5№ 1558/08.06.2023 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 406 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 259/02.03.2022 г., поправено с решение № 468/13.04.2022 г. по гр. д. № 2066/2021 г., в частта, с която Окръжен съд - Варна, изменяйки решение № 261556/10.05.2021 г. по гр. д. № 3987/2020 г. на Районен съд – Варна, е отхвърлил исковете по чл. 200 КТ, предявени от Б. К. Н. срещу „Навона-МД“ ЕООД, както следва:

· за сумата над 4 000 лв. до сумата 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 20.05.2019 г.

· за сумата над 4 308.86 лв. до сумата 9 072.71 лв. – обезщетение за имуществените, изразени в разликата между брутното трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност в периода м. юни 2019 г. – м. декември 2019 г.

Решението се обжалва от Б. К. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителната). Повдигнатите материално-правни въпроси са: 1) за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, който според константната практика на ВКС се прилага и при обезщетението за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и 2) за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ – за понятието „груба небрежност“ в смисъла на разпоредбата. Касаторът счита, че въззивният съд е решил първия въпрос в противоречие с т. 11 от ППлВС № 4/23.12.1968 г., а вторият – в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, която не допуска чл. 201, ал. 2 КТ да се прилага, когато работникът извършва работата без необходимото...