр. София, 09.06.2023 г.

В. К. С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И т. д. № 477 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

А. Г. М. чрез адв. В. Н. обжалва решение № 371 от 17.11.2021 г. по т. д. 631/21 г. в частта, с която частично са отхвърлени исковете му за разликата над 8 000 лв до 25 000 лв и в частта относно присъждане на лихва върху дължимото обезщетение за периода от 16.09.2016 до 18.02.2020 г.

Излага съображения относно неправилно приложение на материалния закон, конкретно на разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 52 от ЗЗД – основание за отмяна съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Подробно сочи всички релевантни обстоятелства за определяне на точния размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.

Излага съображения за неправилно приложение и на нормата на чл. 429 от КЗ като обосновава, че следва да се заплати обезщетение от момента на увреждането.

Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се уважат изцяло исковете му.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Съобразено ли е присъденото от въззивния съд застрахователно обезщетение с претърпените от ищеца телесни увреждания със задължителната практика на ВС и практиката на ВКС относно размера на справедливото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен чл....